В България връзките отдавна са паралелна административна система
„Кажи, че аз те пращам.“ В това изречение има повече българска народо-психология, отколкото в някои университетски трудове. Няма име, няма длъжност, няма гаранция. Има едно величествено „аз“, за което се предполага, че отваря врати, намира маси в пълен ресторант и превръща „няма места“ в „ще измислим нещо“.
Само не бъркайте паролата. Тя не работи по телефона. Абсурдно е да позвъниш някъде и да кажеш: „Добър ден, еди-кой си ме праща.“ Българската връзка изисква физическо присъствие. Трябва да застанеш пред човека, леко да намалиш гласа и да произнесеш името на своя покровител. Почти като масонска ложа, но с по-добра вероятност да получиш маса до прозореца.
Другият наш национален шедьовър е „по втория начин“. Никой не е виждал първия, но всички отлично знаем какво означава вторият. Първият начин вероятно е да чакаш, да спазваш реда, да подадеш документите и да се надяваш. По втория - да познаваш човек.
В България връзките отдавна са паралелна административна система. Имаме телефони, имейли, електронни услуги и входящи номера, но някъде над всички тях стои един човек, който познава друг човек, който „ще звънне“.
„По втория начин“ може да намери лекар, майстор, билет, място в детска градина, добра маса, по-бърз час или поне човек, който да вдигне телефона. И най-интересното е, че рядко го възприемаме като нещо нередно. Наричаме го „да имаш контакти“. Едно е приятел да ти препоръча ресторант и да каже на управителя да се погрижи за теб. Съвсем друго е „познавам еди-кого си“ да се превърне в пропуск пред чакащите, пред правилата или пред закона. Първото е човешка близост. Второто вече е общество с два входа.
И може би затова толкова обичаме изречението „Кажи, че аз те пращам“. То ни дава малката сладост да повярваме, че поне за миг не сме просто следващият номер на опашката.
Навсякъде по света хората имат познанства. Ние обаче сме успели да им дадем почти литературна форма.
„Кажи, че аз те пращам.“ Не е препоръка. Не е заповед. Не е гаранция. То е българската надежда, че правилната врата няма брава, а познат. А ако и това не помогне — спокойно. Ще опитаме по втория начин.
Fashion idol

Телевизионният водещ показва райе с въображение. То е смело, графично и достатъчно характерно, за да превърне спирката в импровизиран моден подиум.
Кафявата тениска и обувките разумно укротяват костюма иначе рискувахме Драго да бъде объркан с особено популярна пешеходна пътека. Харесвам кройката, харесвам пропорциите, а най-вече факта, че дрехата не го носи — той носи нея. Леко ме тревожи единствено автобусът. До толкова добре облечен пътник изглежда сякаш ,че той спешно се нуждае от стилист.
Ново признание

Бизнесдамата Мария Стоева празнува рождения си ден на една дата с легендарния Хулио Иглесиас — любопитно съвпадение за жена, в чиято биография също има много стил, характер и творчески темперамент. Освен всички подаръци, тази година Стоева е номинирана за отличието „Бизнесдама на годината – цялостно творчество“, признание за дългогодишното ѝ присъствие в българския делови живот. Тя е позната като една от първите ярки бизнесдами в света на авторските мебели, превърнала индивидуалния дизайн и отношението към интериора в своя професионална територия. Номинацията ѝ идва като естествено признание за години, в които бизнесът и творчеството вървят редом а елегантността и е една красива добавка към цялото.
Стил от Лондон

Две от най-разпознаваемите имена на британската и световната мода – Сузи Менкес и сър Пол Смит – са сред номинираните за Business & Fashion Awards London 2027, които ще се проведат на 6 март в частния The Lansdowne Club.
Сузи Менкес е истинска институция в модната журналистика. След 25 години като моден критик на International Herald Tribune тя става International Vogue Editor, а през десетилетията изгражда репутация на независим и безкомпромисен наблюдател на индустрията. Носител е на британското отличие OBE и е кавалер на френския Орден на Почетния легион.
Сред големите номинации е и сър Пол Смит – дизайнерът, превърнал класическото британско шивачество, чувството за цвят и характерната английска ексцентричност в международно разпознаваем почерк. Високата класа на наградите беше заявена и на тазгодишната церемония, когато сред отличените беше Карен Милън. Селекцията за 2027 г. продължава със силни европейски имена. Сред номинираните са британският дизайнер Саймън Картър и легендарният италиански дизайнер Роко Бароко.