Труд
Автор:
Труд онлайн
Музиката за маса се превърна в официална за българския слух
С повече от 30 години опит в модата и живота на висшето общество, Евгени ще отразява за вас горещите моменти от живота на богатите и известните. Лорд Минчев ще се изказва по злободневни теми, ще посочва модните личности на деня, ще бъде в началото и края на червения килим...
Никъде по света, доколкото ми е известно, няма такова неизяснено обожание към звуци, подобни на попфолк песните. Нестройни, еднакви, раздрусани и облечени във временния чар на синтетиката. Истинска супа от маанета, подвиквания, кълчене и перхидрол, в която някак си са поместени захаросаните вкусове на повърхностните текстове и гласове на изпълняващите ги.
Музиката за маса се превърна в почти официална за българския слух. Дори сме горди с нея - дойдат ли чужденци, първо ги водим на чалготека, гледаме ги с очи, изискващи комплимент към ставащото на сцената. Демек - видите ли, такава пищност и наслада, вий нямате по земите си проклети. И с балканска настоятелност питаме дали им харесва.
С тази настоятелност, с която задаваме на чужденците въпросът-отговор- Ама хубави са българките, нали... Ама нали са най-хубавите на света... И шопската ни салата, нали, няма равна на Земята...
Какво да ви отговори един притиснат в ъгъла чужденец, бе мили сънародници. Кима разсеяно и учтиво, докато удовлетвори заблудата ни. Това оставете, но чалгата е действително един лекомислен инструмент за повличане масовото внимание и отношение към живота. Още Петър Дънов е казал навремето в своя беседа, че турската музика понижава вибрациите, но смятам, че това може да се тълкува като балканската музика изобщо, под чийто звуци се кълчи вече второ или дори трето поколение българи.
Но музиката, драги ми приятели, не е едно лекомислено забавление. Тя оставя следи, да не кажа бразди в мозъците ни и уж невинно управлява мисловните ни процеси, животите ни, решенията ни. Мозъчните ни клетки, реагират на различни честоти и се влияят от тях съзнателно или подсъзнателно.
Чалгата се промушва в главите ни, като създава благоприятна среда за покълването на ниски страсти, водещи до вземането на реципрочни решения, които оформят живота ни и оставят последствия.
Понеже няма предписания /а може би има/ за нивата на музика, позволени в клубове и заведения, то тя си бумти без да бъде осъзнавано /или пък осъзнавано/ какви щети произвежда тя в главите на подрастващите. Къде са родителите, които позволяват разпространението на зарази като тази, насърчават и дори милват инициативи обезсилващи и без това крехката мозъчност на децата си. Има ли официален регулатор, който да следи за нивата на шум в магазините, заведенията, изобщо за това в главите ни да попада все по-малко музикален отпадък, чието разлагане да не ни промени вовеки.... Аристотел казвал, че трябва да се пазим от въвеждането на нов тип музика като възможна опасност за цялата държава, тъй като промяната в стила на музиката винаги се отразява на най-важните аспекти в политиката.
Променената честота 440 Херца била използвана за пропагандистките новини през Втората световна война. През 1936 г. Гьобелс преразгледал честотата 440 Херца, знаейки че тя най-силно въздейства върху човешкия мозък и може да бъде използвана за управлението на много хора и за пропагандиране на нацизма. Какво да говорим за днешните дигитални възможности на разпространение на всякакви отрови за мозъка със звуци и песни, които не само отвличат нашето съзнание, но го заобикаля и влиза направо в подсъзнанието ни, трансформирайки скритата в него информация, и то така, че хората да могат да бъдат управлявани.
Fashion idol
Stromae
Световната звезда Stromae е безспорен моден идол и то напълно далеч от класическите ни представи за това. Подържайки едно нарочно напрежение в модното си лавиране, изпълнителят се държи като естетически Нострадамус и предсказва с визиите си тенденции и течения. Днес роденият в Белгия певец е поставен тук с визията, с която е сниман клипът към песента му Tous le memes- истинско кръвосмешение на стрийт и висша мода. Да позира в необичайни обстановки, да е еднакво приет в метрото или на червения килим е неговото статукво. Вродената пластичност на звездата му позволява да бъде възприеман като модел и танцьор, като една вихрушка, в която се съчетават тайнството и загадките на модата, пречупена през очите на поколението, готово да му подражава.
Музикална среща
И Теодоси се разписа при Надосян
След много награди и специални клиенти в своето звукозаписно студио, Артур Надосян прие и Теодоси Спасов. Срещата на двамата признати музиканти стана по повод запис на химна на програма Хоризонт на БНР. В същия проект взеха участие Маргарита Хранова, Сандра Александрова, Емилия, Орлин Горанов и други, обединени от музиката на Стефан Димитров и стиховете на Иван Тенев. В дружеска атмосфера звездите възпяха любимата национална програма, която 50 години радва българския слушател. На присъстващите бяха поднесени празнични напитки и сладки, с най-добри пожелания от името на домакина Надосян. В своята извънредна щедрост, Артур дори отвори коняк Назарян, вдъхновен от едноименната спортна легенда.
Спомени от детството
Синът на Емил загуби дойката си
С тъжна новина посрещна Новата година синът на Емил Димитров. След като 80-годишнината на прочутия му баща мина под знака на карантината и не бе възможно да се чества подобаващо, Емил-младши бе сполетян от новината за смъртта на неговата дойка Снежа, която го е отгледала. Възрастната дама е била съседка до вилата в Княжево и Емил винаги е намирал време да я посети. Новогодишната нощ съпругата на Емил - Жаки, кучетата им Оскар и Чезар, посрещнаха на голяма маса в знаменития хол, фона на камина, свещи, шампанско и музика. Бяха отворени старите семейни албуми, бяха наречени светли думи за една нова и оптимистична година. А черно-белият портрет на изпълнителя и автор на “Моя страна”, наблюдаваше от пианото тази семейна идилия.
