Гибралтар - накъде след Брекзит

Излизането на Великобритания от ЕС ще даде ли шанс на Испания да откъсне парче от британските владения

Лондон превзе скалата в началото на XVIII век и отказва да я върне на Испания вече 300 години

Великобритания и ЕС най-накрая разрешиха принципния спор за условията за излизане на Лондон от ЕС. Брекзит действително се състоя и страните се споразумяха. Но има един, изключително болезнен и основен въпрос, който остана извън рамките на постигнатото споразумение - статутът на Гибралтар. Защо тази територия е толкова важна и може ли Испания да я отнеме от британците? 

Когато хората в Обединеното кралство гласуваха за Брекзит през 2016 г., малцина си мислеха, че ще се получи така. Че процедурата за напускане на ЕС ще бъде толкова икономически болезнена за тях и толкова опасна в териториален смисъл.

Възможно е няколко години след придобиването на независимостта от ЕС от Великобритания да остане само малката Англия. В крайна сметка, ако си припомните структурата на гласуване, можете да видите, че Брекзит беше подкрепен главно от английските провинции и, с много малко предимство, от Уелс.

Мнозинството от жителите на Северна Ирландия, Шотландия, както и преобладаващият (96%) брой жители на Гибралтар се противопоставиха.

Разпадане

Затова не е изненадващо, че състоялият се Брекзит предизвика центробежни сили в британската периферия. Шотландците възприемат нов подход и искат да проведат референдум за напускане на Обединеното кралство, а официален Лондон досега им отказваше.

Английският суверенитет над Северна Ирландия също може да стане жертва на гранично споразумение. Свободното пресичане на хора и стоки между независимата и британската части на острова беше важен елемент от споразумението за прекратяване на огъня, сключено между Лондон и ирландските сепаратисти. Опасявайки се от нарастването на протестните настроения сред ирландците - в случай на създаване на граница между двете части на острова, властите бяха принудени да се откажат от тази идея и да очертаят митническа граница с ЕС в Ирландско море. В резултат Северна Ирландия остана териториално в Обединеното кралство, но от икономическа гледна точка е част от ЕС и ще живее според неговите норми.

Ясно е, че подобно подреждане не допринася за укрепването на връзките между Белфаст и Лондон.
Шотландският и ирландският проблем за британската държавност постоянно се обсъждат от експертите и в същото време те забравят за друг проблем, проблема с Гибралтар. Гибралтар е малка пъпка в южната част на Иберийския полуостров. 7 квадратни км скала (обичайно го наричат Скалата), където живеят около 30 000 души.

Но който владее тази пъпка, контролира входа на Средиземно море, а половината от морската търговия в света минава край Гибралтар. Не е изненада, че Великобритания превзе Гибралтар по време на Войната за испанското наследство в началото на далечния XVIII век и държи тази територия от 300 години, отказвайки да я върне на Испания.

Заради икономиката все пак е всичко

Проблемът на Лондон е, че след Брекзит няма да е лесно да задържи Гибралтар. Не защото испанците насилствено ще отнемат тези далечни земи от отпадналия британски лъв - техните аржентински братя вече се опитаха да го изтласкат от спорните британски острови и това завърши печално за Буенос Айрес. Работата е в това, че Гибралтар стана твърде тясно свързан с икономиката на Испания и целия ЕС. И много по-близо от разстоянието между Северна и Южна Ирландия.

Гибралтарците наистина успяха да се разгърнат на своята скала. Територията печели от онлайн игри, застрахователна индустрия, пристанищна инфраструктура и финансовия сектор. Но техните собствени работници обаче не са достатъчни, така че 15 000 испански гастербайтери преминават границата на Гибралтар всеки ден. Почти 20% от БВП на Кампо дел Гибралтар (група общини в испанската провинция Кадис, съседна на британска територия) зависи от връзките си със Скалата.

Брекзит би означавало да се установи строг контрол на границата и де факто затварянето u за известно време, макар и само защото испанците, които никога не са се славели с точност, възнамеряваха да завършат инсталирането на пълноценни системи за граничен контрол едва до средата на 2021 г. Това затваряне на границите ще лиши от доходи испанските граждани, живеещи в региони с 30% безработица и голяма част от тяхната икономика, а Гибралтар от работна ръка за голяма част от икономиката му.

Ето защо по време на референдума за Брекзит 96% от гибралтарците гласуваха за оставане в ЕС. И затова сега те активно наблюдаваха хода на преговорите между Лондон и Мадрид за статута на Гибралтар, които за удобство бяха изтеглени от преговорите за Брекзит.

Да, официално преговорите за статута на Скалата все още не са завършени. По този начин испанският външен министър Аранча Гонсалес заяви, че въпреки подписването на сделката за Брекзит, въпросът с Гибралтар не е напълно разрешен и преговорите между Мадрид и Лондон продължават. „Часовникът тиктака - и за нас, и за хората в Кампо дел Гибралтар“, каза главният министър за Гибралтар Фабиан Пикардо.

Общите очертания на сделката обаче вече са ясни. По този начин Гибралтар е просто част от Шенген и ще поддържа отворена граница с Испания.

Британските граждани ще трябва да преминат през паспортния контрол при пристигането си. Друго нововъведение ще се появи на летищата. Ако по-рано беше възможно да се лети до Гибралтар от страните от ЕС само от Великобритания (бюрократичните препятствия бяха от страна на Испания), сега самолетите и от други летища в ЕС ще могат да летят до тази територия.

Основният спорен въпрос при постигането на това споразумение е въпросът за граничния контрол и за митниците. Мадрид искаше испанските служители да участват в проследяването и оформянето на документите на пристанището в Гибралтар и на летището (които сега са точки за влизане и излизане в Шенгенската зона), а властите на Гибралтар заявиха, че това не е нужно и че за това си имат свои хора.
Би било странно, ако входните точки в общото пространство на ЕС се контролират от служители с британско гражданство. Затова, най-вероятно страните ще се споразумеят да прехвърлят тази функция на специалната гранична мисия на ЕС. Споразумение за това вероятно ще бъде постигнато и подписано през следващите дни.

Не пипайте и няма да има проблеми

И сега въпросът е, как специалните условия за Гибралтар ще повлияят върху запазването на британския суверенитет над тази територия? Да, разбира се, в Лондон и Мадрид се уверяват, че много се обичат и няма да си подлагат крак. „В моята страна има около 250 000 испанци и над 360 000 мои сънародници са превърнали Испания в свой дом. Започва нов етап в нашите отношения и съм уверен, че връзките ще продължат да се укрепват“, каза посланикът на Обединеното кралство в Испания Хю Елиът. Испанските власти обаче, които възнамеряват да продължат да се борят за „завръщането на Гибралтар обратно в родината“, едва ли ще пропуснат възможността да засилят контрола си над Скалата.

За тяхно съжаление има огромна разлика между контрол и анексиране.

Първо, защото историята, както и емоциите, свързани с това, лежат на пътя на интеграцията на Гибралтар и Испания. Гибралтарците си спомнят как Испания затвори границите, наложи блокади и възпрепятства интеграцията на Гибралтар в международни институции. Една от последните подобни блокади беше през 2013 г., когато поради конфликта за инсталирането на изкуствен риф от властите на Гибралтар, Мадрид рязко засили контрола на границата с британската територия, уж за да ограничи контрабандата на цигари. Затова всички социологически проучвания показват, че жителите на Гибралтар искат да останат в ЕС, но те категорично са против присъединяването към Испания. През 2002 г. почти 99% от жителите на Скалата се противопоставиха на съвместния англо-испански контрол върху тяхната територия.

Испания, разбира се, може да продължи да се опитва да анексира територията с надеждата това да се случи, но тези опити сами по себе си подкопават международните позиции на страната. Аргументите на Испания за връщането на Гибралтар към нея (чисто испанска територия и окупирана от чужда сила преди стотици години) огледално ще рефлектират в аргументите на Мароко за Сеута и Мелила, две територии, контролирани от Мадрид на мароканска земя. А местните журналисти вече пишат, че е време тези земи да бъдат върнати обратно в родината им.

Ще си заслужава ли Мадрид да пусне тези териториални духове от бутилката в тази ситуация?

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)