Големият пожар в София

Огнената стихия изпепели 47 сгради през 1832 година

Забравен мангал причинил трагедията. Тогавашната пролет била хладна и някакъв търговец на добитък се греел в обора си

Светът пак е в пламъци, от Гърция до Хаваите. Няма спасение от гибелното бедствие. Огнеборците правят каквото могат, но в повечето случаи са безпомощни. Така е било и у нас през далечната 1832 година.

На 16 април София пламва като факел. Огнената стихия помита центъра и за малко не овъглява цялото селище. Това е най-големият пожар в историята на града.

По онова време още не излизат български вестници, но трагедията е отразена в чуждата преса. Арменската газета "Лро гир" например помества подробна информация под заглавие "Големият пожар в София":

"Нашият кореспондент от София ни съобщава, че на 16 април в така наречената Сюнгюллар чаршия избухна пожар, който се пренесе от оборите на един съседен джамбазин. Изгоряха 31 дюкяна, един хан с пет кафенета, една хлебопекарница, 6 джамбазки обора, една турска и седем еврейски къщи."

"Освен че липсваха уреди за гасене, като пожарникарска помпа, и водата в града беше недостатъчна, или по-скоро – нямаше вода", сочи журналистът. "Жителите се тревожеха, защото имаше опасност да изгори целият град", добавя той.

Забравен мангал причинил трагедията. Тогавашната пролет била хладна и някакъв търговец на добитък се греел в обора си. Джамбазинът излязъл за малко, кон ритнал мангала. Въглените паднали върху сламата и за секунди огнени езици прегърнали постройката.

"Къщите в този град са дървени и много стари", описва софийската архитектура "Лро гир". Те прихващат огъня една от друга, горят като барут, положението става отчайващо. Пламналият квартал е богаташки – стопаните гледат как имотът им загива и си скубят косите.

За щастие през април в София квартирува аскер. Заповядано е низамите да се преборят със стихията. "Благодарение на тях огънят беше угасен преди да стигне същинската чаршия и другите квартали на града", свидетелства арменският журналист.

След бедствието султанът праща "толумба" на покрусените софиянци. Това е противопожарна помпа, чудо на тогавашната техника. Механизацията е купена с пари от държавната хазна по волята на реформатора Махмуд II. Той остава в историята с ликвидирането на еничарския корпус, ферман за строеж на християнски храмове и Гюлханския хатишериф. С толумбата падишахът записва името си и като пионер на огнеборското дело у нас.

По-късно в София са доставени още няколко помпи. Машинарията обаче не се поддържа както трябва. След Априлското въстание през 1876 г. пожарите зачестяват, есента пламват няколко къщи. Българите подозират, че огънят е дело на озлобени турци. Открити са и веществени доказателства – парцали натопени в газ. Подпалвачите посягат дори на дома на Али ефенди, чиновник в австрийското консулство и българофил.

В тази напечена ситуация вестник "Източно време" информира: "Пожарните толумби съвършено са занемарени, освен това они са малко. Толумбаджиите се отличават със своята неспособност и ленност – всички тези неща дават различно да мислят гражданите."

През Възраждането гасенето става след пазарлък. Като пламне чергата на някой, толумбаджиите пристигат веднага, но не хващат маркучите. Специалистите първо уговарят със стопанина колко гроша ще получат. Често алъш-веришът се проточва и не остава нищо за гасене.

"Тези от толумбаджииските тайфи прекарвали времето си в кафенетата, където един другиму си давали лекции по разбойничество", негодува списание "Пожарникар".

При този спасителен механизъм София щяла да бъде изпепелена през Руско-турската война от 1877–1878 г. Тогава комендантът Осман Нури паша се прави на Нерон – крои да запали града от четири страни. Сатанинският план е осуетен от чуждите консули Позитано, Леге, Валхарт и Марикур. Четиримата заявяват, че ако пашата драсне клечката, ще му се търси лична отговорност от Великите сили.

Цар Борис ІІІ инспектира софийските огнеборци.

Веднага след Освобождението общината взема противопожарни мерки. Като замирише на изгоряло, всеки е длъжен да помага. Механджиите да носят ведра, железарите брадви и кирки, а касапите куки, гласи нареждането. Сигналите се подават от минаретата на джамиите. "На бай Манол от Мержан махала къщата гори!", викал глашатаят и всички хуквали нататък.
На 1 февруари 1882 г. изгаря Народното събрание. Очевидецът Константин Иречек хроникира грозното събитие:

"Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание, историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха, в което видяхме да се заражда българското народно театро, сграда строена за театър, после престъпно взета за политически театър, а сега повърната наново за своята първоначална цел."

Огънят избухва след представление на "Иванко" от Васил Друмев. Гълта над 80 000 франка и доказва колко безпомощни са пожарникарите.

По това време огнеборците вече са щатни служители. От Виена пристигат нови такъми: три помпи, 14-метрова стълба, каски и брадвички. През 1884 г. иде и първата помпа на колела. Оттогава към командата са зачислени и коне.

Към края на века софийските пожарникари наброяват около 30. Мустакатите храбреци не могат да се оплачат от скука. На 23 декември 1894 г. например огън пърли лъвовете в Зоологическата градина. След като изпълнява дълга си, командирът на момците рапортува:

"Днес, часа в 11 и 10 мин. пред пладне съобщи ми се чрез един конен старший унтерофицер, че към Зоологическата градина имало пожар и аз заедно с цялата пожарна команда се отправих часа в 11 и 13 мин. на мястото на пожара, гдето като пристигнах в часа 11 и 17 мин. забележих, че пожара е в Зоологическата градина и гори онова здание, в което са затворени левовете. Турнах в действие трите машини и в разстояние на 58 мин. пожарът се потуши съвършено без да бъдат причинени големи повреди на зданието, което гореше..."

Авторът на рапорта е някой си М. Начев. Един спасител на африканската фауна, несправедливо останал в забвение.