На среща с глинените воини на Китайската империя

Отново на път с Експлорър България – „Клуба на пътешествениците“ 

Най-мащабното строителство е при династия Мин през XIV-XVII в.

Престои ми третото ми пътуване из тайнствения Китай. Първите две обаче бяха все в командировки, а тогава човек не може да види много. Единият път бе по време на нашата прочута „Мисия България“ през пролетта на 2018 г., когато с професор Пламен Павлов обикаляхме света, за да разказваме за миналото на нашата Родина. Случи се така, че още през есента на същата година летях към големия град Дзинан заедно с делегация на Община Казанлък. И двете пътувания обаче бяха за по два-три дни и затова успях да видя само малко от прекрасния Пекин.

Сега обаче, благодарение на „Клуба на пътешествениците“ – Експлорър България, тръгвам към Китай на истинско пътешествие. В продължение на десет дни ще обикаляме обширната страна, чиято култура, за добро или лошо, е оказала огромно влияние на целия свят. Казвам това, защото наред с такива изобретения като хартията и компаса, в Поднебесната империя е създаден и барутът, погубил живота на милиони хора. А повечето покосили човечеството епидемии като чумата и върлувалия наскоро ковид, също идват от необятните простори на Китай.

Така или иначе, предстоящото пътуване там обещава да е много вълнуващо. То, разбира се, ще започне от Пекин или Бейджинг, както го наричат местните. В предишното ми идване до китайската столица, освен лекцията в „Мисия България“, с проф. Павлов трябваше да участваме в откриването на Центъра за българистични изследвания към престижния Университет за чужди езици и култури. Това ни остани минимално свободно време, но все пак успяхме да изкачим Великата китайска стена. Дворецът на императорите - „Забранения град“ обаче бе затворен и не успях да вляза в това съдбовно за Китай място, за което си мечтаех още след шедьовъра на Бертолучи „Последният император“.

Сега нямам търпение да вляза в „Забранения град“, известен още като Зимния императорски дворец Гугун. От този разкошен архитектурен комплекс пет века подред 24 императори от династиите Мин и Цин са управлявали огромната страна. Със своите 980 сгради и 9999 стаи, дворецът е обявен за обект от листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО още през 1987 г. Със сигурност ще се изкача на панорамната площадка на върха на хълма Дзиншан, разположен в северния край на „Забранения град“. Някога това е бил любим императорски парк, прибавен към територията на двореца.

През следващите дни ще запълня и други бели петна в моята представа за столицата на Китай. Освен „Забранения град“, там трябва да посетя парка Бейхай – друга запазена императорска градина, чието оформление е още от XI в. По-късно е разширяван от пет поредни династии с павилиони, дворци, храмове, мостове и красиво езеро, в центъра на което се издига „Островът на нефритените цветя“ с Бялата Дагоба – 40-метрова будистка ступа, построена в чест на посещението на Петия Далай Лама през 1651 г. В разходката си няма да пропусна и „Летния дворец“ - бившата лятна резиденция на императорското семейство, където е един от най-големите и добре запазени паркове в Китай.

По-нататък ще се спусна в Стария Пекин край езерото Хоухай, където днес се простира един от старите квартали на града. Със своите тесни улички „хутонг“, той датира отпреди повече от 700 г., още от епохата на династия Юан. Някога езерото било само за императорското семейство, а днес е любимо място за разходка с множество магазини, кафенета, чайни и аромата на традиционни пекински закуски. Вечерта със сигурност ще опитам специалитета, който досега все ми се изплъзва – прочутата „патица по пекински“. До XIX в. ястието било достъпно само за императорската трапеза, защото се смятало, че кожата на приготвената патица има уникалната способност да подмладява дамите.

Естествено отново ще изкача Великата китайска стена - едно от Седемте чудеса на света. Строена от владетелите на множество императорски династии, това е най-дългата, изградена от човешка ръка структура. Задачата й била да предпазва северните граници на Поднебесната империя от нахлуващите за грабежи номадски племена. Най-мащабното строителство се наблюдава при династия Мин през XIV-XVII в., откогато е най-добре запазеният участък от около 6000 км. Иначе общата дължина на Великата китайска стена възлиза на феноменалните 21 000 км. По своето протежение тя се извива и пълзи, подобно на опашката на гигантски дракон, през планини, долини и гори. Смята се, че това уникално архитектурно съоръжение е видимо дори от Космоса.

На Великата китайска стена през 2018 г.

Столицата на Китай е прекрасна, но през следващите дни ще отида до главната цел на моето идване – град Сиан. В часовете преди отпътуването обаче посещавам Небесния храм - най-големият храмов комплекс в Китай, разположен в южната част на Централен Пекин. Това е култов ансамбъл, построен през 1420 г. за тържествени церемонии и молебени на императорите като върховни жреци. Всяка година по време на зимното и лятно слънцестоене, оттук императорите от династиите Мин и Цин отправяли молитви за добра реколта. Подобно на „Забранения град“, до 1916 г. Небесният храм е бил недостъпен за обикновените граждани. В него имал право да влиза стъпва само императорът със свитата си, защото бил „Син на Небето“ и единствен можел да общува с боговете.

После високоскоростният влак за кратко време ще ме отнесе до град Сиан, което в превод значи „Западно спокойствие“ и е една от Четирите велики древни столици на империята. Разбира се става дума за Гробницата на император Цин Шъхуан, обединил пръв в 221 г. пр. Хр. Китай в единна империя. А другото му голямо дело е изработването на уникалната армия от над 8000 глинени фигури на воини в естествен ръст, започнало през 246 г. Хр. и продължило цели 36 години. В стройни редици са подредени пехотинци, кавалерия, бойни колесници, командири - всеки от тях с уникални черти на лицето! Това невероятно творение на човешката ръка остава скрито под земята в продължение на векове до 1974 г., когато случайно е открито от селяни, копали кладенец. Глинените бойци трябвало да охраняват гробницата на императора в пътуването му към Отвъдния свят.

Заедно с уникалния ансамбъл на теракотената армия, които някои определят като Осмо световно чудо, в Сиан ще посетя „Голямата пагода на дивата гъска“ - хранилище на ценни ръкописи и изображения на Буда, донесени от Индия през VII в. После ще обиколя средновековните крепостни стени на града, които единствени са напълно запазени в Китай. Те са дълги цели 14 км и ограждат Стария град, където са уникални Камбанната и Барабанната кули, отбелязвали съответно със звън и барабанен бой изгрева и залеза.

Вълнуващото пътешествие из Китай ще завърши в най-големия град на страната – великолепния Шанхай. Там ще разгледам Храма на Нефритения Буда, както и новите архитектурни чудеса като високата 468 м кула „Перлата на Изтока“ и модерните небостъргачи в квартал Пудонг. Финалът на пътешествието ще е древният воден град Джуджаджао на повече от 1700 години, известен заради живописните си канали като „шанхайската Венеция“. А вечерта на 27 май, изпълнен с впечатления от Поднебесната империя, ще поема обратно към България.