Труд
Автор:
Владислав Апостолов
Гигантът на балканската музика и концертите, които се превръщат в купони, се завръща на българска почва. Горан Брегович бе обявен като централната сценична атракция в една от двете вечери на чисто нов фестивал в Благоевград през юни тази година. Всеки, който е ходил да слуша Брегович и неговите музиканти на живо знае за каква епична екстраваганца става въпрос. Лятото в Благоевград се очертава горещо.
Две седмици преди да навърши 72 години, Горан Брегович продължава да е един рошав Тиранозавър рекс на балканската музика. Композитор, китарист и певец с международна слава - той е може би най-разпознаваемият музикант от региона. Горан катери върхове на териториите на рока, фолк рока и филмовата музика. Дългата му кариера преминава през жанрове и стилове, абсорбира традиционни влияния, интерпретира познати мотиви и ги представя в нова и вълнуваща светлина.
В интервю преди години той споделя: “При циганите няма дисциплина. Ти им предлагаш мелодия, даваш им някакви указания, а по-нататък те всичко правят посвоему. Те просто не са способни да мислят за нещата като за заслужаващи уважение. Това е свързано с тяхното отношение към Бога. Те нямат религия в християнския или мюсюлманския смисъл на думата. Те са твърде горди, за да се прекланят пред Бог. Имат с Бог преки отношения. Дори военните маршове, изсвирени от цигани, се превръщат в нещо весело и танцувално.”
Този витален дух на веселие и хаос, на естетически парадокси и калкулирано обезумяване е вграден в ДНК-то на живите изпълнения, които допълват легендата за Брегович, наричано още и Брега. Независимо дали свири рок с “Биело дугме” или фолклорни и цигански епоси със своя Оркестър за сватби и погребения, Брегович виртуозно предава посланието на музиката си. А то е послание за празнуване на човешката природа такава, каквато е. Малко артисти са способни да създадат толкова качествена купонджийска атмосфера по време концерт.
Горан се ражда в Сараево, в семейството на сръбкиня и хърватин. От малък започва с уроците по цигулка, но бързо се усеща и преминава на китара защото “момичетата харесват китаристи”. Основава първия си, безименен състав в осми клас на основното училище. Иска да се запише в художествена гимназия, но майка му се бои, че там се записват само “хомосексуални”, и настоява да се ориентира към транспортния техникум. Горан се съгласява, при условие че ще му позволи да си пусне дълга коса. В техникума става басист на група “Изохипси” (Izohipse), в която не се задържа дълго, както и в самия транспортен техникум. Прехвърля се в гимназията и в група “Бещие” (Bestije - зверове). Още на шестнадесетгодишна възраст започва сам да се издържа като свири фолк в кръчмата в Кониц, продава вестници и работи по строежите.
През 1974 Горан сформира и станалата иконична банда “Биело дугме” (Bijelo dugme - бяло копче). Композитор и китарист, той признава своята непреходна любов към рокендрола: “По това време рокът имаше най-съществена роля в нашия живот. Това беше единственият начин, по който гласът ни можеше да се чуе и на всеослушание да изразим недоволството си, без да рискуваме да бъдем арестувани (или нещо подобно).”
С “Биело дугме” владее сцените в бивша Югославия цели 15 години - от 1974 до 1989 г., поставя всички възможни дискографски рекорди и налага рокендрола като начин на живот на поколения свои последователи.
В края на 80-те години на миналия век Брегович започва да пише филмова музика. Периодът е белязан от славната му работа с режисьора Емир Кустурица. Двамата работят по три шедьовъра - “Циганско време”, “Аризонска мечта” и “Ъндърграунд”, но отношенията им се развалят, а пътищата - разделят. Брегович продължава да пише филмова музика и да изнася концерти по целия свят. Живее на много места, но винаги се връща на мястото, което вдъхновява творческото му сърце - Балканите.
Той носи познание за истинския рок
С Горан Брегович имаме прекрасно приятелство и партньорство, което се разви през годините. Той носи в себе си усещане и познание за истинския рок, усеща пулса на музиката и на публиката. Затова и концертите му са толкова успешни, независимо дали свири на стадион, в изискана елегантна зала за класическа музика или в потна и пиянска кръчма. Смятам, че това, което направихме заедно по музиката на изключителния филм “Аризонска мечта”, е нещо специално. Винаги е удоволствие да работя с него.
Иги Поп, музикант
Няма да забравя “Аризонска мечта”
Никога няма да забравя времето, което прекарах с Горан, Емир и Иги Поп, докато снимахме “Аризонска мечта”. Беше изключително преживяване, доминирано от творческа свобода, креативен кураж, импровизации, търсене на артистична истина. Брегович създава прекрасна музика, той е майстор на китарата, пише текстове и мелодии. И обича да се забавлява. Той е от хората, за които животът на истина е купон. За Иги - също. Това ми допадна страшно много. Горан наистина е голяма работа.
Джони Деп, актьор
Постигнал е всичко
Горан Брегович е постигнал всичко. От рок-звезда в бивша Югославия, започна да композира музика за филми и яхна вълната на популярността на циганската духова музика, продавайки над 6 млн. албума и сътрудничейки си с всеки от Иги Поп до “Джипси Кингс”. С един от последните си албуми той чества историята на родното си място, Сараево, пресечна точка за християни, мюсюлмани и католици преди войните на Балканите.
Робин Денсуол, журналист и музикален критик
Купон с “Калашников”
“Калашников” е една от най-популярните песни на Брегович, с особено силно влияние сред феновете му на Запад. Горан говори за любовта към оръжието, която е вдъхновила създаването на произведението: “Това е песен, написана от мен на цигански, нещо от типа “балканско есперанто”, и мога да се закълна, че преди мен тази песен не е съществувала, макар да я чувам от бабите в сръбските села. Тя е за хората, които обичат оръжието. “Бих продал собствената си тъща за нов “Калашников”, бих направил всичко за нов “Калашников”. Хората понякога изпитват странна страст към оръжията: не искат да ходят на война, не искат да стрелят. Просто им е нужно да имат оръжие, да го чувстват.”
-2-thumb-715x402.webp)
