Данъчен консулт на "Труд news": Какво да направи самоосигуряващ се с неплатени осигуровки

Много хора сами внасят осигуровките си, но имат неплатени вноски за минали години. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровките в тези случаи.

Самоосигуряващ се гражданин е съдружник във фирма и има неплатени вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за 2008 г. Поставен е въпросът: Какви са стъпките да плати дължимите осигуровки (само главниците)?

I Общи правила

Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл.4 или чл.4а, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигуровки за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО).

На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.

Осигуровките за самоосигуряващите се са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя по реда на чл.6, ал.9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от  минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии”, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл.69”, на ДОО, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б от КСО. Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за ДОО.

Здравното осигуряване на лицата по чл.4, ал.3 от КСО се провежда по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване.

II Как се внасят осигуровки

Самоосигуряващите се внасят осигуровки по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП (чл.2, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

Според чл.5, ал.4 от КСО самоосигуряващите се имат задължение периодично да представят в НАП данни с декларация образец №1 и образец №6 по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се (Наредба № Н-13/2019 г.), съответно Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се (Наредба № Н-8/29.12.2005 г., отменена с §4 от ПЗР на Наредба № Н-13/2019 г., в сила от 03.01.2020 г.).
Декларация образец №6, за общия размер на дължимите осигуровки за предходната календарна година, самоосигуряващите се подават:

- еднократно до 30 април (чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/2005 г., отменена, но действаща за посочения в запитването период)

- до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация (чл.4, ал.3, т.2 от Наредба № Н-13/2019 г.).

В декларацията се посочва общият размер на осигуровките, които са дължими авансово през годината, и размерът на окончателните осигуровки, определени по реда на КСО и ЗЗО.

Съгласно чл.169, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за публичните задължения, установявани от НАП, до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определени със заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които иска да погаси:

1. задължения за данъци и други задължения за централния бюджет;

2. задължения за здравно осигурителни вноски за бюджета на здравната каза;

3. задължения за задължителни осигуровки за социалноосигурителните фондове;

4. задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

С постъпилата сума по реда на чл.169, ал.4 от ДОПК се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията (чл.169, ал. 5 и 6 от ДОПК).

III Давност за задълженията

Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато: задължението е отсрочено или разсрочено, вземането е предявено в производство по несъстоятелност, е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета.

Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Те се отписват служебно с изтичането на срока по чл.171, ал.2 от ДОПК. С отписването на публичните вземания, поради изтичането на давностните срокове се погасява правото те да се съберат по принудителен ред, но те си остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно (чл.174 от ДОПК), така и да бъдат прихванати (чл.128, ал.1 от ДОПК). Доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл.173, не подлежат на връщане (чл.174 от ДОПК).

Предвид гореизложеното и в случай, че през 2008 г. човекът е упражнявал трудова дейност в качеството на самоосигуряващо се лице – съдружник в ООД, може да внесе дължимите осигуровки за посочената година след като подаде декларация образец №6 с попълнени в т.9 „Месец и година“ -  за месец числото 13, година 2008. При заплащане на дължимите суми (само главници) непосредствено след подаване на декларацията и липса на изискуеми публични задължения в данъчно-осигурителната му сметка от същия вид с по-ранен срок на плащане, не следва да бъдат предприемани допълнителни действия. Ако плащането на осигуровките се извърши след служебното им обозначаване, че са погасени по давност, следва преди фактическото им внасяне да бъде подадено заявление (образец ОКд 242, версия Д - „Заявление по чл.169, ал.4 от ДОПК“), в което да бъде посочен видът на задълженията, които желае да погаси доброволно.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.