Италия и Франция заедно срещу Русия в Либия

Париж и Рим зачеркнаха конфликта си в името на африканските им интереси

Мелони и Макрон се страхуват от ракетите на Москва под контрола на генерал Хафтар

Смятат да разиграят и други карти в борбата си за Либия, включително санкции срещу всеки, който сътрудничи с руските военни

Джорджа Мелони и Еманюел Макрон се прегърнаха в Рим не толкова заради любовта си към Украйна, а по-скоро за да се противопоставят заедно и с всички сили на нарастващото влияние на Русия в Либия. До този извод стигнаха най-тиражираните италиански вестници „Кориере дела сера“ и „Република“ ден след блиц-посещението на президента на Франция в италианската столица. Първоначално медиите на Апенините обявиха, че целта на визитата била да се изгладят острите противоречия между двете страни по редица икономически и външно-политически проблеми. Сред последните на първо място бе откроен въпросът за привличането на Италия в т.нар. коалиция начело с Великобритания и Франция на желаещите увеличаване на военната помощ за Украйна. Но се оказа, че скритата цел на посещението на Макрон е била друга и основният резултат от него е свързан именно с нея - именно постигнатото съгласиe за общи действия срещу постепенното окупиране на северноафриакнската страна от Русия.

В Либия руските войници стават все повече и повече, а от военновъздушните бази, където те са настанени, ракетите на Путин биха могли да ударят Южна Европа – това е според коментатора на в. „Кориере дела сера“ Федерико Рубини констатираният от двамата лидери факт, който ги е накарал да загърбят търканията си и да седнат на масата на преговорите. Защото след падането на Башар Асад в Сирия, Москва е преместила бойните си кораби, радарите и противоракетните системи в либийската зона, контролирана от армията на генерал Халифа Хафтар и сега тези оръжия заплашват Европа. Натискът на Русия в Либия е толкова тревожен - подчертава Фубини, - че съперничеството там от миналото между Италия и Франция в този момент никак не е актуално, а освен това не само те, но и всички европейски държави имат много да губят от агресивното поведение на Кремъл. Защото през последните години руските милиции на „Вагнер“ в подкрепа на Хафтар са били разположени в териториите под негов контрол, но въпреки че днес последните са изчезнали заедно с лидера си Евгений Пригожин, руснаците в Либия стават още по-многобройни. И този път Москва присъства с официалната си армия, като се смята се, че през последните месеци там са постоянно разквартировани между 1200 и 1800 бойци, като с издръжката им се е натоварил лично генерал Хафтар. В замяна Москва предоставя на него и на подчинените му военачалници, базирани в Бенгази, противоракетни системи, които да ги защитават от евентуални атаки, предприети от официалното правителство в Триполи с подкрепата на Турция. В замяна на това Хафтар и синовете му предоставят на руснаците платформи и авант-постове, от които Москва може да увеличава влиянието си в Судан, Чад, Нигер и чак до Мали.

Освен това според последните информации от африканската страна, руските части там вече водят открити бойни действия срещу войските на Триполи и вече са завзели доста възлови за Либия военни обекти. Сред тях се открояват военновъздушните бази Ал-Хадим на брега на Средиземно море източно от Бенгази; тази край разположения в централната северна част на страната град Гофора, тази край селището Гардабия близо до град Сирт, която е само на 700 км от Италия, тази край Брак ал-Шати на Югозапад и др. Твърди се също така, но засега без конкретни доказателства, че руснаците вече присъстват в голямата военновъздушната база Таманхинт близо до град Себха в централната част на страната и на около 1100 километра от Сицилия. Според западни военни специалисти последната локация е „особено чувствителна“, защото Москва би могла да разположи там пускови установки на ракети със среден обсег, способни да достигнат Южна Европа. Най-песимистичните сред западноевропейските наблюдатели са сигурни в това, докато по-предпазливите оценяват вероятността за присъствие на руски ракети в Таманхинт все пак на над 50%. А всичко това Италия и Франция не могат да го приемат лекомислено, още повече сега, когато цяла Либия изглежда е обхваната от нова вълна на нестабилност в състояние да регенерира тежките за Европа имигрантски проблеми. В Триполи официално признатият премиер Абдул Хамид Дбейбех, чиито съперници са Хафтар и синовете му, изглежда все по-слаб - спадът в цената на суровия петрол, загубата на контрола над националната петролна компания и липсата на ликвидност в централната банка лишават министър-председателя от парите, които да разпределя за поддържане на крехкото примирие между клановете в контролираната от него част на страната. А според информациите на Пентагона Дбейбех все повече се опитвал да наложи властта си в Триполи със сила, като по този начин увеличавал рисковете от бунтове срещу него и свалянето му с преврат.

Но как Мелони и Макрон смятат да реагират на руската опасност от Юг за Италия и Франция? Според медиите те се били споразумели на първо място да стимулират работата на италианско-френския индустриален консорциум „MBDA“, който произвежда противоракетни системи, способни да заменят напълно американските „патриоти“. Но Рим и Париж смятат да разиграят и други карти в борбата си за Либия, включително санкции срещу всеки, който сътрудничи с руските военни в страната или в Средиземно море, както и засилване на икономическия и политическия натиск върху Дбейбех и Хафтар да се откажат от съперничеството си. Разбира се, Италия и Франция си дават сметка, че с тези стъпки те ще продължат да бъдат в неизгодни в Либия позиции, но важното за наблюдателите е това, че Мелони и Макрон са се съгласили да създадат постоянна група за наблюдение над региона, отворена за други европейски столици. Която група ще информира правителствата за нарастващата руска опасност в Африка и ще координира евентуални общи възпиращи военни действия срещу нея.