Нови реалности със стара дата

Времето преди втория кръг на местните избори в Северна Македония разкрива познати практики и нови надежди

Съобщенията за окончателната политическа гибел на Али Ахмети са преждевременни

Кой колкото можа да вземе на първия тур на местните избори при съседите в Северна Македония, взе. Резултатите, в общи линии, вече са известни. Ясна е и голямата победа на управляващата партия  ВМРО-ДПМНЕ с нейните коалиционни партньори във властта. Но пък до второто разиграване на картите за контрол над местното самоуправление в неделя, 2 ноември, остават оше няколко дни, които партиите с надежди за победа използват активно да пренаредят комбинациите и да се преборят за подкрепата на избирателите.

Кампанията продължава, най-вече там, където предстои повторно гласуване, но и навсякъде другаде из държавата, където вече има избрани кметове и общински съветници. И повярвайте, всичко това, събрано в едно показва продължаващото съществуване на познати електорални практики, само че на повечето места с нови герои и с нови заклинания. Но има и някои стари познанства, за които ще стане дума сега.

Едно от отворените кметски места, което не беше попълнено на първия тур на 19 октомври, е това в Кичево. Голям град, важен град с голям армейски гарнизон. В неделя на балотажа ще се изправят досегашният кмет Фатмир Дехари от коалицията „Национален съюз за интеграция“ и Александър Йовановски от ВМРО-ДПМНЕ. НСИ, която стои зад Дехари, е обединение от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети плюс двете крила на Съюза за албанците на бившия министър на здравеопазването доктор Арбен Таравари и на Зиядин Села. Основна роля в нея, разбира се, играе ДСИ на Ахмети, чийто представител е Фатмир Дехари.

Така. Говори ли ви нещо това име? Да, говори ви, защото това е същият Дехари, който се яви за първи път в борбата за кметското място в Кичево през 2013 г. като кандидат тъкмо на ДСИ на Ахмети. Познавах го лично, бях правил интервю с него в навечерието на втория тур на изборите в града в един репортаж за БНТ тогава. Бивш учител по физкултура, Дехари влизаше в електоралното състезание като носител на част от магията на участник в Армията за национално освобождение (АНО) с лидер Али Ахмети, която през пролетта и лятото на 2001 г. предизвика и участваше в във въоръжения конфликт в Република Македония, завършил с подписването на Охридския мирен договор. Тогава, през 2013 г. Дехари нямаше никакво съмнение в своята победа, защото зад гърба му бяха всички избиратели от албанско потекло. На всичко отгоре точно ден-два преди вота, градът се беше напълнил с леки коли и автобуси с регистрационни номера от Италия и Швейцария предимно. Явно партиите на албанците в Кичево с остро политическо съперничество помежду си в други случаи, сега се бяха обединили и бяха мобилизирали всички човешки ресурси за победа. Попитах тогава Дехари как така тези хора от автомобилите и автобусите с чужди номера на табелите ще го подкрепят, а той отговори, че те са на временна работа извън страната, плащат си данъците в Кичево и са запазили своето право да гласуват. Кой го организира, кой им плаща пътуването, попитах, на което Дехари отговори, че те самите. Не му повярвах, разбира се, но пък той допълни с един аргумент, който сложи точка на разговора: ами вашите турци какво правят, не идват ли само за изборите да гласуват за ДПС? Виж го ти, познавач.

Разказвам това защото тогава, през 2013 г., гласуването в Кичево стана първият пример на етнически вот в държавата. Зад Дехари, както вече казах, се бяха обединили всички албанци в града и прилежащите общини. Внимание - споменавам „прилежащите общини“, защото това бе една от причините, да не кажа основната, за етническата битка, която се задаваше. В изпълнение на Охридския мирен договор бе направена административна реформа, в резултат на която към общините в градовете в западната част на страната бяха присъединени и околните селски общини, в които живееха предимно албанци. Това веднага наруши етническия баланс във вече „големите“ общински формировани, като на места - Кичево, Гостивар и особено Струга, електоралната картина вече бе в полза на албанците. Дехари ги обедини всички, а в отговор ВМРО-ДПМНЕ, чийто кандидат бе на балотажа, потърси подкрепата на македонските политически партии и преди всичко на основния си съперник СДСМ. Поне вербално я получи. Но така или иначе етническият вот - македонци срещу албанци, се случи. За първи път ясно и открито, с притеснение за бъдещото на общината, района и на държавата. „Бъдещето“ дойде много скоро чрез изборните резултати, които още тогава, през 2013 г. направиха така, че от Струга на юг до граничния пункт Яжинце на север по протежение на цялата западна граница на Северна Македония да няма община, в която кметът да не е албанец и мнозинството в общиннските съвети да не е на албанците. Какво да се каже, реалности.

 Сега виждам, че на балотажа в неделя единият от участниците е тъкмо Фатмир Дехари. Коя година сме днес? 2025-а. Кога стана кмет за първи път? През 2013 г. Значи, бившият физкултурник управлява Кичево вече три пълни мандата по четири години и се кани да спечели четвърти. Зад него ще застанат май всички политически партии и коалиции на албанците. Дори ВЛЕН, четирипартийната коалиция, която участва във властта заедно с ВМРО-ДПМНЕ и ЗНАМ на Максим Димитриевски. Което предизвика огромна изненада и дори гняв най-вече в екипа на премиера Християн Мицкоски. Той беше убеден, че избирателите на ВЛЕН ще подкрепят навсякъде из държавата на втория тур кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ след като на първия ВМРО-ДМПНЕ не излъчи свои кандидати в скопската община Чаир, в Тетово, в Гостивар и в Струга. И призова своите избиратели да подкрепят хората на ВЛЕН. Такава бе политическата сделка. В Чаир тя проработи, но в Тетово, Кичево, Гостивар и Струга - не. Идеята бе чрез победа на ВЛЕН навсякъде Мицкоски да нанесе удар на основната политическа партия на албанците в страната ДСИ с лидер Али Ахмети и по такъв начин да извади бившия командир на АНО от играта на терена в Северна Македония.

Той, Ахмети, е основният дразнител - личен, партиен, обществен и всякакъв друг за премиера Мицкоски. Затова и предизборната битка между партиите на албанците бе толкова остра и победата тук и там в някои общини даде основание на лидерите на ВЛЕН и преди всичко на Изет Меджити, сегашният вицепремиер в правителството и бъдещ кмет на община Чаир в Скопие, да обяви политическата смърт на Ахмети. Разбира се, от ДСИ веднага контрираха, че Ахмети продължава да бъде в кондиция като идеолог и политик на всички албанци в държавата и че съобщението за неговата политическа гибел е преждевременна. А неприязънта на Меджити към Ахмети е странна, защото двамата бяха в една лодка преди години, когато Меджити стана за първи път кмет на община Чаир като кандидат на ДСИ и с личната подкрепа на Ахмети. После нещо се обърна, Меджити формира фракция в партията, нарекоха се „огнени“, откъснаха се от ДСИ, намериха си партньори сред албанците в лицето на БЕСА на Билал Касами и така лека-полека стигнаха да момента, в който пристанаха на Християн Мицкоски. И Меджити обяви за свой най-голям политически противник някогашния си ментор и покровител Али Ахмети, а тук таме се появиха мнения, че Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ вече имат „свои“ албанци.

Не бива да се забравя и нещо друго, при това много важно. Нищо от това, което се случва сред албанците в Северна Македония и сред техните политически партии, не е изолирано от общите движения и състояния на Балканите. И по-специално сред другите две албански държави - Албания и Косово. ВЛЕН не крият, че имат подкрепата на премиера на Косово Албин Курти и неговото движение „Самоопределение“. И по време на предизборната борба тази подкрепа бе материализирана чрез посещения на пратеници на Курти именно в подкрепа на кандидатите на ВЛЕН. Впрочем самият Албин Курти не получи подкрепа за своето ново правителство в парламента в Прищина и много е вероятно младата република да отиде на нови парлраментарни избори. От друга страна, премиерът на Албания Еди Рама явно демонстрира подкрепата си за ДСИ на Ахмети. Може би защото Ахмети е последният бунтовнически лидер от периода 1998-2001 г., който е още в активната политика и не е изправен пред съдебните институции да отговаря за престъпления срещу човечеството, както се случва в Косово. Само дни преди първия тур на изборите Ахмети отскочи до Тирана да участва в масова проява в подкрепа на обвинените от съда в Хага Хашим Тачи и негови съратници от УЧК. Една тема, по която още много ще има да се пише и говори.

Кичево, а и не само там, е изправен пред поредния етнически вот. Както се вижда, нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. Докога така?