Супербърз интернет в 140 общини в България

Преодоляват цифровата пропаст между областните центрове и малките населени места

Трите телекома взимат близо 400 милиона от Плана за възстановяване и устойчивост

Крайният срок е 30 юни 2026 г.

В 140 по-малки общини и над 200 махали и райони на страната ще има високоскоростен интернет. За целта ще се изграждат изцяло нови трасета и надграждат вече съществуващи такива. Това трябва да се случи до 30 юни 2026г., а реализацията е от трите мобилни оператора. 

“По този начин се преодолява цифровата пропаст между областните центрове и малките населени места, в които към момента няма бърз интернет”, уточни вицепремиерът и транспортен министър Гроздан Караджов, който подписа договорите с телекомите.

В Министерския съвет подписаха по два договора с трите мобилни оператора.

“С цифрови оптични линии ще свържем всяко едно от тези населени места и оттам нататък мобилните оператори чрез своите антенни системи и предаватели ще пренесат сигнала, и той ще стане мобилен. Всеки човек и всеки наш съгражданин в тези малки и отдалечени населени места, където в момента има едвам-едвам някаква интернет свързаност, ще се радват на абсолютно същата свързаност, която имаме и ние тук в столицата”, каза Караджов. Договорите са на стойност 434 млн. лв. без ДДС, 390 млн. лв. от които ще бъдат осигурени от Националния план за възстановяване и устойчивост, а останалите 10% са съучастие на фирмите-изпълнители.

“Ще бъде осигурен достъп до мрежи с много висок капацитет на над 350 000 души. Предвидено е да бъдат изградени и не по-малко от 700 базови станции, привързани към новите мрежи за пренос. Над 7000 км оптична мрежа трябва да се развие за малко повече от година. Министерството на транспорта и съобщенията ще упражнява много строг контрол, съвместно с Комисията за регулиране на съобщенията, за това във всяка от планираните точки да се изгради в срок високоскоростен интернет”, подчерта вицепремиерът Караджов. Той заяви, че проектът предвижда над 100 пъти по-бърз интернет от съществуващия в момента. “В отдалечените райони ще може да се развива бизнес по същия начин, по който в момента се инвестира около големите градове. За образованието като главен приоритет на правителството, също ще бъде осигурен ежедневен достъп до бърз интернет”, каза още вицепремиерът.

“Това е цифров поход към слабонаселените места, където няма пазарен потенциал, заяви премиерът Росен Желязков на подписването договорите. Определи това като възможност за развитие на регионалната политика и вследствие на това по-добра демографска политика.

“Вече няма да говорим за цифрово номадство, а за възможности, които ще имат не само живеещите в тези населени места, а и бъдещите бизнеси, които ще имат потенциала да се развиват там”, отбеляза премиерът. Той припомни, че по проекта е имало сериозно забавяне, защото държавата не била приела необходимото законодателство. “За целта в периода февруари - април в Народното събрание беше приет почти единодушно Законът за цифровите мрежи”, каза Желязков.

Трите телекома взеха по два договора и имат задължение да осигурят безвъзмездна поддръжка на мрежата за следващите 20 години.

“А1 България” ЕАД печели поръчката за изграждане на цифрова мрежа за Северозападен регион срещу 50.6 млн. лв. и Северен централен - за 70.3 млн. лв.

За “Виваком България” ЕАД са Югоизточен регион за 65.6 млн. лв. и Североизточен за 55.5 млн. лв.
“ЦЕТИН България” ЕАД (част от групата на “Йеттел България”) печелят поръчката за Югозападен и Южен централен региони срещу сумите от съответно 74.7 млн. лв. 73 млн. лв.

При отварянето на предложенията транспортното министерство съобщи, че кандидати по обществената поръчка са формално осем. Не е ясно кои са отпадналите. Срещу провеждането на процедурата се обяви Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). Недоволството им беше продиктувано от ограничителните и дискриминационни, според тях, условия. Затова браншовата организация сезира Европейската комисия и Европейската служба за борба с измамите - ОЛАФ, както и ресорния съд. Предстои разглеждане на делото по същество.

Доц. Жюстин Томс, онлайн маркетинг експерт, пред “Труд news”: По-лесно ще превеждат пари на измамници, отколкото да ги хвърлят през балкона

Бързият интернет със сигурност ще бъде полезен за хората. България така или иначе се слави с една от най-добрите си свързаности, в света за момента сме на 9 място в цял свят, което е в много предна позиция. Но дигитално медийната култура е ниска. Най-масовият риск е дезинформацията - нещо, на което сме свидетели ежедневно. Но отвъд това има всякакви видове спамове, кибер измами. Така много лесно могат да се заблудят хора да преведат пари, точно както бабите хвърлят през прозореца хиляди левове. През интернет това може да стане много по-лесно и за жалост по-често.

Може да кликат много лесно по някакви примамни съобщения, като “подаряваме последния модел телефон”, а всъщност да оставят своята информация.

А с навлизането на изкуствения интелект започват все по-чести злоупотреби - предоставяне на снимково съдържание - хората уж играят в игри, предоставят своите снимки за захранване на модели на изкуствения интелект.

Позитивното е, че хората вече се научиха да пазаруват от интернет, да си търсят работа, да учат езици. Могат да работят от вкъщи на село - това ще бъде най-големият плюс за всички региони. Ако има хубав интернет и в малките населени места, това дава възможност за много дигитални номади да пътуват и да работят от всяко място и хора които не искат да работят в големия град да го правят от село.

Във високопланинските села в Пиринско

При всеки дъжд връзката се срива

Децата не искат на село, защото не могат да ползват телефоните и лаптопите си.

Във високопланинските села в Пиринско мечтаят за бърз и евтин интернет. Покрай пандемията все пак в селищата е осигурена някаква мобилна връзка заради учениците. Но при всеки дъжд или сняг тя прекъсва. Бабите не ползват интернет, но пък искат да имат заради внуците, които през ваканцията отказват да идват, ако не могат да ползват телефоните си или лаптопите си. Възрастните хора карат по-младите да им плащат сметките през интернет, или пък ходят до читалището за услуги. Най-вече учениците от селата искат да имат високоскоростен интернет, който ползват за всичко.

Кметовете казват, че вече в селата се заселват млади семейства, които искат да работят онлайн и за да привличат повече такива хора се налага добрия интернет да го има не като екстра, а като необходимост. Сега и “чиниите” вършат работа, но не съвсем. И токът и интернетът ни е непостоянен”, казват селските управници и се надяват на подобрение.

Ползваме мрежата основно за разговори

Има хора, които никога не са сърфирали в интернет

Хората най-често използват интернет за комуникации.

Достъп до интернет в домовете си имат 92,1% от домакинствата в България, но все още има хора, които никога не са сърфирали в интернет, показват данни на НСИ. Продължава да има съществена разлика между ситуацията в градовете и селата. От домакинствата в градовете 94,7% разполагат с интернет връзка, а при тези в селата делът е 84.3%. За период от 10 години разликата между дела на хората с достъп до интернет в градовете и селата намалява значително - от 29,6 на 10,4 процентни пункта.

Повечето хора (81,9%) на възраст между 16 и 74 години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 9,3%. Най-активни потребители на интернет са учениците и студентите (96,7% от тях) и хората с висше образование (94,5%), както и младите хора във възрастовите групи 16-24 и 25-34 години - съответно 93,9% и 95,4%. Все повече хора в напреднала възраст се възползват от глобалната мрежа, като за петгодишен период делът на хората на възраст 65-74 години, които сърфират редовно, е нараснал повече от два пъти.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа за комуникация, като 71,4% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), 65% участват в социални мрежи (Facebook, X, Instagram, Snapchat, TikTok и др.), а 64,9% разменят съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, Discord, Telegram).

Масово ползваме смарт телевизор

Жените пазаруват по-често чрез мрежата

Близо 50 на сто от хората в страната пазаруват през интернет.

Близо половината от хората в страната пазаруват онлайн, показват данни на НСИ. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 51,6 и 47,9 на сто. Най-активни при купуването на стоки и услуги по интернет са хората с висше образование (74,2%), както и тези на възраст 25-34 години (72%).

Все още има значително разделение при използването на електронна търговия в градовете и селата. 54,3% от градското население пазарува онлайн, при 36,9% от живеещите в селата. Стоките и услугите, които хората най-често купуват по интернет, са: дрехи, обувки и аксесоари - 78,9% от пазаруващите през интернет; настаняване (от хотели, туристически агенции) - 38%; транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолет, таксиметров превоз) - 34,8%; козметика - 32,7%; спортни стоки (без облекло) - 32,7%; доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене - 32%; билети за културни или други събития - 29,3%; абонамент за интернет или мобилен телефон - 24,8%; битова електроника и домакински електроуреди - 20,8%; компютри, таблети, мобилни телефони - 20,7%.

Малко повече от половината хора в страната използват за лични цели “умни” устройства и системи, свързани с интернет. Най-често използваното “умно” устройство е смарт телевизорът, което използват в ежедневието си 45,1% от хората, а 25,4% притежават смарт часовник или фитнес гривна. Свързани с интернет домакински електроуреди, като прахосмукачка-робот, хладилник, печка, кафе машина и др., използват 6.5% от лицата.

GSMA Intelligence отчита за 2025 г. интернет покритие от 87%

Близо 65 на сто от българите са в социалните мрежи

Факти от глобалната платформа за данни, анализи и изследвания в областта на мобилната и телекомуникационната индустрия GSMA Intelligence показват, че към началото на 2025 г. в България е имало 9.25 милиона мобилни клетъчни връзки.

За сравнение, много хора използват повече от една мобилна връзка, така че не е необичайно броят на мобилните връзки значително да надвишава общия брой на населението.

Например, един човек може да има една мобилна връзка за лични нужди, а отделна - за служебни цели. Развитието на eSIM технологиите през последните години направи това още по-лесно.

Анализът на тенденциите във времето показва, че броят на мобилните връзки в България е нараснал с 53 хиляди или с 0.6% между началото на 2024 и началото на 2025 г.

Същевременно 97.4% от мобилните връзки в страната вече могат да бъдат считани за “широколентови”, т. е. осъществяват се чрез 3G, 4G или 5G мрежи.

Важно е обаче да се отбележи, че устройствата, които се свързват с широколентови мобилни мрежи, не задължително използват мобилни данни - например, някои абонаментни планове може да включват само достъп до гласови и SMS услуги. Затова този показател не бива да се приема като пряк показател за реалното използване на мобилен интернет.

Според DataReportal общо 9,25 милиона активни мобилни клетъчни връзки са регистрирани в България в началото на 2025 г., като този брой е равен на 137 процента от общото население. Важно е да се отбележи, че някои от тези връзки може да включват само услуги като гласови обаждания и SMS, а някои може да нямат достъп до интернет.

5,86 милиона души са използвали интернет в България в началото на 2025 г., като онлайн покритието е било 87.1 процента. В България са регистрирани и 4,37 милиона идентичности на потребители в социалните мрежи през януари 2025 г. - 64.9 процента от общото население.

Броят на интернет потребителите в България е намалял с 36 хиляди (-0,6%) между януари 2024 г. и януари 2025 г. Пак по данни от януари 2025 г. 872 000 души в България не са използвали интернет в началото на 2025 г., което означава, че 13.0% от населението е останало “офлайн”.