Предизвестеното отпадане на Илон Мъск

Мнозина на негово място биха решили, че те са хората, които командват парада. Това, разбира се, е невярно

Драма няма, просто поредният човек, който не разбира социалната си роля

Наскоро по HBO пуснаха филм с големия Стив Карел. На български са го кръстили „Кризисен връх“ (Mountainhead в оригинал). Филмът не е кой знае какво, но е интересен в един аспект - дешифриране на моделите на поведение на технологичните милиардери. Ще го дам за пример, защото може да послужи за отправна точка за разбиране на проблемите около Илон Мъск и разрива му с Белия дом.

Във филма, вкратце, се показват четирима ултрабогати приятели, които се събират в новата къща в швейцарските Алпи на единия (“най-бедния” от тях с лично състояние под милиард). Другите са значително по-мащабни, кой с 30-40 милиарда, кой с 60-70, а последният е най-богатият човек в света, собственикът на измислената социална мрежа „Траам“, чието богатство е над двеста милиарда. Филмът показва перипетиите между тях, тъй като светът е в криза - собственикът на измислената социална мрежа е пуснал нов ъпдейт, който позволява на всичките си потребители да създават с изкуствен интелект фалшиви видеа, които обаче са толкова реалистични, че подпалват сблъсъци и конфликти по цял свят. Някой прави фалшиво видео как индийци нападат пакистанци, но пакистанците го приемат за реално и физически нападат Индия, например. Такива конфликтни точки се разиграват по целия свят.

Другото развитие във филма няма кой знае какво значение, но имаше една показателна сцена, в която президентът на САЩ търси собственика на социалната мрежа по телефона. Технологичните милиардери му се подиграват какъв бил простоват, как нищо не отбирал. Стигат дори до там, че започват да обмислят преврати къде ли не по света, включае и в САЩ. Даже в Аржентина се свързват с бунтовници и дирижират „новия ред“, който те ще създадат в страната. Историята, слава Богу, е пълна измишльотина. Но това не значи, че такива мисли не минават из главите на най-богатите технологични магнати в света.

Поставете се на тяхно място. Те имат не просто гигантски ресурс. Наистина гигантски. Но разполагат с технологии и знание. Те боравят с данни, технологични мрежи и влияние, което им осигурява безпрецедентен лост за въздействие. Никога никой магнат не е бил толкова близо до това да разполага с технологичните възможности да „угаси крушките“, образно казано, на цяла държава.

Сравнете един Зукърбърг, да кажем, с кой и да е от богаташите от началото на XX век. Съотнесено към днешната стойност на парите, например един Джон Рокфелер с неговата петролна империя (Standard Oil) е разполагал с ресурсите на Зукърбърг. Но влиянието е неизмеримо. Да, Рокфелер е можел, ако е искал, да спре горивото в САЩ, но днес Зукърбърг може да блокира комуникациите в половината свят. Кое тежи повече - физическо влияние върху борсово търгувана стока в една държава или физическо влияние върху борсово търгувана компания, съчетано с виртуалното влияние да моделираш поведенческите модели на половината свят? В допълнение днешните технологични милиардери разполагат и със специфично знание, което е недостъпно за голяма част от хората, включително и за политиците или останалите представители на бизнеса.

Тази особеност на днешния дигитален свят прави технологичните магнати потенциално много опасни за целия демократичен свят. Ако прещракат нечии мозъци в „Епъл“ и решат да въведат технологична възможност да блокират айфоните по цял свят, половината планета ще остане без комуникации. А когато си толкова голям, че си в планетарни размери, тогава не можем да се надяваме на конкуренцията бързо и лесно да отстрани полудял технологичен конгломерат. Как да ги изместиш и колко време ще отнеме?

Вижте един „Гугъл“ - освен едноименната търсачка, контролират още Ютюб, Уатсапп и какво ли още не, което буквално може да (направи опит) да спре ротацията на дигиталния свят. Ако утре търсачката на „Гугъл“ спре да работи, няма нито бързо, нито лесно да се намери алтернатива. Просто компании от този мащаб са в категорията „твърде големи, за да се провалят“.

И да дойдем на Мъск. Той разполага с наистина впечатляваща бизнес-империя. „Тесла“ е най-скъпият автомобилен бранд в света. Пазарната капитализация на компанията е толкова голяма, че е почти два пъти (!) по-голяма от тази на следващите девет автомобилни производители в света взети заедно.

Вторият най-скъп автомобилен бранд е „Тойота“, която към края на миналата година струва малко над 230 милиарда долара, сравнено с около 1,4 трилиона долара пазарна капитализация на „Тесла“. Към тази империя трябва да добавим огромното политическо влияние на Х, който е политическата агора на САЩ, да добавим SpaceX, което фактически изпълнява космическата програма на Щатите и прочие, и прочие. Този мащаб е чудовищен.

Това кара Мъск, който безспорно е успешен в бизнеса човек, да вярва, че е безгрешен. Хваща го височинна болест. Разбираемо, мнозина на негово място биха решили, че те са хората, които командват парада. Това, разбира се, е невярно. Мъск е успешен в бизнеса, но не разбира от политика. В корпоративния свят единственото важно е мнението на собственика. Той не трябва да съгласува поведението и решенията си с никого, не се отчита никому, няма никой над себе си в малкия свой Космос, който си създава. В политиката е точно обратното. Президентът, пък бил той и на САЩ, е обвързан в компетенциите си от другите власти, които могат да вгорчат живота му. Той трябва постоянно да търси съгласие, трябва да убеждава дори (а понякога и най-вече!) дори своите. На него му е отредено да се съобразява с общественото мнение, с другите власти и с редица публични актьори. Тези баланси и противотежести гарантират демократичността на едно управление. В нормалния демократичен свят президентът, колкото и да е популярен или важен, е длъжен да се съобразява с институционалната йерархия и с писаните и неписаните правила на играта.

Мъск тази игра не я владее. Той, като всеки едър бизнесмен, е, на езика на политиката, един малък “диктатор” в собствения си свят. И това в неговия свят носи страхотни резултати. Но е неприложимо в политиката, особено в голямата политика и най-вече в голямата политика в най-старата световна демокрация. Мъск, въпреки многократните знаци на Тръмп, не разбра мястото си в политическия свят. Неговото привличане беше важно за избора на Тръмп, то отвори допълнително ветрилото на МАГА движението. Но там пръв е Тръмп. Мъск е притурка, допълнение. Важно допълнение, но допълнение. Този азбучен баланс и умност в подхода не се разбра от Мъск.

И не защото Тръмп не търпял чуждо мнение или защото искал всички да са съгласни с него. Далеч не. А защото именно този баланс, това ясно разбиране кой е избраният и легитимен фактор, който носи отговорност за управлението, е една от основополагащите функции на самата политика. Както се казва още от римско време - всекиму своето. На Мъск неговото е да прави бизнес. Прочее, бизнес, който е бил, в момента е и винаги ще бъде тежко зависим от държавата. На Тръмп своето е да седи на най-отговорния стол на планетата. Мъск не разбра кое е неговото и, очаквано от месеци, отпадна от влака. Толкоз. Драма няма, просто поредният човек, който не разбира социалната си роля.