Двоен нерешим проблем. Защо ПРО на САЩ не може да сваля руските ракети

Настоящата система за противоракетна отбрана (ПРО) на САЩ „може да има проблеми със своята ефективност срещу съвременните руски и китайски оръжия“, според мнението на Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ (Missile Defense Agency, MDA). А какви са тези проблеми, ни разказва военният експерт, за „болните места“ на американската система за ПРО

За да разберете основните проблеми на противоракетната отбрана (ПРО) на всяка държава, не само на САЩ, първо трябва да си изясните какъв ще е обекта на унищожаването от системата за ПРО днес, тоест да разберете каква е бойната глава (БГ) на междуконтиненталната балистична ракета (МБР). БГ е така наречената сложна балистична цел, която включва в себе си бойните глави, примамките, предавателите на активни и на пасивни смущения или диполните отражатели.

Когато този комплекс лети в околоземното пространство, след като се отдели от последната степен на ракетата-носител, основната задача на всяка система за ПРО е да разграничи бойните глави на фона на други обекти в бойните глави за сметка на радиолокационната селекция (радара). Само по себе си това е много сложен проблем, ако стрелбата е извършена от далечна зона.

Този проблем обаче може да бъде решен по относително прост начин. Когато сложната балистична цел навлезе в плътните слоеве на атмосферата от последния си етап от полета, тя започва да се извършва естествения подбор на бойните си глави. Работата е в това, че примамките (предавателите на смущения, диполните отражатели) са много по-леки от бойните глави и последните в плътните слоеве на атмосферата започват да летят пред останалата част от пълнежа на ракетата-носител.

Системата за ПРО може да улавя само главните обекти на тази формация от ескорта. Но този процес се случва на относително малка надморска височина - само на няколко десетки километра. Подобен прост принцип на подбора се прилага например в системата за ПРО А-135 край Москва.

Въпреки това, ако говорим за височини на поражения, те по-специално са повече от 100 км, тогава е много по-трудно да се реши този проблем именно там.

Следващият проблем в ПРО е как да се поразят бойните глави на МБР с ядрени или неядрени оръжия. Факт е, че ядрените бойни глави на ракетите-прехващачи в повечето случаи не могат да се използват, освен може би в условията на ракетно-ядрена война. Освен това е просто опасно, защото в зоната на поразяване с ядрено оръжие на ПРО може да се окаже, че е собствената територия.

Осколочно-фугасната бойна глава на ракетите-прехващачи за унищожаване на бойните глави на МБР по правило е неефективна. Затова американците преминаха към кинетичното прихващане, тоест бойната глава на МБР се поразява от обикновен удар на прехващача. При скоростите на целта и на прехващача от няколко километра в секунда енергията на удара е толкова голяма, че от бойната глава не остава почти нищо.

Кинетичното прихващане обаче е трудна задача от инженерна гледна точка. Не само това, че като начало е необходимо да се извърши радиолокационната селекция на бойните глави на МБР на фона на примамките.

Необходимо е кинетичният прехващач в последния етап от полета да има функциите да се самонасочва. И това драстично увеличава неговата цена. Освен това все още няма статистика за успеха при изстрелванията на кинетичните прехващачи.

Има и още един важен момент, който трябва да бъде изяснен. Има фундаментална разлика между бойната стрелба от системата за ПРО и системата за противовъздушна отбрана (ПВО). По време на бойната работа на системата за ПВО в един или в друг режим тя следи целта си до момента на поражението. Може проследяването да бъде както ръчно, така и автоматично.

Бойната стрелба на системата за ПРО е различна. Първо, системата се въвежда в боен режим, с други думи започва бойният цикъл. От този момент нататък всяка намеса на човешкия оператор в работата на системата е блокирана. Има специална функция, която деактивира всички бутони и превключватели на работното място на оператора. Ако оператор на бойния разчет иска да се намеси в работата на системата, той просто няма да може да го направи технически. Системата започва да функционира напълно автоматично. В противен случай при тези скорости на приближаването на целта и на противоракетата е просто невъзможно да се работи.

След откриването и прихващането на целта (МБР) за проследяване, цифровият компютърен комплекс на ПРО удължава траекторията на полета на бойната глава. В този случай се взема предвид хипотезата за праволинейно и равномерно движение на целта, като се изчислява прогнозната точка на срещата на бойната глава и противоракетата.

Когато дадената цел навлезе в зоната на изстрелване, автоматично се изстрелва противоракетата, която се насочва точно към тази изпреварваща точка.

Ако обаче бойната глава започне да маневрира непредвидимо в траекторията на полета, а този принцип е в залегнал в основата на обещаващите руски ракети, тогава всяка система за ПРО става неефективна по дефиниция. Попадането в целта става просто невъзможно. Системата просто не е проектирана да работи в тези условия. А ако към това добавим и възможната хиперзвукова скорост на бойната глава, тогава тази задача става двойно нерешима.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)