Делата им остават в историята

В своето минало българският народ е имал немалко приятели от различни държави и етноси, които в тежки моменти са давали своя принос - морален и материален

Широко скроена, ерудирана и авторитетна фигура съхранява завинаги изключително чувство на признателност към България

В своето минало българският народ е имал немалко приятели от различни държави и етноси, които в тежки моменти са давали своя принос - морален и материален, за да подкрепят изпадналите в беда българи или облекчат техните страдания по време на робство. А днес като народ сме длъжни да не забравяме тези личности и да им окажем своята признателност за безкористната им подкрепа. Не трябва да забравяме, че чувствата на достойнство и признателност са най-ценните и фундаментални човешки качества. Без тях човек губи човешкия си образ.

Една от тези незабравими, но малко известни личности е Базил Константин. През 1942 г., когато той е на 12-годишна възраст, семейството му, живеещо в Пловдив, напуска България и се изселва в Северна Америка. Първо живее в САЩ, а след това в Канада. След завършване на университета, Базил става журналист. Работи в престижни печатни телевизионни издания. Последното му работно място е Канал 10 на канадската телевизия, собственост на българина от Беломорска Македония Тед Кочев.

През 1987 г. Базил Константин ме посети в офиса на генералното консулство в Торонто. След като се представи като български евреин, сподели, че има намерение да започне издаване на специален вестник, в който в няколко обемисти броя да разкрие пред канадската и американската общественост същността на македонизма.

Тази чудовищна фалшификация според него трябва безкомпромисно да се разобличава. Самият той от дете познава живота на българите емигранти в Пловдив, изселници от Македония и е израснал с техните деца. “Всички ние говорихме на един език - чист, български език. А те се чувстваха част от българския народ. Опитите на Скопие и Белград да представят населението на Македония като нещо различно от българите в България е нахалство и цинизъм без аналог в света.” - гневно отбеляза той.

За издаването на въпросния вестник той прекарва дълго време в конгресната библиотека във Вашингтон и събира силно разобличаващи македонизма документи и автентични свидетелства.

Само след около три месеца след тази среща излезе първият брой под заглавие “Ридърс форум” (“Читателски форум”), който е обявен като месечно издание. За една година са издадени 12 броя, които се изпращат на всички библиотеки, национални и щатски, както и в университетите на САЩ и Канада. Несъмнено това издание увеличава свидетелствата, подкрепящи една историческа истина.

Наред с българската проблематика, Базил Константин при многобройните ни срещи, сподели, че той е един от активните противници на дискриминацията, която англосаксонският елемент в САЩ налага на еврейската общност, наброяваща тогава няколко милиона. В продължение на столетие и половина място на политическата сцена в САЩ за евреи няма. А в края на ХХ-то столетие те притежават над 75% от американските банки и над около 90% от медиите - печатни и електронни.

Тази антисаксонска позиция Б. Константин изразява в книгата си “В сянката на англосаксонците”, издадена през 1986 г. от изд. “Унтра-Бук”, Торонто. Тази книга заедно с още няколко други издания, допринася за радикална промяна на позицията на англосаксонците към еврейския етнос. В края на 80-те години на ХХ-то столетие, когато настъпва и краят на Студената война, англосаксонците снемат политическите ограничения за влизане на евреите в структурите на различните власти в САЩ. Първата значима фигура от еврейски произход е Мадлин Олбрайт - Държавен секретар.

През август 1989 г. на Б. Константин е възложено лично от Тед Кочев да заснеме интервю с известния руски националист от еврейски произход Владимир Жириновски. На път към Москва, както и на връщане от там, Базил мина през София и ме запозна със съдържанието на интервюто. На първия ми въпрос какви са впечатленията му от Жириновски, дали е разумен политик или някакъв политически ексцентрик, Константин бе категоричен, че руският националист, макар и евреин, е яростен защитник на руските национални интереси. Първата му грижа като лидер на създадената от него националистическа партия е да привлече вниманието на крайно пасивната широка руска общественост. Според Жириновски руският народ е заспал и спи векове. Него не можеш да събудиш лесно и то не само с будилник, но дори и с камбани. “Трябваше да измисля нещо екстремно, силно стряскащо като например, че Русия ще пусне няколко атомни бомби на някоя непослушна държава или че руските войници ще си мият ботушите на Индийския океан. Разбира се аз си давам сметка, че това не може да се случи, но пък този подход разбуди значителна част от руското население.”

Така Жириновски получава един впечатляващ изборен резултат, с който партията му става фактор на политическата сцена в Русия.

Соча този оригинален пример за политически подход, който събужда интереса на едно примирило се с незавидната си съдба общество и го прави активен участник в политическия живот на Русия.

Впечатляващото в биографията на Б. Константин е, че такава широко скроена, ерудирана и авторитетна фигура сред медийните среди на Канада, съхранява завинаги изключително чувство на признателност към България и българската държава, която съдейства на семейството му да емигрира и не забравя никога връзката със своята родина. Вълнува се от нейните проблеми и с готовност отстоява нейните интереси.