Джеръми Айрънс - Замъкът Иф го зове

Виртуозът на внушителните и нюансирани психологически персонажи Джеръми Айрънс ще бъде почетен този месец на „Киномания“ с прожекция на класическата драма „Мадам Бътерфлай“, излязла преди точно 30 години под режисурата на Дейвид Кроненбърг. А тези дин стана ясно, че актьорът ще изиграе ролята на абат Фариа в нов сериал по „Граф Монте Кристо“. През септември Айрънс навърши 75 години и продължава да е в отлична творческа форма.

Айрънс играе безупречно в „Мадам Бътерфлай“. Историята видимо е свързана с операта на Пучини, но е конкретно вдъхновена от скандалната връзка на френски дипломат с китайска оперна певица, превърнала се в бродуейска премиера през 1988 г. „М.“ от заглавието може да бъде и „мис“, и „мистър“, а Пеперудата наистина претърпява трансформация. Сюжетът се завърта около идеализираната представа, водеща до отричане на дълбоката същност на едно човешко същество. Рене Галимар, изигран от Айрънс се влюбва в жена и не спира да вярва в това, въпреки предупрежденията на близките си или периодичните осъзнавания на реалността... Реалността, която съществува, но не пречи на идилията, е нов прочит на съперничеството между плътта и духа,  неизменно вълнуващо Кронънбърг. И Джеръми Айрънс

Той е от онези класически майстори на аристократичната актьорска игра, способни да вдигнат нивото на всичко, в което участват. Носителят на “трите големи” - “Оскар”, “Тони” и “Еми”, няма никакво намерение да забавя темпото. Той притежава огромен опит и успех в киното, театъра и телевизията. Дори само неговият глас има собствена зверски успешна кариера за милиони. След като озвучава злодея Скар в мегахита на “Дисни” “Цар Лъв” през 90-те, той е един от най-търсените гласове. Именно Айрънс звучи в официалната английската версия на туристическия аудио пътеводител в Уестминстърското абатство в Лондон.

Той е печелил много награди само за озвучаване, а преди 12 години лингвист и звуков инженер правят изследване на множество видове мъжко говорене и стигат до извода, че именно Джеръми Айрънс притежава перфектния мъжки глас. Според тях неговият дълбок и авторитетен вокал внушава доверие на слушателите. Но преди да стане световно разпознаваем със своето лице и глас, Джеръми е искал да бъде цирков артист.

В младостта си този син на счетоводител от средната класа, завършил частно училище, търсел нещо различно от живота. Не се чувствал като част от класа си, не бил на мястото си, не желаел дори да си помисля за армията или работа в офис. След известно време на флирт с идеята за цирка се отказва и от това.

“Реших, че нося твърде много от средната класа в себе си, за да се подлагам на подобни условия. Особено след като проверих как и къде спят цирковите артисти”, споделя Айрънс.

В крайна сметка се ориентира към драмата, а после и към киното и телевизията. Но преди това обикаля Европа на стоп, изживява се като странник, като пътешественик без крайна и конкретна дестинация. Играе по улици и ъгли, увлича се по актьорството - неговата голяма любов, която продължава и до днес - половин век по-късно.

Като млад си поставя цел - ако не постигне успех до 30-годишна възраст като професионален актьор, ще се откаже. За щастие пробива навреме, в началото на 80-те. “Завръщане в Брайдсхед” и “Жената на френския лейтенант” го превръщат в един от най-обещаващите млади актьори. В края на десетилетието вече е завършен майстор с роли в събития като “Dead Ringers” на Дейвид Кроненбърг, а през 1990-а печели “Оскар” за главна мъжка роля в “Обрат на съдбата”.

В средата на 90-те флиртува с комерсиалното екшън кино и играе злодея в “Умирай трудно 3” с Брус Уилис. После поема огромен риск с образа на Хумберт в скандалната екранизация по шедьовъра на Набоков “Лолита” на режисьора Ейдриън Лайн. Айрънс си договаря доста висок хонорар, очаквайки, че може да остане без работа за няколко години след излизането на филма. В крайна сметка кариерата му продължава безпроблемно и той продължава да трупа творчески и финансов капитал в киното, телевизията и на сцената.

Онзи, който играе злодеи

Понякога Джеръми Айрънс попада в капана на стереотипите като “онзи, който все играе лоши”. Но Айрънс мисли различно: “Не мисля, че някога съм играл злодей. Просто играя хора, които създават свои собствени правила. Човеците сме странни същества. В киното често се пишат много плоски, двуизмерни и политически коректни персонажи. Или са много добри, или много лоши. А аз обичам онези образи, за които се питаш: “Този добър човек ли е, или е лош?”