Труд
Автор:
Румен Михайлов
Тъжната орис децата им със синя кръв да не оцелеят е плод на чиста проба кръвосмешение
Мария II, и Ана, и владетелите преди тях, обикновено са били задомявани за първи или втори братовчеди
Кралят от германската династия Хановер, наследил великата Ана, не знаел английски
Жестока е съдбата към кралете и кралиците от великата английска династия Стюарт. Тя властва славно над Англия, Ирландия и Шотландия малко повече от век и последната от тях - Ана, създава световната сила Великобритания. Жестока е, защото точно тя, Ана, остава без наследник, въпреки че e била 17 пъти непразна и ражда куп деца. Доста бебета се пръкват и от утробата на нейната по-голяма сестра Мария II, но кандидат или кандидатка за престола в Лондон не остава нито един жив/жива. Казват, че това било проклятие на шамани-индианци от Северна Америка, която по онова време английските войски лека-полека завладявали с огън и меч.
Но по-вероятно е тъжната орис децата им със синя кръв да не оцелеят, да е плод на чиста проба кръвосмешение, тъй като и Мария II, и Ана, и владетелите преди тях, обикновено са били задомявани за първи или втори братовчеди/братовчедки, така е било и при пак прекъснатата предходна династия на Тюдорите.
Ами както според науката, така също и за църквата, подобни бракосъчетания не би трябвало да дават порядъчен здрав плод, но владетелите са ги сключвали в името на властта и на включването във владенията им на все повече нови земи. Има обаче и нещо друго - пръст в тази незавидна орисия има също така религията, тъй като двете последни кралици от династията на Стюартите имат брат - Джеймс Френсис Едуард.
София Доротея, която му била първа братовчедка.
Той е син на втората жена на баща им Джеймс II - Мария ди Модена. А тя прави от момчето си католик също като нея, а не поклоник на създадената от Хенри VIII англиканско-протестантска църква. И възпитаните от майка им точно според нейните канони две сестри, подпомагани от верни благородници, правят всичко по силите си, за да пресекат мераците на братчето към короната. Ето защо след Ана на трона в Лондон се възкачват владетелите от германската династия Хановер, по простата причина, че в кръвта им имало малко капки от тази на някогашния господар на Острова - Джеймс I.
Той е бащата на славния крал Чарлз I, но също така на неговата сестра Елизабет Стюарт, която таткото жени за Фридрх V Пфалцки - владетел на региона Пфалц в днешна Югодзападна Германия и по-късно бил за малко крал на Бохемия. Двамата имат дъщеря София, която се омъжва за херцога Ернст Август фон Хановер и когато става ясно, че кралиците Мария II и Ана няма да имат деца, София става на практика единствената възможна наследничка-протестантка на престола в Лондон.
Но тя умира през юни 1714 г. или два месеца преди кралица Ана да напусне този свят и така като претендент за короната на Великобритания се очертава нейният син Георг Лудвиг. Той не знае бъкел английски, но независимо от това хваща на 1 август 1714 г. потомствения жезъл на английските владетели. Като пристига в Лондон не със съпруга, а с извечната си фаворитка, обемистата германка Мелузина Фон Дер Шуленбург, която вече му е родила три щерки. Защото на всичко отгоре Георг, който веднага станал Джордж I, бил официално разведен с германската си съпруга София Доротея, която му била първа братовчедка. Даже и опозорен бил той в елитните в началото на XVIII-ти век европейски царски дворове, ама да го обясним както подобава.
Значи Георг се жени за Доротея през 1682 г. по инициатива на баща му принц Ернст Август фон Брауншвайг-Каленберг и след сватбата фамилията слага ръка върху цялата днешна Долна Саксония, на която Хановер е главен град. На следващата година Георг, по-малкият му брат Фридрих Август и баща им участват в битката срещу турците при Виена, като, разбира се, те се бият на страната на владетеля на Свещената римска империя Леополд I Хабсбургски. Междувременно оставената вкъщи съпруга ражда първото им дете Георг Август, който по-късно ще стане крал на Англия като баща си и с името Джордж II. А при редките си завръщания от бойното поле благоверният я забременява и с дъщеря - проплакалата през 1687 г. София Доротея, на която майката дава собственото си име.
След това принцесата повече не зачева, но не е това причината отношенията є с нейната законна половинка да стават с всеки изминат ден от ужасни, по-ужасни. Ами когато не е на война, Георг предпочита повече компанията на официалната си любовница Мелузина фон дер Шуленбург и на други “случайни попадения”. Да, обаче София Доротея въобще не страда от изневерите пред очите є, а се впуска в изпепеляваща сърдечно-сексуална авантюра с шведския граф Филип Кристоф Кьонигсмарк. Влюбените скоро заплашват на всеослушание, че ще бягат заедно на Север, а хановерският двор начело с брата на Джордж - Фридрих, се опитва с всички средства да ги разубеди, за да предотврати завиращия грандиозен скандал.
София Шарлота
Според исторически източници, враждебно настроени към Хановерската династия, през 1694 г. бащата - принц Ернст Август нарежда на четирима от придворните си да ликвидират шведския граф срещу много пари. Убийството е извършено, а тялото на благородника, напъхано в чувал заедно с много камъни, е хвърлено в нижещата се из Тюрингия и Долна Саксония река Лайне. Намират се обаче и източници, много благосклонни към Хановерската династия, включително самата прелюбодейка принцеса София Доротея, които отричат навсякъде и пред всички някога да са чували името Филип Кристоф Кьонигсмарк.
Така в края на 1694 г. изглежда по-благосклонната от католическата църква към семейните разлъки протестантска религия дава съгласието си за развод на Георг/Джордж със София Доротея. Като бракът им е не прекратен толкова заради прелюбодеянието и на двамата, колкото поради това, че принцесата се била осмелила да направи нещо нечувано дотогава. Ами, както бе споменато, заплашила била, че ще избяга от съпруга си, като така била опозорила името му в европейските дворове.
Благодарение на съдействието на баща си Ернст, който вече е определен от владетеля на Свещената римска империя за господар на половината днешна Германия, Джордж изпраща бившата си жена на заточение в замъка Алден, недалеч от родния є град Целе. Отнето є е също така правото да сключва нов брак или да вижда децата си, но предвид статута є на бивша много високопоставена дама, София Доротея получава солидна парична издръжка. Разрешено є е още да се разхожда сама из градините на замъка, както и да се вози в околностите му с карета, но винаги ескортирана от стражи.
А освен постоянната си фаворитка Мелузина, Георг върти още няколко метреси, като историците са вписали в бумагите си две дами, радвали го за по няколко години с щедри ласки. Първата от тях е пищната Леонора фон Майзебург-Цюшен, която била вдовица от хановерския двор и втора съпруга на известния генерал на Свещената римска империя - Дьо Вайе. Любопитна подробност е фактът, че Леонора била сестра на Клара Елизабет фон Майзебург-Цюшен - графиня фон Платен, която пък била любовница на бащата на Джордж I - Ернст Август, значи баща и син са били нещо като баджанаци. Втора в списъка на метресите, освен постоянната фаворитка Мелузина, е София Шарлота фон Платен, по-късно графиня на Дарлингтън.
Обемистата германка Мелузина Фон Дер Шуленбург
Някои историци се опитват да докажат, че тя по-скоро е била полусестра на Георг - тоест извънбрачна дъщеря на баща му, та за това двамата били постоянно заедно, а не толкова заради извечния нагон. Да, ама когато Джордж става крал на Великобритания след смъртта на кралица Анна, София и семейството є го последват в Лондон. Там тя поддържа отлични отношения с английските придворни на владетеля и се впуска в доста авантюри, но според хроникьорите едновременно с това била в постоянна битка за влияние с постоянната любовница Мелузина фон дер Шуленбург.
Последна в списъка със знайните чаршафни германски завоевания на бъдещия британския крал е палавата хубавица Софи Каролин Ева Антоанет фон Офелн. Тя била известна като “Младата графиня фон Платен”, тъй като през 1697 г. се била омъжила за граф Ернст Август фон Платен, а той пък бил брат на посочената под №2 хубавицата София Шарлота. Въобще преплетена, объркана работа, трудно разгадаем бил сърдечно-креватния багаж, с който Георг се възкачва на трона на Великобритания като Джордж I.
Историците отбелязват, че по време на неговото почти тринайсетгодишно властване от 1714 до 1727 г., правомощията на монархията отслабват и в Обединеното кралство започва преход към по-модерна за времето система на управление чрез правителство, оглавявано от министър-председател.
Така към края на неговото царуване реалната политическа власт е в ръцете на сър Робърт Уолпол - личност, която днес е признат за първия човек, заемал “де факто” поста министър-председател на Великобритания. А Джордж I никога не се радва на популярност сред поданиците си - мнозина британци, включително благородничката и писателка Мери Уортли Монтагю, го смятат за човек с ограничени умствени способности, съдейки по студеното му и тромаво поведение пред публика. Ненавиждан бил и защото не владеел английски, макар че с възкачването си на трона започнал да го учи и не след дълго можел да говори и да пише доста добре на езика на Шекспир. Изглежда, че езиците му се отдавали, тъй като освен родния немски, той владеел добре френски и латински, справял се също така с италианския и нидерландския език.
В Лондон обаче Джордж I занася най-големия си проблем от Хановер - трудните отношения с неговия най-голям син Джордж Огъст, който стъпвайки на английска земя, става принц на Уелс или иначе казано - престолонаследник. Като първопричина за конфликта историците сочат факта, че по време на секс-скандала, довел до развода на родителите му през 1694 г., момчето застава на страната на майка си и иска тя да запази привилегиите от времето на брака є. След пристигането им в Англия принцът на Уелс пък често си навлича бащиния гняв заради склонността да подкрепя политически фракции, настроени срещу монарха. А когато през 1717 г. принцеса Каролин - снахата на краля - ражда принц Джордж Уилям, бъдещият Джордж III, възниква сериозен спор между бащата на детето, Джордж Огъст, и дядото, Джордж I.
Защото таткото избира за кръстник на сина си херцога на Нюкасъл - Томас Пелам-Холис - личност, която кралят мрази, докато самият той предлага за важната семейна роля собствения си брат - Ернст Огъст Хановерски. И когато принцът на Уелс изразява недоволството си от намесата на бащата, публично отхвърляйки предложението му, Джордж I нарежда той да бъде задържан за известно време под стража, впоследствие го лишава от всички привилегии, отстранява го от граждански и религиозни церемонии и нарежда той и дворът му да бъдат изгонени от кралската резиденция - двореца “Сейнт Джеймс”. Принцът е принуден да се премести, а новият му лондонски палат - “Лестър Хаус”, се превръща в свърталище на политическите противници на краля.
Дали заради търканията със сина, дали заради усещането, че англичаните не го долюбват или заради липсата в Лондон на яки и свежи германки, които предпочита за разтуха, но докато е начело на Обединеното кралство Джордж I често се завръща в родната Долна Саксония. Дори историците пресмятат, че той бил прекарал една пета от времето си с английската корона на глава в семейните имения в Хановер и околностите, от гуляй на гуляй, и от будоар в будоар, така да се каже. Там, в любимото отечество, го застига и смъртта - докато пътува с карета на 9 юни 1727 г. между два града, той се почувства зле. Откаран е веднага в най-близкия замък, където почива два дни по-късно от връхлетелия го инсулт, а тленните му останки полагат в дворцовия параклис в Хановер. Джордж I е май вторият - след избягалия във Франция Уилям II - и последен британски монарх, който е погребан извън пределите на Обединеното кралство. Но да живей Джордж II!
