Джордж III - една жена,  15 деца, никаква любовница и изгубената Америка

Полудява, през последните му 10 години властва принцът на Уелс - бъдещия Джордж IV 

Най-популярните описания за Джордж III в букварите по история и скандалните хроники от миналото са “Лудият крал”

Сложна, противоречива и жигосана с възходи и падения фигура, достойна както за възхищение, така и за омраза

В края на март името на британския крал Джордж III, властвал в Лондон от 1760 до 1821 г., изведнъж и съвсем неочаквано зае централно място в информационните емисии на медиите по света. Ами тогава много американци се включиха в протестите срещу сегашния президент на САЩ Доналд Тръмп, организирани от негови опоненти, които бяха кръстили инициативата “No Kings”.

Значи “Без Крале” или “Не на кралете”, като включилият се в демонстрациите на недоволство холивудски ас Робърт де Ниро заяви пред репортери: “Американците решиха, че не искат да живеят под властта на крал Джордж III!”

В оня момент не само скараното с историята човечество, но и мнозина сънародници на прочутия актьор се запитаха кой е този омразен владетел, та да сравняват Тръмп с него? Чувалите пък за монарха, който е подписал Декларацията за независимост на САЩ/виж карето встрани/, си зададоха въпроса дали той е бил абсолютен тиранин, както внушават въпросният документ и Де Ниро, или е просто владетел, верен на своето време и може би дори по-просветен от другите негови съвременници с корона на главата? 

Джордж се влюбва за пръв път в изисканата лондонска красавица лейди Сара Ленокс 

Най-популярните описания за Джордж III в букварите по история и скандалните хроники от миналото са “Лудият крал”, “последният крал на Америка” и „№3 по застояване на престола на Обединеното кралство”, след удостоилите трона с присъствието си великолепни дами - Елизабет II и Виктория. А беглият поглед върху интернет-страниците за него оставя впечатлението, че той е сложна, противоречива и жигосана с възходи и падения фигура, достойна както за възхищение, така и за омраза. Ами Джордж III прави Великобритания първа колониална сила на планетата след т. нар. Седемгодишна война, унизила най-вече Франция, после обаче губи владенията на короната в Америка.

Да, ама след това Великобритания, на която той все още е крал, прави за смях великия Наполеон, смазвайки армиите му и изпращайки го на изгубения в Атлантическия океан английски остров Света Елена. И вместо да се радва на този чутовен последен успех на генералите и войските си, накрая Джордж III умира полудял, сляп и глух, като през неговите последни години в Обединеното кралство напрактика управлява синът му - Принцът на Уелс и бъдещ крал Джордж IV.

Нека не звучи гаменски, но нижещият тези редове ще си позволи да повтори онова, което вече почти година твърди в писмените си сглобки за метресите на френските и английските крале - ако те са верни на жените си, успехът им като владетели не е гарантиран, и обратното - колкото повече фаворитки, любовници или наложници имат - толкова те са от велики, по-велики. Ами Джордж III и до днес е пример №1 в Обединеното кралство за благоверен съпруг, който след брака си се гушка само с една жена, обича я безкрайно и свидетелство за това са преди всичко петнайсетте техни живи и здрави деца - момичета и момчета, които, както се казва, са одрали кожата им.

Бъдещият крал се ражда през 1738 г. в двореца “Уиндзор” край Лондон в семейството на принца на Уелс - Фредерик и германската принцеса Аугуста фон Сакс-Гота. Значи той е първият сред т. нар. хановерски владетели на Обединеното кралство, за когото английският е роден език, но все пак майчиният си остава немският. Когато е на 12 години, баща му - престолонаследникът умира от абсцес на белия дроб, предизвикан от силен удар с топка за крикет и с възпитанието на момчето се заема неговата майка, която обаче го наостройва срещу дядо му - Джордж II. От друга страна още от ранна възраст принцът проявява сложен характер - емоционален е, интелектуалното му развитие е по-бавно от обичайното - усвоява четенето на добро ниво едва към единадесетата си година. Вследствие на това обучението му е трудно и той е склонен да бъде повече пасивен в отношенията си с другите, малко е мързелив, но винаги е силно чувствителен.

След преждевременната смърт на баща му, Джордж става наследник на престола, започва да се подготвя усилено за бъдещата си роля на владетел, но често е измъчван от съмнения в собствените си управленчески способности. За да компенсира ниското си самочувствие, той възприема модел на поведение, изтъкан от високомерност и втълпен му от неговия възпитател - граф Бют. А вече юноша и по-точно когато навършва 19 години, снажният и красив Джордж се влюбва за пръв път в изисканата лондонска красавица лейди Сара Ленокс и пожелава да се ожени за нея.

Момичето е на 15 години, изключително красиво и елегантно, сестра е на херцога на Ричмънд и правнучка на крал Чарлз II. Обаче майката на принца на Уелс - Аугуста фон Сакс-Гота и неговите съветници отхвърлят подобен съюз за цял живот, подхвърлят, че Сара е добра за фаворитка, но не и за съпруга, защото смятат, че нейният благороднически ранг е недостатъчен за брак с бъдещия крал на Англия. Според мълвата, сякаш за да им направи на инат, Джордж си хваща любовница от простолюдието на име Хана Лайтфут - дъщеря на обущар, която мернал на някакъв лондонски пазар.

Кралица София-Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц

В ранните години от управлението му, тоест веднага след като се възкачва на престола през 1760 г., плъзват слухове, че Джордж дори се е оженил тайно за нея, други пък твърдят, че тя остава негова любовница дълги години след официалния му брак. Тези приказки обаче никога не са потвърдени от надеждни доказателства и историците ги разглеждат най-често като измислени градски легенди, родени само да послужат като повод за дворцови скандали.

Та през 1761 г., майката на вече възкачилия се на престола Джордж III му предлага да се ожени за германската принцеса София-Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц. Младият владетел приема отчасти поради практически съображения - увеличаване на именията на територията на днешна Германия, отчасти поради политически - здравяване на позициите на Великобритания в континентална Европа. Единственото условие, което кралят поставя, е да види все пак бъдещата булка и тагава да каже официалното си “Да!”, защото може и да не му хареса, а не иска да има нещастен брак.

Желанието му е изпълнено, хубавичката германка, която е на 17 години, се качва на кораб, с който да стигне до Острова, морето е бурно, придружаващите я сановници са натръшкани до един от морска болест, но тя не се поболява, дори непрекъснато свири на бордовия клавесин. И точно там, на понесения от вълните като перце плавателен съд, тя композира бъдещия и днешен химн на Великобритания - “God Save The King”, “Бог да пази краля”. Пристига София-Шарлота благополучно в Лондон и само 6 часа, след като я вижда, кандидат-женихът я пожелава за цял живот.

Сватбата е в началото на септември, а две седмици по-късно, на 22 септември 1761 г., Джордж III и Шарлота са короновани заедно в Уестмистърското абатство. Церемонията трае 6 часа, а дългата процесия към кралския дворец е последвана от пищен гуляй за мало и голямо. Една от десетте шаферки на сватбата, поканена лично от краля, е първата му тръпка Сара Ленокс, която става приятелка на кралицата, но никога не поглежда нейния благоверен, сякаш никога не са се знаели. Кралицата умира две години преди краля си - през 1818 г., а когато той склопява завинаги очи - живите им деца го погребват до нея, в църквицата “Свети Георги” на замъка “Уиндзор”.

Американската революция и крал Джордж III

Кралят и кралицата с техните 13 деца.

Тринадесет британски колонии в Северна Америка извоюват заедно независимост от Великобритания

Американската революция - известна още като Американска война за независимост - е конфликтът, който позволява на тринадесет британски колонии в Северна Америка да извоюват заедно независимост от Великобритания и да поставят основите на Съединените американски щати. Първоначално сблъсъкът е чиста проба гражданска война в рамките на Британската империя, но прераства в международна война, когато през 1778 г. Франция се намесва на страната на разбунтувалите се, последвана от Испания през 1779 г. Малко по-късно се включва и Нидерландия, която оказва икономическа и дипломатическа подкрепа на воюващите за независимост от английската корона. Да, ама губят накуп.

Причините за революцията са предимно икономически и политически, като се зараждат в момент, когато жителите на тринадесетте колонии на атлантическия бряг на Северна Америка - наброяващи около два милиона и половина души - започват да се възприемат по-скоро като американци, отколкото като английски колонисти. След огромните разходи по иначе спечелената Седемгодишна война, Великобритания налага нови измислени данъци на колониите - например Закона за захарта от 1764 г. и Закона за гербовия налог от 1765 г.). „Новите жители на Америка” се противопоставят на тези мерки, отстоявайки принципа “никакви данъци без представителство”, тоест смятат за несправедливо да бъдат товарени с налози, без да имат свои представители в Парламента в Лондон.

Случаите на ескалиращо напрежение стават все по-чести и водят до кланета като например т. нар. Бостънското чаено парти. Това е протест от 1773 г., по време на който американски колонисти, дегизирани като коренните жители на Америка, значи като индианци, се качват на борда на британски кораби, закотвени в пристанището на Бостън, и изхвърлят товара им с чай в морето. Акцията е отговор на някакъв “Закона за чая”, изискващ нови мита и данъци върху суровината за напитката, наложени от Великобритания, последват я жестоки касапници и от двете страни. Именно това е първия жест, символизиращ отхвърлянето на британския контрол и отприщването на гражданската война.

Парламентът в Лондон реагира, като приема т. нар. “Непоносими закони” /Intolerable Acts/, които наказват жителите на “провинилата се” колония Масачузетс с нови жестоки налози и орязване на куп права. Крал Джордж III парафира нормативния акт, тъй като е бил уверяван от неговите шпиони, че останалите колонии няма да подкрепят Масачузетс, но това се оказва абсолютно сбъркана прогноза.

Та през 1774 г. те реагират, като се обединяват в Първия континентален конгрес и въоръженият конфликт с британските войски избухва на следващата година с кулминация при битките при градовете Лексингтън и Конкорд. През същата година Вторият континентален конгрес създава армията на колониите и поверява командването є на Джордж Вашингтон. Решителна роля за този акт играят ключовите политически фигури и бъдещи ръководители на съединилите се колонии - Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин. А на 4 юли 1776 г. Конгресът одобрява Декларацията за независимост, с което официално се утвърждава отделянето от Великобритания на новосформираната държава Съединени американски щати.

Като на миналия 4 юли бяха чествани 250 години от този акт и президентът Доналд Тръмп го отбеляза с възторжена реч. Войната преди четвърт хилядолетие обаче продължава още няколко години, като Американската армия, съставена от редовни войски и опълчение, отстъпва по численост на британските сили, които могат да разчитат и на германски наемници, както и на подкрепата на лоялистите.

Началните етапи на конфликта са трудни за колонистите, но няколко ключови победи променят хода на войната. Това са битките при Трентън и Принстън през 1776-1777 г., които бележат първите значими успехи на военачалника Вашингтон, катапултирали го до президентското кресло. А когато губи Америка веднъж завинаги, крал Джордж III се замисля дали да не абдикира, сполетяващите го понякога пристъпи на лудост зачестяват и той изпада в депресия, от която, казват, го била спасила само вярната му съпруга София-Шарлота.