Джордж IV, който се оженил първо тайно, а после го задомили явно

Четвъртият крал от династията “Хановер” на младини бил глезльо, а после - геронтофил

Не бил никак обичан, вестник “Таймс” го изпраща с унищожителен некролог

Майка му - София Шарлота и баща му Джордж III, са били истински германци, строги и властни, влюбени един в друг до края на дните си

Бъдещият владетел въобще не прилича на кралска издънка, а е по-скоро младо лондонско денди

Ако за някого от британските крале историците на Острова някога са писали, че е бил много, ама много глезен като дете и юноша, то това е Джордж Огъст Федерик - четвъртият владетел от “Хановерската династия”. Майка му - София Шарлота и баща му Джордж III, са били истински германци, строги и властни, влюбени един в друг до края на дните си, да им се чуди човек как са могли да допуснат подобна разпуснатост?

Не бива обаче да се забравя, че техният първороден син проплаква в Лондон, чувства се стопроцентов англичанин, отрасва сред галените синчета на местната аристокрация и попива от тях всичките им капризи, претенции и стремежи към разгулен живот в лукс. Човек може да се убеди в това само като погледне портрета на още ненавършилия 18 години Джордж, който му рисува през 1780 г. английският художник Ричард Косуей. Ами на него бъдещият владетел въобще не прилича на кралска издънка, а е по-скоро младо лондонско денди, позиращо на маестрото между един и друг пищен купон! 

Ами на 18-годишна възраст волният ерген Джордж се сдобива със собствена резиденция с прислуга и въобще с домакинство - подарък, който е в рязък контраст с прозаичния и лишен от скандали живот на баща му. Докато заобиколен от амбициозни приятели, синът с ентусиазъм се отдава на перманентен разгул, включващ обилна употреба на алкохол и денонощен разврат с множество любовници. Но независимо от това дали е пиян или трезвен, принцът на Уелс е блестящ събеседник и притежава безупречен, макар и скъп вкус при подбирането на тоалетите, конете, каляските и обзавеждането на разкошния си дом. И точно тук той пак опира до въйпиющ и дразнещ контраст, от който обаче въобще не му пука - мнозинството лондончани живеят в крайна бедност, както възрастни, така и деца, като често техният дом е улицата.

Френсис Вилиърс

Няма значение - през 1783 г. принцът навършва 21 години и получава от Парламента поисканите 60 000 паунда за издръжка, както и годишна сума за харчълък от баща си - краля, в размер на 50 хил. паунда. Тези средства обаче се оказват крайно недостатъчни за нуждите на знатния глезльо, тъй като само поддръжката на неговите конюшни с породисти атове струва 31 000 паунда годишно. Но независимо от това принцът напуска резиденцията и се настанява в баровското имение “Карлтън Хаус”, където води още по-разточителен начин на живот. Нагнетява се сериозно напрежение между него и баща му, който иска от престолонаследника да заживее по-скромно, освен това кралят, който е консерватор, е раздразнен от подкрепата, която синът му оказва на някои радикални политици - либертинци и хедонисти, разбирай свободомислещи развратници и гуляйджии.

За капак волното синче нанася страхотен удар на родителя с корона - не много време след 21-я си рожден ден, когато е засипан с камара паунди от Парламента и баща си, Джордж се влюбва до уши в доста загадъчната Мери Ан Фицхърбърт. Някои хроникьори от края на Осемнайсети век я определят за уличница, повечето историци обаче твърдят, че тя е само обикновена млада жена от народа без капка синя кръв, тоест няма нищо благородническо в произхода є, но не е това най-неприемливото за кралския двор.

Лейди Хартфорд

Владетелят Джордж III и неговото обкръжение са втрещени от факта, че изгората на принца на Уелс е два пъти вдовица, има няколко деца, по-възрастна е от него с шест години и е предана... католичка! А Джордж Младши оповестява пред всички решението си да се ожени за нея - брак, с който той е на път да наруши два закона - този за уреждане на престолонаследството, който лишава от правото на престола всеки потенциален монарх, сключил брак с католик, както и закона за кралските бракове, който забранява минаване под венчило без съгласието на Короната.

Въпреки това двойката сключва таен брак на 15 декември 1785 г. в дома на Мери на прочутата “Парк Стрийт” в легендарния лондонския квартал “Мейфеър”. От правна гледна точка съюзът е невалиден, тъй като съгласие за него никога не било давано от властите и монарха, а и никога не е било искано. Младоженката обаче се смятала за истинска и законна съпруга на принца според църковните канони на католицизма, тъй като те поставят църковното право, що се отнася до бракосъчетанията, над държавното. По политически и чисто материални съображения най-вече от страна на Джордж обаче съюзът остава в тайна, а Мери Фицхърбърт му била обещава никога да не я разкрива, най-малкото за да не бъде разкарана и да секне възможността да харчи на поразия пари.

Мери Робинсън

В същото време обаче въпреки завидните си приходи, принцът натрупва огромни дългове заради разточителния си начин на живот, баща му отказва да го издържа повече финансово и това го принуждава да напусне имението “Карлтън Хаус” и да се премести в дома на Мери Фицхърбърт. През 1787 г. политическите съюзници на бъдещия владетел предлагат дълговете му да бъдат покрити чрез отпускане на допълнителни средства от Парламента, но плъзва мълва за тайната сватба на Джордж и Мери, а разкриването на незаконния брак запхлашва да предизвика скандал в цялата страна и да секне кранчето на каквато и да е парламентарна издръжка за престолонаследника. Действайки от името на принца, лидерът на радикалните-либертинци Чарлз Джеймс Фокс обявява слуховете за тайната сватба за пълна измислица, но Мери се вбесява от тези категорични публични отричания на нейния брак и заплашва принца да го напусне, раздухвайки истината за отношенията им.

Той я успокоява и моли друг негов политически приятел да повтори твърденията на Фокс, но с по-предпазлив тон, работата става. Малко след това парламентът отпуска на Джордж 161 000 паунда - над 22 милиона паунда по цени от миналата година - за погасяване на дълговете му и 60 000 паунда за ремонтни дейности в изпотрошеното по време на купоните му имение “Карлтън Хаус”. Единственото светло събитие в живота на бъдещия владетел в ония времена се случва през 1790 г., когато той посещава град Брайтън на брега на Ламанша. Ами там открива първия в света комплекс за морски бани със съблекални, шезлонги и чадъри по плажната ивица, като тълпата го посреща с възторжени възгласи “Да живее Кралят”, вземайки го за Джордж III...

Изглежда принцът на Уелс се пристрастява и към хазарта със зарове, тъй като дълговете му продължават да растат, а баща му отказва категорично да му помогне, още повече, че той научава истината за неговия брак с Мери Ан Фицхърбърт, която призната или не, е негова съвсем истинска снаха. Ужасен от очерталите се куп опасности за короната, кралят намира начин да рекетира Джордж Младши с хватка, която няма как да не е бъде успешна. Ами обещава му да изплати всички негови дългове и да му увеличи годишната издръжка, ако сключи брак според каноните на англиканско-протестантската църква с неговата германска братовчедка Каролина фон Брауншвайг. Принцът не мисли дълго, съгласява се, успява да убеди законната според католическата църква съпруга, че от начинанието могат да извлекат заедно само ползи и на 8 април 1795 г. сватбата е вдигната в кралския параклис на двореца “Сейнт Джеймс”.

Бракът обаче се оказва катастрофален, при това според всички английски и германски историци - двамата се разделят още на следващата година, веднага след раждането на единственото им детенце - дъщеричката Шарлота. Като начало започват да спят не само в отделни стаи, но в различни имения, а постепенно и двамата се впускат в извънбрачни авантюри, сякаш се състезават кой повече любовници ще прекара през чаршафите си. През 1814 г. Каролина напуска Великобритания и заминава за континентална Европа, но решава да се върне, за да присъства на коронацията на съпруга си през 1721 г. и публично да заяви правото си на титлата “кралица-консорт”. Наследилият година по-рано баща си Джордж IV обаче отказва да є признае статут на кралица и нарежда на посланиците си да гарантират, че чуждестранните монарси ще постъпят по същия начин.

По негова заповед името на Каролина е премахнато от “Книгата за общи молитви” - богослужебния сборник на Англиканската църква. Кралят прави опит да се разведе с нея, но съветниците му го предупреждават, че подобна стъпка може да доведе до разкриване пред обществото на подробности за собствените му извънбрачни афери и съответно той се опитва да прокара законопроект, който да анулира брака заради дългогодишното отсъствие на германката от брачното ложе. Тя обаче продължава да настоява да присъства на коронацията в Уестминстърското абатство на 19 юли 1821 г., Джордж заповядва на стражите си да не я допускат, но и Каролина не се появява.

Ами точно в този ден се разболява и умира на 7 август 1821 г., като през последните си часове непрекъснато обяснява на приближените си, че е отровена.

Принцът на Уелс обаче остава предан /а не верен!/ на Мери Ан Фицхърбърт до края на живота си, въпреки многобройните му изневери и повече никога не се влюбва като хлапак. Но като че ли покрай нея Джордж Огъст Федерик Хановерски започва да харесва ласките на доста по-възрастни от него нежни създания, тоест какички, и не случайно някои хроникьори от края на XVIII и началото на XIX-ти век го нарочват за геронтофил.

Първата от тях - известната актриса Мери Робинсън, която е “само” с четири години по-възрастна, е била женена за адвокат, но той я зарязва и изпадайки в голяма бедност, тя се опитва да се изяви като актриса, оказва се талантлива, красива е и скоро завладява лондонската сцена. Прекратява театралната си кариера, когато през 1780 г. започва свалката є с принца на Уелс, след това се изявява като поетеса и писателка, спечелвайки си прозвището “Английската Сафо”. Оставя след себе си мемоари, които са издадени посмъртно след кончината є през 1800 г., подредени и редактирани от нейната дъщеря и в които описва нещастната си любов към Джордж.

Шотландската аристократка Грейс Далримпъл Елиът пък е с осем години по-възрастна от принца на Уелс, изключително красива, интелигентна и умела куртизанка, която пристъпва дверите на кралския двор в Лондон с явната цел да му стане любовница. Той си я харесва през 1782 г., тоест когато навършва 20 години и година преди да се ожени за католичката Мари Ан. Заради нея той зарязва Грейс и тя духва в Париж, където изрежда много имените любовници, сред които има и водачи на Великата френска революция.

Още по-голяма е разликата в годините със следващата метреса на бъдещия крал - Френсис Вилиърс - тя е по-голяма с почти десет години, омъжена е за възрастния благородник Джордж Вилиърс, граф на Джърси, който е назначен за джентълмен на спалнята на крал Джордж III. С него в двора пристига и хубавата му съпруга Франсис, която принцът на Уелс въобще не се колебае да вкара в леглото си, като дори я обявява за негова фаворитка, останала до него и по време на двамата му брака - тайния с Мари Ан и явния - с Каролина фон Брауншвайг.

Следват свръхбогатата земевладелка Изабела Сиймор-Конуей - маркиза на Хартфорд, наричана още Лейди Бошам, с която принцът на Уелс започва любовен роман през 1807 г., когато тя е на 50 години, майка на десет деца и баба на двойно повече, а той е чукнал 45 лазарника. Виж, по-малка от него, но само с четири години, е последната негова фаворитка Елизабет Конингам - приема я до себе си през 1820 г., когато е на 58 години и малко преди да надене короната на Великобритания. Благородната дама остава до краля до смъртта му през 1830 г., като осребрява статуса си на фаворитка с титли и имения за мъжете от многолюдния є род.

Ако се вярва на страниците в интернет за Джордж IV, той има някъде към десет извънбрачни деца, като някои от момчетата му стават известни военначалници. За съжаление единствената му законна дъщеря Шарлота умира през 1817 г. и на престола го наследява най-малкият му брат Уйлям. Изглежда не е бил обичан от поданиците си Джордж IV, тъй като когато умира, в. “Таймс” публикува на първата си страница следния доста нелицеприятен некролог: “Никога не е имало човек, за когото съвременниците му да са съжалявали по-малко, отколкото за този покойен крал. Чие око е проронило сълза за него? Чие сърце е трепнало от безкористна скръб? Ако някога той е имал приятел - истински предан приятел, от какъвто и да е обществен кръг и пол, то неговото име или нейното име така и не са стигнали до нас....”