Димитър Гърдев, председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на еврофондовете в 51-то НС, пред „Труд news“: Без участието на САЩ коалицията на желаещите на Макрон е чиста авантюра

Непримиримите позиции на Русия и Украйна блокират подписването на евентуално споразумение

Изкуственият интелект рязко увеличи възможностите на украинската армия

Декларации като тази от Киев не се подписват, те са заключителни документи, обясни дипломатът Димитър Гърдев. Той припомни, че от 48-то до 51-то Народно събрание е имало декларации в подкрепа на Украйна. Гърдев не приема тезата, че България е излязла от коалиции на желаещите и спомена няколко, в които България активно участва. Според него са потънали огромни средства, дадени на Украйна и не достигнали до реалното предназначение - подпомагане на въоръжените сили. Той е категоричен, че не може да се очаква скоро мирно споразумение между Русия и Украйна, защото и двете страни в момента преследват чисто военни цели.

- Какво се оказа, господин Гърдев? Част ли е България от Киевската декларация на формата Югоизточна Европа-Украйна или не? 
- Понеже това влезе във вътрешнопартиен диалог, не мисля да се ангажирам с даване на оценки и квалификации. Разбира се, тези декларации не се подписват, те са заключителни документи. Премиерът даде някакво обяснения, Външно министерство също. Но искам да кажа нещо за тази коалиция на желаещите. Това е предложение на Макрон. Първоначално имаше един формат, след което в Париж той се разшири, но в някои от нещата България участва. Имам предвид не от парижката декларация, а от началото на тези коалиции, които се формираха. Например участваме в коалицията „Рамщайн“. Това е международна Контактна група за отбрана на Украйна, коалиция от над 50 държави, създадена през 2022 г. Има различни формати коалиции на ЕС от държави, които покрепят Украина, В България външната политика се задава от парламента и Министерският съвет провежда нейното изпълнение. И би трябвало да се ръководи от тези решения, които се взимат в Народното събрание.

- През годините парламентът прие няколко декларации за Украйна...
- Да, такива декларации се приеха от 48-то до 51-то Народно събрание. В предишното, 51-то, аз активно участвах в изработването на последната декларация, която ясно да ни дава рамката на това до каква степен и в какви рамки България може да участва в Украйна. Няколко са важните момента в нея, които някои хора трябва да знаят.

- Припомнете им ги!
- Първо, естествено, се осъжда всяка военна агресия върху международното право и върху устава на ООН. Също така заявяваме, че само чрез дипломатичен начин с участие на всички заинтересовани държави, включително и България, може да се намери решение. Също така териториалната цялост и суверенитетът на една държава трябва да бъдат гарантирани и трябва да се върнем към тези устои на международната сигурност. Но също така заявяваме, че България няма да участва с български военнослужещи без международно признато споразумение, което да бъде гарантирано от ООН, от Европейския съюз и от съюзите, в които учавстваме като НАТО. Така че това е балансиран подход, предвиждащ изключително да се вземат предвид всички тези важни международни норми, но също така и евентуалните проблеми, които биха възникнали, ако бъде изпълнено желанието на президента Макрон за т. нар. международни сили за намеса, които да бъдат разположени в Украйна, без това да бъде прието от всички държави в конфликта, включително Русия, да няма гаранциите на ООН, на Европейския съюз и на международните организации. Защото, когато се говори за тази парижка среща, най-голямото безпокойство е, че там създадоха сили за намеса. Но те не са международни, категорично, тъй като не са под егидата на нито една от организациите. Международни са мисиите под егидата на НАТО, на ООН, на ЕС. И тук е големият проблем, който се изпуска и който е важно да се отбележи. В декларацията на 51-то НС заложихме контрола да не бъде България вкарвана в локални коалиции и в местни авантюри на определени държави. Защото много е ясно, когато действаш от позицията на международното право, на международните организации и когато си в една група от няколко държави, някои от които дори не се членки на ЕС като Великобритания. Какъв ще е техният мандат? Тук много важно е да отбележа, че всичките инициативи на Макрон за разполагане на чужди сили в Украйна, имат една червена линия - всички тези инициативи без подкрепата на САЩ, са чиста авантюра. Всички си даваме ясно сметка, че без подкрепата на тази държава, нищо добро не възможно е да се случи.

- Според декларацията на НС България участва ли в коалициите на желаещи, които са няколко различни формата? 
- Не приемам тезата, че България е излязла от тези коалиции. Премиерът каза, че не сме излезли, а са поети ангажименти. И нека да кажем - има мисия EUNM, където участваме. В тази мисия на ЕС от коалиции от държави, които са заявили желание, ние подготвяме военни специалисти на Украйна извън територията на страната. С това не нарушаваме декларацията на Народното събрание. Ние също участваме в коалицията за обучение на украински военни медици - в България се обучават до 60 такива за една година. България участва в инициативата за противоракетна отбрана на ЕС. Обратното е невярно твърдение. Просто не се познават нещата. Инициативите са няколко. Едната е от времето на премиера Денков, където участваме с още 15 държави. Основната задача е идентифициране на целите, борбата с нисколетящите цели, с дронове и с ракети. България участва в противоракетната отбрана на Европа с този формат доста отдавна и никога не сме излизали от него, напротив участваме и в другите формати на ЕС - за регулиране на морския трафик, в инициативата да бъде изграден команден център.
Участваме и в противоминната група, която е свързана с прехващането и премахването на морските мини, които са голяма опасност. Участваме в „стената от дронове“, инициатива на фон дер Лайен. Много хора се изкушават да коментират най-сериозните теми на международната политика, а именно международната сигурност. Това е специфична тема, те имат право на мнение, разбира се, но всеки един трябва да си дава сметка за нейната задълбоченност и най-вече експертиза.

- Има ли нов момент в противоракетната отбрана, за която стана дума в Париж?
- Тази, за която споменах, е изцяло европейска, от начало до край. А каква е тази новата? Тук става дума за това, че се използва разработка на една украинска ракета FP-7, което е нещо съвършенно ново, където всъщност украинската страна на базата на ракетата на системата С 300 се опитва да увеличи нейната далекобойност, като същевременно системите за насочване да бъдат от западни компоненти. Това е нова разработка върху стара съветска система. Доколко е удачно тепърва трябва да помислим и да вземем решение дали да се включим. Първо, Украйна не е член нито на НАТО, нито на ЕС и в момента е в активна война. Второ, доколко наистина е ефективна. Системата Пейтриът която в момента е единственото ефективно оръжие в Украйна, беше тествана 9 години, а от създаването ù до приемането минаха 15 години. Ако те успеят за 2 години, ще счупят всички рекорди. Само че наистина трябва да бъдем абсолютно отговорни към възможностите и да не потънат тия пари някъде. В момента Европейската комисия и САЩ водят разследване с Агенцията на Украйна за борба с корупцията. Бяха потънали огромни средства, дадени на Украйна и не достигнали до реалното предназначение - подпомагане на въоръжените сили. Така че се финансира една система, която е безконтролна на ЕС или на НАТО.

- А защо Зеленски смени много популярния военен министър Михайло Федоров, което доведе до протести в цяла Украина? Преди него си отиде и премиерката Юлия Свириденко?
- Този въпрос е много сериозен. Защото така или иначе в Украйна ще бъдат проведени избори. И на тези избори най-големият опонент на Зеленски е Валери Залужни, бившият командващ Украинската армия, сега посланик в Лондон. Той е с много силни позиции в армията. И затова борбата кого ще подкрепи като министър на отбраната, е много важна. Основният ресурс на Залужни са хората в армията. Има спекулации, че бизнесменът, който бе взривен в Монако, е много близък до Залужни и той е бил нещо като касиер на евентуалната му бъдеща кампания. Другото е следствието срещу най-доверения човек на Зеленски - Андрий Ермак, от Националната агенция за борба с корупцията, което доведе до много сериозен удар върху отбора на Зеленски, защото това му беше най-важният човек, бивш началник на кабинета му. Президентът Зеленски се опитва да се дистанцира от този корупционен скандал и затова смени предложената от Ермак за министър-председател Свириденко, за да може да участва вече без тези тежести в една много трудна битка, тъй като Залужни е с голям авторитет във въоръжените сили, а в същото време има и подкрепата на Великобритания.

- На среща с турския си колега Хакан Фидан миналата седмица украинският външен министър Андрей Сибиха заяви готовност за преговори с Русия. Вашият коментар? 
- Винаги от началото на войната имаме и тази възможност. Веднага след началото на войната имаше истанбулски споразумения, които не влязоха в сила. След това имаше предложения на Китай.
Индия и Турция. Стигаме до Анкоридж и срещата Тръмп-Путин, споразумения от която не бяха подписани, но бяха съгласувани между САЩ и Русия. Въпросът е свързан със следното. Тези непримирими позиции, които имат двете страни, блокират подписването на евентуално споразумение. Ще маркирам няколко. Предложението на Русия от Анкоридж беше украинските войски да се изтеглят доброволно от целия Донбас и фактически тя да предобие в административни граници Донецко-Луганска област. Предложението на Украина беше за спиране на огъня, а Русия през цялото време държи да няма спиране на огъня без подписване на всеобхватно споразумение. Какъв е замисълът? През спиране на огъня до подписване на окончателно споразумение украинските войски могат да бъдат ротирани, да уплътняват бойната линия, да бъдат сменявани с нови свежи сили. А Русия държи в плътен контакт украинските сили. Някои от тях са обкръжени, някои не могат да извършат ротация. Смисълът е такъв, че те държат на постоянни контакти и интензивни бойни действия, за да разслоят отбраната и да се получат пролуки в нея. Предложението на Русия за овладяване на Донецк и Луганск в административните им граници и включването им в състава на Руската федерация, е абсолютно неприемливо от международната общност, но има тактическо значение. В момента боевете се водят на най-силно укрепената линия в Европа, може би и в света - Крематорск-Славянск. Там са вкопани в земята на няколко етажи бетонни укрепления и съоръжения по най-висшите стандарти на НАТО. Те са изграждани в продължение на няколко години и това е най-силната отбранителна линия на Украйна. И украинската страна казва - защо да отстъпваме, като Русия не може да ги преземе 4 години! Ако бъде премината тази крепост пред руската армия се оформя оперативен простор, тъй като няма големи населени пунктове нататък на запад в Украина, които да могат успешно да бъдат оборудвани за отбрана. Логиката от двете страни е абсолютно ясна и тя е военна. След като не успя Доналд Тръмп да постигне съгласие и от украинската страна с Европа, Русия в момента изпълнява други задачи - да превземе тази линия и да постави Украйна пред свършен факт. И тогава да стартира реално нова фаза на преговорите.
За този момент аз смятам, че няма да има преговори с реален окончателен резултат, защото всеки един гони фактически чисто военни цели. Русия да превземе тази укрепена линия и по този начин да се върне пак към Анкоридж - да каже ето, достигнахме административните граници, да започваме преговорите, а Украина да държи тази укрепена линия възможно най-дълго, докато същевременно нанася много сериозни удари в дълбочина.

- Отскоро това е нещо ново във войната - украински удари на 2-3000 километра навътре в Русия? 
- Много сериозни са ударите върху газовата и нефтопреработващата промишленост на Русия и не трябва да се лъжем, Русия изпадна в горивна криза.
Беше поразен най-големият завод в Омск. Тяхната преработвателма промишленост бе поразена на 46%. И най-важното, много трудно е да я възстановят скоростно, защото много от компонентите за агрегатите са западно производство, върху които има наложени сакнции. Така че не мисля, че ще се седне на масата на преговорите в този момент за решаването на някои мащабни проблеми.

- Тръмп като че ли си отдръпна симпатиите към Путин?
- Тръмп постигна три неща. Първо, постигна стратегически всичко в Анкоридж, изключително изгодно за него. Русия отстъпи стратегически много неща, за които Путин е критикуван дори от собствената му общественост. Защото Украйна е трета, четвърта точка, но преди това има даване на американските фирми на достъп до Арктика, до залежите от редкоземни метали, предаване на американската страна тези 300 милиарда замразени руски активи, даде собствените си пари на Тръмп да ги управлява. Русия много добре си дава сметка, че тая война може да бъде спряна само при положение, че има решение на САЩ. Русия дори да иска да спре войната, ако САЩ продължават подкрепата с разузнавателна информация, с новите системи за изкуствен интелект, с новите дронове и с финансовата подкрепа, няма как да я спре. Тръмп пак подържа Украйна с въоръжение и бойна техника, но плаща Европа. САЩ видяха, че в бойните действия настъпи обрат. Той е свързан с широкото навлизане на дронове, но най-вече на изкуствения интелект Палантир. Преди два месеца създателят на Палантир, Александър Карт беше в качеството на бизнесмен в Украйна и нещо подписа там. Това нещо после го видяхме на бойното поле - интегриране на бойния изкуствен интелект Палантир, който рязко увеличи възможностите на украинската армия. И затова Русия получава такива сериозни удари в дълбочина и заради това техни обекти, независимо че са прикрити с противозенитни средства, получават удари, защото ги управлява нещо ново и изключително ефективно. И управлява не самата ракета. Даваш задание на Палантир - дай ми 20 минути прозорец в този нефтозавод. И той започва да следи цялата обстановка, 24/7, всяко едно средство вътре е интегрирано като отдельен IP модел, все едно имаш електронна игра, и докладва - имаш прозорец, 20 минути. Самолетите летят във въздуха, ракетите са в бойна готовност и те преминават през тази пролука. Това не може да го направи човек.

Нашият гост
Димитър Гърдев е дипломат. Беше председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на еврофондовете в 51-то Народно събрание. Ръководител на делегацията на България в интерпарламентарната асамблея на ЕС - КОСАС. Председател на Комисията по външна политика в 46-то Народно събрание. Ръководител на Делегацията на България в Съвета на Европа.