Добри хора събраха 70 000 евро за лечението на Стилиян

12-годишният Стилко от Сливен е сред големите надежди на баскетбола

Тежките вливания са на 21 дни в Турция, резултатите са окуражаващи

Да помогнем Стилко да се върне в залата! – този апел обиколи социалните мрежи, регионални и национални медии и успя да влезе в десетки домове. Стилко, както го наричат близките, е 12-годишният Стилиян Николаев от Сливен. Момчето е ученик в 6-и клас. Той е сред големите надежди на баскетбола. В началото на миналата есен, въпреки първоначално добрите прогнози, му бе поставена тежка диагноза: синовиален сарком. Рядко онкологично заболяване.  След консултации къде да се проведе лечението, семейството избра клиника в Турция. Стилиян стана поредното българско дете, чието лечение се провежда в чужбина.

За всяка от 9-те вливки по време на назначения курс химиотерапия бяха нужни по 7500 евро.  А родителите са на заплати, без допълнителни доходи и бизнес. Майката Нели работи в частна фирма, в счетоводството. Бащата Николай е водомайстор във „В и К”. Имат и по-малък син, Деян на 11 години. „И стана чудо!”, казва Нели. За по-малко от три месеца е била събрана почти цялата необходима сума. „Да помогнем Стилко да се върне в залата!” стана една от най-големите дарителски кампании в страната. А най-активни в нея бяха баскетболистите, волейболистите. И децата.

Стилиян тренира от втори клас в „Сливен Баскет” с президент Събин Маринов, треньор му е Радомир Стоянов. През април отборът се класира трети на държавното първенство във Варна. Сред всички деца били излъчени най-добрите. Така сливенският талант получил първото си голямо морално отличие – избрали го в идеалната петица. „Може да е нескромно, но той наистина е една от големите млади надежди” – казва майката. Все още не успели да се нарадват на успеха, когато момчето признало, че има „нещо” на дясната подбедрица, в меките тъкани отзад. Не го боляло. След прегледи в Сливен и София, на 2 август бил опериран от д-р Кирчо Патриков в специализираната болница по ортопедия.  Той отстранил капсуловано туморно образувание, очакванията били, че ще е доброкачествено. Стилко дори отново започнал да тренира. „А ние зачакахме резултатите от хистологията. Минаха се седмица, две… Оказа се, че сме извадили лош късмет, защото сезонът бил отпускарски! Лекарите – малко, натрупаната работа - много. Беше ни казано, че вероятно става дума за рак. Започнах постоянно да безпокоя д-р Маргарита Каменова, патолог в „Пирогов”, за резултата. Аз съм майка, не мога да стоя спокойна. Пък и ни информираха, че, ако е синовиален сарком, химиотерапията е задължителна. И така, окончателният резултат излезе след месец и половина, на 13 септември” – разказва Нели.  Семейството било насочено към детската онкология в Пловдив, тъй като Сливен попада в нейния район.

Нели започнала още повече да чете за синовиалния сарком. Навсякъде, където попадала, пишело, че тежкият край е неизбежен. Рядко заболяване и това е. Майката се ядосала. Да му се не види рядката болест! – и тръшнала компютъра. Семейството случайно научило, че само след няколко дни в София ще дава безплатна консултация известен детски онколог и хематолог от Турция. Били скептични, че ще им обърнат внимание, след като прегледът ще е безплатен. Но отишли. Като влезли, проф. д-р Хилми Апак се усмихнал при вида на Нели и сина й: „А кой от вас е детето?”.

Междувременно родителите разговаряли и с лекуващата лекарка в Пловдив. Съобщили им, че ще направят снимка на белия дроб на детето. Те попитали дали не е по-добре да е ПЕТ-скенер, защото ще се види цялото тяло. Лекарката отвърнала, че не е необходимо, защото този рак дава разсейки в белия дроб или на същото място, където е била операцията. „Мнението на проф. Хилми бе, че задължително трябва да се направят изследвания с ПЕТ-скенер, както и ядрено-магнитен резонанс. Обясни ни какви са плановете на лечение, какви са стандартите. Не се използват заместители. Сега, в Турция, го виждам с очите си: това, което се прави по план, става точно по план. Не със заместители!...Та, това надделя за решението ни да потърсим помощ в чужбина. Защото през тези много тежки за нас дни, докато се лутахме къде, какво да правим, се консултирахме с много хора, с много пациенти, които са били с онкодиагноза. Всички бяха категорични, че трябва да отидем в чужбина… Искам да подчертая: ние се отнасяме с уважение към нашите лекари! Какво да кажем за д-р Патриков? Свърши си отлично работата. Много, много сме му благодарни! Но, ако някой като нас е чул от първо лице, че в нашето здравеопазване има, макар и минимален, риск при лечението да се използват заместители, дали би предпочел риска!?” – обяснява майката.  Все пак, трудно взели решението за чужбина. Как ще намерят толкова пари? Родителите разпространили молбата си за помощ. А Стилиян започнал най-трудния си мач. Мачът за оздравяването си.

Кампанията взела да се разраства още от самото начало с много бързи темпове. Баскетболистите в Сливен, Велико Търново и Варна организирали множество благотворителни мачове. С благотворителни изяви се присъединил и волейболът. Само за някакви си дни в Сливен и на различни места в страната били поставени 240 дарителски кутии. В откритата на името на Стилиян сметка започнали да пристигат различни суми – повечето били малки, по 20-50 лева, но имало и четирицифрени. Главният мениджър на корпорация „Развитие” Александър Александров (той е член на УС на Федерацията по баскетбол) дарил лични средства от 5 хил. лева, служителите му също направили дарения, федерацията превела 4500 лева, по-късно - още. Децата в родния град на Стилиян удивили всички. С участието на родителите и учителите си започнали да правят базари, концерти. От училище „Д-р Иван Селимински” събрали 2500 лева. От училище „Христо Ботев”, където учи момчето, от благотворителни дейности осигурили 12 000 лева – почти толкова, колкото струва една вливка…

„Не мога да намеря думи, за да благодаря! Не очаквах, че има толкова добри хора!” – пълни очите Нели.  А Стилиян е герой – разказва още тя. Тежките вливания са на всеки 21 дена. Семейството пребивава една седмица в клиниката в Турция, две – в Сливен. На 29 януари предстои 7-мата поред вливка. Дарителската кампания не е затворена, продължава, тъй като ще са нужни средства за лечението след химиотерапията. Колко? Докторите ще съобщят в близките месец-два. „Д-р Хилми каза на Стилко: Виж, шампионе, аз ти обещавам, че ще те излекувам. Но и ти искам да ми обещаеш, че ще оздравееш!”. И нашето момче му обеща!” – заявява майката. Последните изследвания са добри. Между вливките момчето учи уроците си по индивидуална програма. Не иска да изостава от съучениците си.