​​​​​Доц. д-р Мирко Робов: На крепостта Трапезица е имало резиденция със скрипторий на високопоставен представител на столичната църковна йерархия

Големият брой открити монети затварят хронологичната рамка на комплекса от 40-те години на XIII век до падането на Търново под османско робство в края на XIV век

През настоящия пети пореден археологически сезон окончателно приключва разкриването на голямата архиерейска резиденция, издигната в югоизточната част на крепостта Трапезица. Тя е развита като представителен затворен архитектурен ансамбъл около църква №4. Всъщност, тази църква е една от изобразените в миниатюрата върху лист №2 от Ватиканския препис на хрониката на Константин Манасий от средата на 14-ти век, което е единственото достоверно изображение на столично Търново. Това споделя археологът доц. д-р Мирко Робов.

"Комплексът е издигнат през 40-те години на XIII век върху последната от юг тераса в сектора и е със застроена площ от близо 2 дка. Околовръст на дворното пространство са оформени три крила, съответно от север, запад и юг, а също и голяма правоъгълна постройка, допряна до западния ограден зид на комплекса", споделя проучвателят.

Той допълва, че северното крило е трапезарията на комплекса. То е с дължина от близо 18 м, тухлен под и голямо отоплително съоръжение. 
Западното крило е от общо шест помещения, с тухлен под на всяко от тях, като вътрешните стени са измазани с хоросан. Само едното от тези помещения е с масивен градеж и тесен вход откъм вътрешния двор. Останалите са с членение посредством дървена конструкция. 

"Десетина железни писала и бронзови закопчалки от книги дават основание да се допусне възможността това крило да е било предназначено като скрипторий. Ако това се окаже именно така, това всъщност ще бъде първият и единствен засега разкрит и проучен столичен скрипторий, като такива са функционирали в немалка част от значимите търновски манастири през XII-XIV век", подчертава доц.Мирко Робов.

При проучванията е установено, че след средата на XIII век е променена общата планова схема на ансамбъла. От юг и запад планът на църква №4 е разширен с две странични галерии, покрити с едноскатен покрив и с прецизно подредена тухлена настилка.

Дворното пространство е разширено на юг с нов ограден зид по периферията на скалния венец, южно крило и нова порта.
"Портата е била със сводово покритие, носено от три аркови пояси. Стените са пластично разчленение с пиластри и аркирани едностъпални ниши. В първата ниша на северната страница, в хоросановата мазилка е врязано допоясно изображение на Христос с надпис IC XC NIKA. Непосредствено южно от портата, по оста изток запад е развито крило, оформено верижно с 5 помещения, с обща дължина от приблизително 40 м. Крилото е установено и изцяло разкрито и проучено през настоящия сезон. Най-голямо е първото помещение. То е дълго 13,50 метра, с широк вход и стъпала непосредствено след портата. Най-вероятно именно това помещение, оформено в поне два етажа е жилището на обитателя на комплекса", казва доц.Робов.

Според археолога плановата характеристика на ансамбъла, доста сходна с тази на столичните търновски манастири, както и откритият в предишен сезон костен завършек от архиерейски жезъл, дават основание да се приеме, че най-вероятно новоразкритият ансамбъл е именно резиденция на високопоставен представител на столичната църковна йерархия. Липсата в плана на крило с монашески килии напълно изключва възможността това да е пореден столичен манастир, а начина на оформление и вложените материали показват неговия безспорен представителен характер.

"Характерът на комплекса и статута на неговия обитател в известна степен намират илюстрация и в качеството на консумирана храна – многобройни кости от агнета, от големи домашни животни и дивеч, рога от благородни елени, средства за улов на големи риби – рибарски куки, тежести за мрежи и железен харпун.

Големият брой монети затварят хронологичната рамка на комплекса от 40-те години на XIII век до падането на Търново под османско робство в края на XIV век. С близо век по-рано е датирана и църква №4 от откритите в хоросановите фуги на постройката монети", уточнява доц. Робов.

Установено е частично обитаване през началните десетилетия след падането на столицата и то е свързано с някои от помещенията на южното крило и пространството непосредствено северно от църква №4.

"Завършването на проучванията дава непосредствена възможност за изработване на цялостен експозиционен проект, свързан с консервацията на разкритата архитектура, а в близка перспектива и включването на този представителен ансамбъл в един от най-важните посетителски маршрути на Трапезица.

От друга страна, силуетът на този ансамбъл и умелото му съчетаване с природната среда в сектора – скална тераса на три нива, ще бъде важно допълнение към историческия пейзаж откъм Царевец и откъм старата част на Велико Търново. Непосредствен ангажимент за всичко това пое новоизбрания стар кмет на града Даниел Панов", споделя още доц. Мирко Робов.