Доц. д-р Марин Пенков: Използваме изкуствен интелект в работата си при образната диагностика

Образната диагностика винаги е бил един от най-ключовите акценти при заболявания от различен спектър. За тази цел информацията от скенера и ЯМР е водещ показател.

С развитието на технологиите, изкуственият интелект вече е внедрена система и при този вид изследвания.

За заболяванията на нервната система, за детската неврорентгенология, за феталната морфология и новите "интелекти" на бъдещето в медицината, пред „Труд news”, говори доц. Марин Пенков, началник Клиника по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София.

- Доц. Пенков, кои са най-често срещаните заболявания, когато става дума за нервната система?

- На нашите географски ширини, заради лошите навици на българина и нездравословния му начин на живот, най-често срещани, са съдовите заболявания на централната нервна система. За съжаление, ние все още нямаме тази много бърза, качествена диагностика и терапия, особено в частта на исхемичен мозъчен инфаркт.

- Какво липсва?

- До края на 2025 г. в България трябва да бъдат създадени шест големи и много малки звена, които се занимават с диагностиката и лечението специално на това нещо. Звената в София са три – в болниците „Пирогов“, „Св. Иван Рилски“ и „Св. Анна“, ще има също във Варна, в Пловдив и мисля и във Велико Търново. По този начин ще може да отговорим на европейските изисквания – в рамките на 3 часа всеки един такъв пациент да бъде диагностициран и да му бъде започната терапията, което е изключително важно, за да може тези хора да не се инвалидизират и бързо да се върнат към абсолютно нормален ритъм в обществото.

- Вие сте първият български специалист, който се занимава с детска неврорентгенология. Какви усилия изисква това?

- Да, имам такава европейски диплома. Неврорентгенологията е подспециалност на рентгенологията и тя се занимава с изследване на нервната система. Детската нервна система от първия триместър на бременността до 18 години се развива и променя. След раждането бебето се променя всеки месец и нервната система съзрява до втората година и това се следи. Всъщност детската неврорентгенология се занимава само с тази част на нервната система – децата и техните аномалии, вродени заболявания. 

- Кога може да се регистрира нещо фатално при едно бебе?

- Още в корема на майка му. 

- Какво представлява феталната морфология?

- Тя се прави от фетални морфолози, които са АГ специалисти, под ултразвуков контрол. Ние сме като един втори план, когато нещо не е ясно или бебето не е в добра позиция, така че да не може да бъде прегледано. Помагаме за изчистване на картината, така да се каже. Изключително отговорно е. Има случай, при който четири човека казвахме, че бебето е с сериозна увреда на мозъка. Тогава майката каза „Аз ще го родя“ и след това тя всъщност роди здраво дете. Ако бяхме прекъснали бременността, а то се оказа здраво дете, то върху нас, чисто човешката отговорност, щеше да е голяма.

- Оказало се е, че интуицията на майката е била по-голяма?

- Да. Имал съм и случай, когато бях сам срущи други трима души, че ще роди здраво дете. И действително после се роди нормално бебе. Имам много хубава картичка от нея, майката дори я доведе при мен да ни запознае.

- Как се съобщава на един бъдещ родител, когато видите нещо фатално?

- Много е трудно. Често ми се е случвало да знам, че няма никакъв шанс и да се опитвам да го представим в по-добри краски. 

- Ако обаче, преди раждането, не е било открито нещо стряскащо, но след това се види проблемът, до колко дни може да се установи?

- Един ден е достатъчен. 

- Да поговорим и за едно заболяване, което също звучи фатално. На този етап Множествената склероза остава ли нелечима болест?

- На този етап не може да я лекуваме, а да я стационираме. Множествената склероза бива много подтипове. Тя може както много бързо да прогресира, така и много бавно. Всичко зависи от това, какъв подтип е заболяването. В момента има съвременна терапия, може да се проследява правилно. Клиничните проучвания за МС продължават. 

- Как използвате изкуствения интелект в работата си?

- Използваме програма за изкуствен интелект на магнитния резонанс. Предстои слагането на такава програма и на скенера, което ще доведе до сваляне дозата за пациента с 40%. По време на пандемията COVID-19 се наложи да се правят масово скенери на хората, за да се открие заболяване и това покачи неимоверно облъчването на пациентите за целите на диагностика. Тогава се въведе – нискодозов скенер на гръдния кош. Той е пикселизиран образ с много добра информативност и ниско облъчване.

Той изчиства образа, задържа качеството му и сваля времето на изследване. Ако едно стандартно изследване, с добро качество, би било 30-40 минути, с изкуствения интелект може да направим същото качество за 20 минути. 

- Каква е разликата между компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс?

- Използват се две различни енергии, за да се напарви изследване на човек. Компютърната томография използва рентгеновите лъчи, като рентгеновата тръба се върти около човека, лъчово от различни ъгли и отсреща има детектори, които приемат преминалата енергията. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) използва поведението на протоните в човешкото тяло, когато се постави в хумогенно магнитно поле и се подава електромагнитен пулс. При компютърната томография има облъчване, а при ядрено-магнитния резонанс, на този етап, няма доказани вреди.

- Какво представлява функционалният магнитен резонанс?

- Той изследва какъв приток кръв отива към дадена част от мозъка, колко кислород носи тя със себе си и съответно улавяме в тази зона количество кръв и кислород, като тя светва в различна светлина – черевно, жълто, зелено, което говори, че дадената зона е много по-активна при дадено действие. Това се ползва често като предоперативна диагностика. Ако има туморен процес в мозъка и предстои операция, човекът да не бъде парализиран след интервенцията или да не излезе ням. Така помагаме на колегите неврохирурзи да бъдат щадящи. С проф. Боян Иванчев напарвихме първия такъв експеримент, през 2017-2018 г., за това как реагира мозъкът под стрес и как, когато работи с виртуални и реални пари по време на играта „Ези и тура“. При двата случая хората, които участваха, реагираха по различен начин. Мозъкът им беше активен, когато им кажеш „Имаш 20 лв., играй“, но друго е, ако им дадеш 20 лв. и кажеш „Ето ги“. Тогава мозъкът става 2-3 пъти по-активен, защото той усеща в себе си парите.