Доц. Милена Бръчкова, ръководител на Философския факултет към ВТУ: Впримчени във фикциите на компютърните игри, децата все по-трудно различават виртуалната реалност от действителността

- Доцент Бръчкова, кои са най-атрактивните за студентите специалности и предстои ли разкриване на нови?

- От години една от най-атрактивните специалности не само за нашия факултет, но и за университета, която привлича много голям брой студенти е Психология. Друга предпочитана специалност през последните години е Национална сигурност. Разбира се, традиционни за факултета са специалностите Философия и Политология. За тези основни четири специалности предлагаме бакалавърски и магистърски програми в редовна и задочна форма, както и докторски програми в редовна, задочна и свободна форма. Магистърски програми по Философия – Съвременна философия, Социална философия, Екзистенциално споделяне. Магистърски програми по Политология–Политология, Дипломация и Национална Сигурност, Политология. Европеистика, Политология и Международни отношения. Магистърска програма по Национална сигурност-Кризи и социална сигурност и Магистърски програми по Психология- Психология, Социална психология, Психология на личността, Консултативна психология, Приложна психология.

- Как мотивирате студентите за учене и каква е тяхната реализация след дипломирането?

- Специалност Психология винаги е привличала хора, склонни към себепознание и саморефлексия, към емпатия и съпричастност към проблемите на другите. Но има нещо много специално в подготовката на бъдещите психолози. Една заблуда, с която младите хора идват е, че е достатъчно това, да си емпатичен, да умееш да изслушваш и да даваш съвети, и това те прави психолог. 

Разбира се такива личностови характеристики са важни за професията на психолога, но добрата теоретична подготовка на студентите е задължителната основа за бъдещата им професионална реализация. Психологическото познание е многопосочно и многопластово. Съществуват множество теории, школи, направления и парадигми, свързани с имената на много автори. И тази фрагментираност на психологическото познание добре илюстрира едно основно затруднение при описанието на човешката същност, а именно, че това описание винаги е било и продължава да бъде проблемно, многопосочно, изплъзващо се. Няма единствено знание по отношение на човешката същност, няма крайна истина или абсолютен отговор. Винаги има нещо, което убягва и което насочва към една фундаментална липса в структурата на психиката и в човешкото съществуване.

От тази особеност произтича второто важно условие – преди да започнат да подпомагат психичното здраве на другите, бъдещите психолози трябва да извършат много сериозна работа по отношение на своето собствено личностово развитие и усъвършенстване. Психологът работи с цялостната си личност – с интелекта и емоциите си, с житейския си опит, с натрупаната  обща култура, със всичко, което е вложил в себе си и своето израстване и осъществяване. 

Затова основен ориентир в нашата работа винаги е било мотото „Познай себе си“. Това е надписът, който в древността е посрещал всеки, дошъл при делфийския оракул с въпроси за своята съдба. Още от входа му този надпис е разкривал пред новодошлия една фундаментална истина... Истина, която столетия по-късно К.Г. Юнг ще формулира така: „Не можеш да си в хармония с външния свят, ако не си в хармония със самия себе си...“

Студентите, завършили Философски факултет, имат много възможности за реализация.

А дипломиралите се като психолози имат възможности за реализация във всички степени на образователната система: детски градини, начални и средни училища, гимназии и висши учебни заведения. В специализирани образователни институции, в системата на правото, полицията и армията, като психолози в системата на здравеопазването, в производствени предприятия, търговски фирми, финансови учреждения, рекламни бюра и агенции, в политически, неправителствени организации и фондации, в частни кабинети за психологични услуги, в научно-изследователски институции, психологични лаборатории, национални и международни проекти.

Нашите възпитаници по Философия познават и могат да интерпретират и развиват философски концепции и теории като средства за изследване и решаване на проблеми, засягащи човешката дейност, опит и съществуване. Могат да прилагат логическо мислене и творчески подход при решаване на нестандартни задачи във всички области на общественото развитие – образование, културна сфера, местна власт, обществени отношения и др.

Завършилите Национална сигурност намират реализация в службите за сигурност и обществен ред, структурите за сигурността и защита на населението и инфраструктурата, в държавната администрация и местната власт, в международните организации за сигурност.

Тези с дипломи по Политология притежават знания за организацията и функционирането на политическите системи и институции, както и умения за активното ползване на основни политически понятия и теории, които им дават възможности за широка професионална реализация в национални и международни организации, правителствени, политически и обществени институции, медии, неправителствени организации.

 - Върху какви изследователски проекти работите в момента и какви са вашите основни научни интереси?

 - Моите интереси са предимно в областите на психотерапията, клиничната и консултативната психология, психологическата диагностика. Имам дългогодишен опит в предлагането на психологическа подкрепа на деца със специфични потребности и техните семейства най-вече проблеми на децата с разстройства от аутистичния спектър и терапевтични подходи за преодоляването им. Работя и в областта на детско езиково развитие (норма и патология, езиково-говорни проблеми при децата и методи за логопедична корекция и рехабилитация).

Участвам в обучения за повишаване на професионалните умения на учители и специалисти с помагащи професии. Провеждам индивидуални и групови супервизии на екипи от социални услуги.

Член съм на Българско общество за лаканианска психоанализа (БОЛП).

- Как психологията може да допринася за решаването на актуални социални проблеми в България?

- Днешното време е белязано от усилието за приемане и вписване на различието. Свидетели сме на различни стратегии и борби за равни възможности и социално включване на уязвими групи от обществото – правата на децата, на жените, на хората със специални потребности, LGBT+ общността. Голям парадокс на днешното време обаче е, че все по-засилващото се движение за защита на правата на различните, води до все по-големи крайности по отношение на тяхното отхвърляне и сегрегация.

Светът (поради психичните структури на хората) е свят на сегрегация. Проекцията като един от основните защитни механизми е операция, чрез която субектът изхвърля от себе си и прехвърля върху другия човек качества, чувства, желания, които отказва да приеме у себе си. Това не е оприличаване, а напротив – отхвърляне, защото върху другия се проектират най-плашещите, най-лошите, най-неприемливите чувства и желания. Това е много архаична форма на защита, която нормално се открива във форми на мислене и поведение като суеверие, сегрегация, отношение към чужденците, към болните, към различните. На принципа на проекцията като защитен механизъм чуждостта е винаги вътре в нас. 

Психологията позволява да се направи разлика между различието, което можем да приемем и да уважим и „чуждостта“, която плаши и сегрегира. Когато разберем, че тази чуждост идва не от другия, от различния, а от непознаването на самия себе си, на своите тъмни места, празнота и липса, можем да се изправим пред предизвикателството на днешното време: не отричането на различията, а напротив – приемане на уникалността на различието и подчертаване на неговото достойнство.

- Какви са вашите наблюдения относно психичното здраве на младите хора у нас?

- Въпреки технологичния напредък и материалното благополучие, днес хората са все по-несигурни по отношение на психичното си благополучие. Ноогенната триада „агресия, депресия, зависимости“ е психологическият ад на днешните хора. Сред младите хора много често се срещат и симптоми на тревожно разстройство (панически атаки), на анорексия и булимия, скарификация. Паралелно с благополучието и притежаването на все-повече блага нарастват всякакъв вид психологически проблеми. Небивалото по размер до сега търсене на психологическа литература и все по-нарастващия интерес към изучаване на психология, е по-скоро обезпокоителна тенденция, която още веднъж потвърждава затруднението на днешните хора по отношение на намиране на сигурна идентификация и психологически опори в тяхното съществуване.

- Напоследък много се говори за дигитални зависимости сред младежите. Как ще коментирате тази тревожна тенденция?

- Днес сме претрупани с информация, живеем във времето на изкуствения интелект, технологичната промяна е факт. Впримчени във фикциите на компютърните игри, за малките деца е все по-трудно да правят разлика между виртуалната реалност и действителността. За юношите и младите хора дигиталното пространство се е превърнало в сцена за игра на идентичности. То им дава възможност да изпробват различни версии за себе си, да експериментират с поведение, интереси и външен вид. Това създаване на нови идентичности може да доведе до разминаване между „реалното Аз“ и „виртуалното Аз“. 

Протеус ефектът (Proteus Effect) е психологически феномен, описан от учени от Станфордския университет през 2007 г. Наречен е на древногръцкия бог Протеус, който можел да променя формата си – метафора за гъвкавата, пластична идентичност във виртуалните светове. Този феномен описва как начинът, по който изглежда дигиталното представяне (аватар), може да промени начина, по който индивидът се държи дори в реалния свят. Като последица се наблюдава разширяване на Аз-а – виртуалният образ става част от собственото „Аз“. Това може да е начин за психологически растеж, но крие и рискове от отчуждение – когато аватарът не отговаря на реалното Аз, възниква напрежение и усещане за неавтентичност.

Протеус ефект се наблюдава не само в игрите, но и в социалните мрежи – филтрите в Instagram, визуалното брандиране в TikTok и селективното редактиране на съдържание създават подобен ефект. Потребителите могат да започнат да се държат и възприемат така, както изглеждат във филтрирания си образ – т.е. да живеят според дигиталната си маска.

Хората започват да предпочитат дигитални взаимодействия, защото те са по-контролируеми, предвидими и удобни. Технологиите позволяват създаване на „редактиран“ Аз, който може да бъде излъскан, променян и филтриран – идеален за показ, но неавтентичен.

Тези проблеми показват, че дори в дигиталната епоха децата се нуждаят от посредничеството на възрастните. Децата имат достъп до виртуалния свят, от който черпят информация, но е необходимо посредничеството на възрастния, на живо човешко същество, което да даде на детето обратна връзка как да се използва тя, за да се превърне в истинско знание. 

Както  казва бележитият български учител Теодоси Теодосиев „Живеем в свят, в който ако не си прочел и разбрал онези 2000 книги ще станеш не господар на „машината“, т.е на компютъра, а  нейн роб“.

- Работите и с деца със специални потребности. Какви са предизвикателствата в тази област?

- Днес на децата се гледа по-скоро като на колективно богатство на обществото. Никога преди децата и детството не са били обект на такъв научен интерес, на толкова много изследвания, които се опитват да верифицират норми и стандарти за добра грижа. Както и никога преди не са били разработвани толкова много политики и стратегии за защита на децата и на тяхното развитие. 

Оправдавана като научен напредък, който въвежда обективен поглед към детето и детството, тази тенденция всъщност е повече обезпокоителна. В клиничната работа с деца и техните семейства специалистите с помагащи професии все по-често се срещат със случаи, поставящи под съмнение въпроса доколко конкретното дете представлява индивидуално богатство за своите майка и баща. И все по-често в социалната работа се поставя въпросът дали е злоупотреба с детето предоставянето на грижа, която не съответства на наложените стандарти и норми... Майчините грижи са уникални, белязани от субективността на майката и придружени със специфичен майчин език. Полагането на грижи, съобразени със стандарти и норми, препраща към позицията на „анонимно желание“ и по-скоро има опустошителни последици върху детето.