Туристите трябва да ни отличават с виното, природолечението и черноморската кухня
Грък, испанец или италианец могат да направят най-прекрасните калмари, октоподи, спагети или пици, но те дори не знаят какво е родопски клин, лютеница, шарена сол, таратор и т. н. Трябва ни цялостна концепция за българския туризъм, да се направи една ясна рамка с какво искаме да ни отличават туристите: с виното, природолечението, плажовете, ските и черноморската кухня. В момента на родното море идват най-много българи, туристи от Полша, Румъния и Чехия. Спад бележим обаче на германския и английския пазар.
Проблемът с кадрите е в световен мащаб, а всеки хотелиер трябва да започва подготовка за следващия сезон поне година по-рано. За българския туризъм разговаряме с Евелина Пулева, член на УС на Бургаската регионална туристическа камара, хотелиер и туроператор.
- Г-жо Пулева, туристите от кои държави са с най-голям интерес към нашето море това лято?
- Към днешна дата, колкото и нелогично да звучи, интересът от български туристи е голям, като в това число включвам и българите, които живеят зад граница - т. е. това потвърждава, че българите обичат своето море. Интересът от чужбина е стабилен, особено от традиционни пазари, като Полша е водещ, следвана от Румъния и Чехия (Централна и Източна Европа). Спад бележим на германския и английския пазар.
- Променя ли се профилът на летовниците - какво търсят те и какво ги впечатлява - качеството на обслужване, храната, чистотата на морето, плажовете или нещо друго?
- Ключовата промяна е в очакванията. Днешният летовник не търси просто „легло и плаж“ - той търси преживяване. Впечатляват го автентичността, качеството на обслужването и цялостната атмосфера. Плажът е даденост, но фокусът се измести към качествената храна, чистотата на средата и персоналното отношение.
- Кой е най-големият проблем на бизнеса това лято, какви са вашите наблюдения?
- За мен лично проблемът е в идентичността ни като предлагане. Нека го дам с пример: ние предлагаме на туриста всичко друго, но не и българското. Например, когато отидете в един хотел със СПА процедури, там ще ви направят всички видове масажи - тайландски, китайски и др., но не и масаж, свързан с българското наследство (като лугата, калта или виното например). Когато отидете в ресторант, менюто е като книгата „Война и мир“, но вътре няма нищо, за което да кажем, че е традиционно. Туристът иска да опита наша рецепта, традиционна от времето на баба, от конкретния регион, в който се намира. Най-доброто сладко от смокини примерно се прави по Черноморието, а в района на Мелник може да опита уникалният сорт вино „Широка мелнишка лоза“ и т. н. Туристът, пак казвам, не идва само за море, плаж и слънце. Той търси емоции и преживявания; той иска да разбере с какво е уникална тази държава и какво да разкаже за нея, когато се прибере.
- Продължава ли липсата на кадри да стои на дневен ред?
- Нека първо да уточним, че тази липса на кадри е в световен мащаб, а не само при нас. Както ние внасяме кадри от други страни, така и нашите сънародници отиват да работят навън. Това е глобализацията - тя далеч не се изразява само в свободното движение на капитали, стоки и информация, а обхваща и трансформацията на пазарите на труда. Застаряващото население в редица развити икономики, съчетано с намаляващия брой на млади хора в трудоспособна възраст, създава трайни дефицити в ключови сектори като туризма, услугите, здравеопазването и индустрията. Различията в нивата на доходите и икономическия стандарт между различните държави стимулират миграцията на работна сила в търсене на по-добри възможности за реализация. Съвременните технологии, глобалните комуникации и достъпният транспорт позволяват на бизнеса да набира кадри от други континенти по бърз и ефективен начин, превръщайки локалния пазар на труда в част от международна мрежа.
- Кога един хотелиер трябва да започне подготовка за новия сезон?
- Най-малко година по-рано. Сега каквото и да се прави, е спасителен пояс на удавник. Същото важи и за държавата, за туроператора, транспортната фирма, дори и за съпътстващите дейности. Туроператорът работи своите програми за летен сезон активно в месеците октомври, дори някои и през септември, за да може от ноември до към април да участва на туристическите борси, да обяви ранни записвания по каналите, да сключи предварителни договори с транспортни фирми, екскурзоводи за обслужване и съответно и той да обяви на своите клиенти срокове на записване и ползване на отстъпки. В този случай всички по веригата трябва да са готови с цените за следващия сезон най-късно в края на текущия.
- Как инфлацията се отразява на родните курорти. Има сигнали за баснословни цени за храна, включително на продаваните по плажовете царевици и гевреци. Това отблъсква ли туристите?
- Инфлацията във всички сектори се отразява лошо, не е само в туризма. Наскоро чух много интересна реплика: „Заплатите ги индексираха, а цените ги дублираха“. За съжаление това е положението в цялата страна и мисля, че този хейт, който се изля върху българския туризъм, е много лош. В зимните месеци хотелиери и туроператори обявихме ръст на ранните записвания; впоследствие светът се разтресе от войни, което доведе до частични анулации и отпадане на пазари.
- Кога и по какво ще разберем дали „Лято 2026“ е било успешно - по брой на туристите или друг критерий?
- Успехът на сезон „Лято 2026“ ще стане напълно ясен в края на септември и октомври с първите обобщени браншови отчети, а окончателните официални данни на НСИ и Министерството на туризма ще бъдат факт към края на есента и началото на зимата. Оценката няма да се базира единствено на брой туристи, а на комплекс от ключови критерии: общият обем на приходите от нощувки и генерираният икономически ефект (включително показатели като средна цена на нощувка и приходи на налична стая), тъй като ръстът на туристите невинаги означава по-висока печалба при инфлационен натиск; процентът на запълняемост на хотелите (особено във високия 4- и 5-звезден сегмент) не само през пиковите юли и август, но и в ранните месеци юни и септември. Още и по това колко дни средно е прекарал един турист и какви допълнителни средства е харчил извън основния пакет за допълнителни услуги, атракции и ресторанти; доколко успешно основните пазари (като румънския, полския и вътрешния пазар) са запълнили капацитета и са осигурили стабилност на туристическия поток.
- Какво трябва да се направи за привличане на повече туристи, включително и извън сезона?
- За да привлечем повече туристи и успешно да преодолеем сезонността, българското Черноморие се нуждае от стратегическа промяна и целенасочени действия в няколко ключови направления: най-важната е последователност в държавната политика по отношение на туризма. Провеждане на агресивни рекламни кампании на ключови пазари (като Румъния, Полша и Централна Европа), които позиционират България като дестинация за „четири сезона“. Подобряване на целогодишната въздушна свързаност с воденето на активна политика и субсидиране на авиокомпании (особено нискотарифни превозвачи) за поддържане на редовни полети до летищата във Варна и Бургас извън активния сезон. Развитие на формите на алтернативен туризъм: трекинг, винен, кулинарен, голф, ловен и др. Разбира се, в нашите балнео, СПА и уелнес курорти България разполага с изключителни природни ресурси - минерални извори и лечебна кал (особено по Южното Черноморие). Фокусът върху модерните СПА центрове е най-сигурният инструмент за привличане на гости през пролетта, есента и зимата. Но трябва да отчетем, че MICE или така нареченият конгресен и бизнес туризъм в България все още не е толкова силно развит, а ние реално имаме потенциал и бази извън сезона, в които да проведем големи събития. Изграждането или разширяването на съвременни конгресни съоръжения ще позволи на хотелите да домакинстват на големи международни събития, корпоративни срещи и фестивали извън летните месеци.
- Как всъщност се промени българският туризъм през последните години?
- Българският туризъм през последните години претърпя дълбока и успешна трансформация, като се адаптира към безпрецедентни глобални кризи, пандемията и съвременната геополитическа реалност. През 80-те години българският туризъм се развиваше като мащабен държавен модел със строга централизация, стандартизирано обслужване и добре подготвени кадри. През 90-те години последва тежък период на преход и приватизационен хаос, който доведе до срив в професионалните стандарти и сериозни затруднения в управлението на персонала. В следващите десетилетия секторът премина през мащабна материална модернизация, изграждайки съвременни хотелски комплекси с високо ниво на обслужване. Въпреки инфраструктурния напредък обаче, кадровата криза и дефицитът на квалифицирани специалисти останаха ключово предизвикателство за бранша. Днес туристическата индустрия се стреми да компенсира тези липси чрез нови стандарти за качество, професионално обучение и повишаване на адаптивността на обслужващия персонал.
- От какво има нужда, за да сме наистина уникални и конкуретно способни?
- Българският туризъм се нуждае спешно от ясна концепция как, къде и по какъв начин ще се позиционира на световния туристически пазар. За целта трябва да си отговорим на въпроса кои сме ние и с какво се различаваме от нашите конкуренти. Да се направи една ясна рамка с какво искаме да ни отличават туристите: с виното, природолечението, плажовете, ските и черноморската кухня (подчертавам - черноморската, не средиземноморската). Грък, испанец или италианец могат да ви направят най-прекрасните калмари, октоподи, спагети или пици, но те дори не знаят как се приготвят черноморските риби - какво е черноморски калкан, черноморски паламуд, черноморски сафрид, както и родопски клин, лютеница, шарена сол, таратор и т. н. Трябва ни цялостна концепция „България - древна, уникална и неповторима“. Не на последно място обаче трябва да обичаме страната си и себе си като нейни граждани, да се гордеем, че живеем тук.
- Защо един турист трябва да избере нашето Черноморие - каква би била Вашата покана в едно изречение?
- Защото България има най-красивите златисти плажове по Черноморието, все още държи перфектен баланс цена-качество и е богата на минерални и лечебни източници, уникални вина и впечатляващо културно наследство.
Евелина Пулева е родена на 10 ноември 1974 година. С 30 години опит в туризма, тя е успешен туроператор, хотелиер и близо 20 години е член на Бургаската регионална туристическа камара. Завършила Бургаски свободен университет, специалност „Маркетинг и мениджмънт“, с магистратура в НБУ „Международен алтернативен туризъм“. Работи и като екскурзовод, владее испански, руски, и английски език.
Труд
