Емил - един морски вълк на Антарктида

Истории от остров Ливингстън

В полярната ни база българинът осигурява комуникациите и безопасното плаване на екипа

Завършил е радио-електронна техника и смята, че е от късметлиите, които дълго време са работили по специалността си

Организатор е и участник в регати, трансфери на яхти, круизни плавания и обучения по Черно море, Средиземноморския басейн и Атлантическия океан

„Ако видя някой морски вълк, ще ти го покажа“, шегува се Емил. Лаконичен и сдържан, като всеки морски вълк... Над 30 години той кръстосва морета и океани като екипаж и шкипер (капитан), преди българските полярници да го поканят в екипа си. В базата ни „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Южните Шетландски острови, Емил Иванов се грижи за комуникациите и за безпрепятственото придвижване с лодки на учените при техните изследвания из ледовитите и криещи опасности води на Антарктида.

Емил разказва как преди дни са изпращали колеги до испански кораб обратно в България. „Много хора си представят качването на кораб като от морската гара във Варна, но тук пристанище няма - казва той. - Багажът се опакова в непромокаеми торби, а хората обличат тежки сухи костюми, придаващи им героичен вид. Всичко това, след малко газене във вода до кръста с температура около нулата и плаване в „ледена супа“ със зодиака, или гумената лодка, се доставя до кораба.

След припряно сбогуване си махаме с колегите, с надеждата да се видим скоро в София, като подскачаме срещу бързо растящата вълна по обратния път към базата. Като се приберем, лодките се вадят на сушата, връзват се една за друга и се закотвят на сушата. Котвите се затискат с камъни, за да не ги отвее вятърът, тъй като поривите оня ден например бяха със скорост 80 км/час.“

Завършил е радио-електронна техника и смята, че е от късметлиите, които дълго време са работили по специалността си. „Животът ме е сблъсквал с работа в много различни сфери, докато открия призванието си - да показвам и споделям красотата на яхтинга с онези, които имат възприятия за това“, казва той.

„Сбъдвам мечти. С яхти“ - така Емил Иванов определя накратко работата си с компанията си BulSailing. Дълги години за него ветроходството е хоби, което превръща в професия. Отдаденият на яхтинга мъж е с над 30-годишен стаж като екипаж и шкипер на всякакъв тип ветроходни яхти. Организатор е и участник в регати, трансфери на яхти, круизни плавания и обучения по Черно море, Средиземноморския басейн и Атлантическия океан.

„За много хора яхтата е свързана с ваканция, за други мечтата е сами да могат да я управляват и да се отдадат на стихиите на вятъра и водата“, казва мъжът. Той организира плавания с ветроходни яхти, практически курсове и обучения в дестинации по цял свят. В зависимост от акваторията и сезона, изживяването може да варира от „лежерно припичане на слънце на палубата с питие в ръка до интензивно плаване за трупане на опит“.

Емил и екипът му консултират и дават оценка на техническото състояние на яхти при покупка. В процес на изграждане са и на ветроходен център на язовир Искър до Ихтиман, където деца и възрастни да могат да се докоснат до магията на ветроходния спорт.

На Антарктида Емил попада след дълго съдружие във фирма с експертиза в сателитните комуникации. Поканен е от Български Антарктически институт за първи път на 28-мата експедиция. На 9 февруари е отбелязал 31-вия си ден на 30-тата (и трета поредна за него) българска експедиция. Основната му задача е да оживи сателитната връзка на базата - тази, чрез която провеждаме интервюто. След успеха му при първата експедиция го канят за следващите две.

Иначе екипът е от многофункционални хора, които влизат в различни роли, за изпълнението на стотиците задачи на базата или при логистиката по научните проекти. На Ливингстън всеки помага на всеки, независимо дали е командир на базата, учен, лекар, механик, лодкар, инженер, готвач, водач. „Безусловната взаимопомощ на подобни изолирани места е в основата на създаването на добре смазан механизъм, както и на приятелства, оставащи за цял живот“, допълва Емил.

На снимката: Екипът на база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Емил Иванов е първият вляво.

Основната цел на българската антарктическа програма е работата по научни проекти и принос към световното знание, като се стъпва на опита на предишните експедиции, уточнява той. Тазгодишната работи по изграждането на новия лабораторен блок на базата, както и по няколко научни проекта, одобрени от Националния център за полярни изследвания.

Един от най-любопитните проекти е изследването на ключа към човешкото съзнание и сън в екстремални условия. Проучват твърдението, че хората на Антарктида сънуват много ясно своите починали близки. „При мен не е така, аз сънувам други неща - казва Емил. - Д-р Нейко Нейков е към края на изследването си, има много любопитни данни, но когато ги обработи, ще ги сподели.“

Един от основните приоритети на антарктическите програми е да запазят природата непокътната и максимално близо до естествения й вид. „Базата ни е обкръжена от забавни гости - пингвини, тюлени. Те са навсякъде около нас, особено пингвините, за които се шегуваме, че са адски любопитни като кокошлетата - разказва Емо. - Опитваме се да не нарушаваме естествения им ритъм на живот. А щом са дружелюбни с нас, значи не се чувстват застрашени. Има една пингвинария на полуостров Хана Пойнт, на Ливингстън, на 7 морски мили от базата ни, там са хиляди. Един от проектите ни е да разберем колко са точно, като Олег Василев ги заснема с много сложна техника с дрон.“

„Ако някой ми беше казал преди години, че ще видя водорасли в ледник, вероятно щях да се изсмея - казва българинът. - Преди няколко дни обаче ги видях отблизо, при рутинна задача на терен. Вътре в леда! Някои от тях може даже да са от праисторически времена...“

При нормални условия експедицията се състои от две смени със състав до около 20 души. Често екипът е международен и включва експерти в различни области от цял свят. В момента са 11 души, но броят динамично са променя. Трима учени се връщат, а до дни се прибират в станцията двама геолози - Стефан Велев и Стефан Методиев, които са на палатков лагер в друга част на острова.

Най-големите опасности на Антарктида са тежките инциденти - контузии и болести, изискващи специализирани медицински грижи, защото най-близката болница е на няколко дни път, и то при „благосклонно“ време. Затова лекарят на експедицията д-р Елена Иванова следи за стриктното спазване на мерките за безопасност.

Сега на Антарктида е лято, а часовата разлика е 5 часа назад от България. Температурите на Ливингстън са сходни с тези през зимата у нас, но предизвикателства са не само те. При почти 100-процентова влажност и вятър, често достигащ ураганна сила, с изключително бърза и интензивна смяна на метеорологичната обстановка, планирането и изпълнението на дейностите често е голямо предизвикателство. Затова една от най-отговорните задачи на Емил е да осигури всички дейности в океана, така че изследванията да са при висок стандарт за безопасност и адекватна оценка на риска.

Денят на остров Ливингстън започва със закуска и брифинг. Според прогнозата за времето се определят задачите и всеки поема по своята, като са в постоянен контакт по радиостанция и в готовност да се отзоват при проблем. „След вечеря разпускаме, говорим си, смеем се, слушаме музика, пием по питие. Горе-долу това е рутината тук“, казва Емо.

В свободното си време той говори със семейството си, с приятели, чете, слуша музика. Публикува във фейсбук впечатляващи снимки и постове на великолепен, много грамотен език, с което си е спечелил хиляди фенове в родината и по света. „Да ги издам в книга? Май нямам още това самочувствие“, казва Емо. Често пише с премръзнали пръсти навън, от телефона.

Логистиците полагат усилия да осигурят разнообразна храна, като основните доставки са от Южна Америка с кораб. Заради изненадите на времето трудно си набавят разнообразие от плодове и зеленчуци. Доставят се и българско бяло саламурено сирене и кашкавал. Кисело мляко си правят на място. Кухнята е близка до тази у дома, като всеки помага в готвенето с това, в което е добър - месене на хляб, подквасване на мляко, печене на курабии или правене на десерт.

„Дали е по-страшно на Антарктида, отколкото в открито море на яхта? Страшно е, когато осъзнаеш, че си неподготвен за отработване на екстремна ситуация - казва Емил. - Досега на Антарктида не съм попадал на много страшни ситуации, но и нямам много опит. В морето съм видял много повече. Страхувал съм се и съм научил много. И продължавам да уча, тук и в морето. Макар и тук голяма част от всекидневието ми да е свързана с работа във водите на Южния океан, е трудно да ги съпоставя. Акваторията, мобилизацията, настройката, лодките и спътниците са различни.“

„Сега влизам в морето“, казва Емил на сбогуване. Какво море?! Не е ли студено?... „Не особено, около 0 градуса е“, казва морският вълк...