ЕС погва корупцията в 27-те с поне 6 години решетки

Във всички страни членки срещу подкупите ще действа един и същи закон

Взетите мерки са резултат от поразилия Европарламента скандал „Катаргейт“

Формулират в закон понятието „държавен служител“

Румен Михайлов, Специално за „Труд“, Западна Европа

Не по-малко от шест години лишаване от свобода, недопускане на кандидатурите на избирателни длъжности на корумпирани лица, премахване на имунитета и другите привилегии на уличените в корупция народни избраници, максимално съкращаване  на съдебните процеси срещу раздавачите и получателите на подкупи, строг обществен надзор над дейността на служителите в общоевропейските институции. Това е в основни линии съдържанието на пакета от мерки за борба с корупцията, който бе одобрен в сряда от Европейската комисия и който е първият адекватен отговор на „правителството“ на ЕС на разтреслия Европарламента скандал „Катаргейт“.

Неслучайно на започнатото през декември и все още продължаващо разследване на страхотната далавера в законодателната институция, в която е замесена дори нейна бивша заместник-шефка, се позовават и трите одобрени от ЕК документа за повсеместен отпор на подкупите - комюнике, регламент и директива.

Според политическите анализатори в Брюксел целта на изпълнителната власт на ЕС е националните законодателства на страните членки да бъдат „стандартизирани“ с идеята за създаване на „култура на почтеност“ и борба с корупцията на „глобално ниво“. По-простичко казано в борбата срещу злото занапред ще се прилага навсякъде един и същ ефикасен и възпиращ престъплението нормативен акт чрез осъществяването на практика на нещо като „правен федерализъм“.

„Доверието в Европейския съюз - гласи позоваващото се именно на „Катаргейт“ комюнике на приетия документ - се основава в ефективността и репутацията на неговите институции, служби и агенции. А последните нелицеприятни събития ни накараха да си припомним, че европейските институции не са имунизирани срещу корупция и регулаторната им рамка не само трябва да бъде прилагана стриктно, но и да бъде актуализирана подобаващо“.

Директивата на документа пък започва с от ясна, по-ясна презумпция: „Корупцията е инструмент, позволяващ чужда намеса в демократичния процес в страните от ЕС, предотвратяването й трябва да се смята за решаващо за него, а насърчаването на защитата на човешките права и на демокрацията не може да бъде отделено от борбата срещу тази истинска напаст“.

Според ЕК с цел повишаването на ефикасността на борбата срещу корупцията трябва да бъде разширено и понятието „държавен служител“, като то бъде формулирано в закон, който ясно се отнася до европейските чиновници. С други думи тези, които са „назначени, избрани, наети въз основа на договор или които изпълняват официална административна роля“, трябва да бъдат включени в новото определение. И да бъдат жестоко санкционирани ако търгуват с влияние, злоупотребяват с предоставената им политическа власт и възпрепятстват правосъдието.

„Корупцията в полза на трета държава (както е в случая с Катар, Мароко и Мавритания) има вредно въздействие върху демократичните институции и трябва да се предвидят „утежняващи вината фактори“ - продължава директивата. Тоест трябва да се прилагат допълнителни наказания, които включват глоби, отстраняване от публични длъжности, лишаване от право на боравене и използване на обществени средства и т.н. Като в същото време бъде въведен минимален праг за налагане на наказателните санкции - корупцията трябва да надвишава 10 000 евро. А колкото до „сътрудничеството“ и „взаимната помощ“ в борбата срещу нея, те трябва да бъдат гарантирани от самите държави членки, от „Европол“, „Евроюст“, Европейската прокуратура и Службата за борба с измамите.