Залезът на либералните тълпи

Времето на маркетинга чрез морална надменност и социално инженерство отминава

Модата не е просто пазар. Тя е и културно огледало

През последното десетилетие либералните тълпи - насъсквани от либералстващи инфлуенсъри, идеолози, медийни и корпоративни активисти - се превърнаха във форма на културен тероризъм. Под знамето на “толерантността” те налагаха нетолерантност и крещяха срещу несъгласните на своя “майчин език” - езикът на омразата.

Под предлог за „инклузивност“ те изключваха всички, които не се подчиняват на новата цензура - политическата коректност. Токсична среда, в която несъгласието с либералната тълпа се наказва с „гражданска смърт“.

Истинската свобода означава правото да бъдеш различен. Но токсичната либерална тълпа ненавижда плурализма, а изисква подчинение и покорство пред самозваните си авторитети и техните обсесии. Те не спорят, а „канселират“ и дехуманизират. Не убеждават, а сочат с пръст. От реформатори се превърнаха в рекетьори - инструмент на страха, а не на прогреса.

Зад фасадата на либералните тълпи се крие патологично желание за власт - власт над езика, над мисленето, над нормалността. Това е новият авторитаризъм на нашето време - без казарми и оръжие, но с хаштагове и линч в реално време. Само че понякога една обикновена реклама казва повече от сто политически декларации и още толкова социологически проучвания.

Актуалната кампания на емблематичния моден гигант *American Eagle* със слогана „Sydney Sweeney has great jeans“ („Сидни Суини има страхотни дънки“) се оказа не просто отличен маркетингов ход. Превърна се в мащабна културна манифестация, в своеобразна „декларация на независимостта“. В мощна противоотрова срещу токсичните либерални тълпи, които през последното десетилетие не спряха да мародерстват и тормозят обществото в стремежа си да подчинят всичко и всеки на своя ценностен диктат. Един символен и категоричен удар срещу натрапваната от тях хегемония на фалшивата „пробудена“ (woke) естетика, която се опитваше да приспи нормалността. Естетика на маниакалните обсесии и джендър-сбърканящината, с които глобалисткият постмодернизъм искаше да колонизира съзнанието ни.

Какво виждаме в тази реклама? Две неща. Млада актриса с класическа женственост, далеч от агресивните медийни конструкции, които подменят понятието за жена. Не икона на woke кауза, не същество с неизяснен джендър, покрито с татуировки като новозеландски маор, със зелена коса и нос, продупчен от обеци. А образа на жена, която символизира традиционната американска идентичност. И второто - виждаме дънки. Този обикновен, но иконичен културен артефакт на американския дух.

Дънките са демократичен и универсален код на свободата - от миньорите и каубойското ранчо, през хипи движението, до съвременния уличен шик.

Кампанията на American Eaglе всъщност се връща към онова, което Америка винаги е била - култура, изградена върху индивидуализма, къртовския труд, успеха и уважението към корените. „Great jeans“ не е само каламбур - това е препратка към генетичния код на Свободата, към автентичното, към американското - такова, каквото се разпознава по целия свят и пленява умовете и сърцата на поколения.

Тази реклама не се срамува от женствеността, от биологията, от реалността. Тя не борави със „социални конструкции“, а с истини и факти. И затова печели - отбеляза рязък скок в онлайн продажбите, корпоративните акции полетяха нагоре.

Така, пред очите ни, се разигра символичен сблъсък между два свята - светът от рекламата на American Eagle със Синди Суини от 2025 г. и светът от рекламата на Bud Light с трансджендъра Дилън Мълвейни от 2023 г. Първият е свят на идентичността, на реалността, на културната приемственост и естетическата цялост. Вторият - свят на идеологическа дехуманизация и лъжа, в който личността подлежи на заличаване, ако не приеме диктата на конюнктурната либерална догма. Именно този сблъсък показа кое резонира с масовото съзнание - American Eagle победи не с крясък, а с културен усет; не с агресия, а с естетическа истина. Светът на Bud Light, облечен в транс-активизъм и псевдоморално позьорство, се срина под тежестта на собствения си фалш и лицемерие.

Woke рекламата на Bud Light, която отчете двуцифрени спадове и доведе тази някога изключително популярна бира до истинска катастрофа - собственикът Anheuser-Busch InBev претърпя астрономически загуби, а над 60% от традиционните потребители на Bud Light заявиха в проучвания, че се чувстват „объркани или обидени“ от посланието на кампанията. Не защото някой иска да лиши транс активистите от право на изразяване и присъствие. А защото се опитваха силово да монополизират публичното пространство с помощта на корпоративния конформизъм, потискайки всяко алтернативно послание като „ретроградно“, „неправилно“ и „дискриминационно“.

Модата не е просто пазар. Тя е и културно огледало. И когато това огледало започне да отразява безумия, народът му обръща гръб - не с гняв, а с пренебрежение. И замахва с „невидимата ръка“ на пазара. Кампанията на American Eagle със Сидни Суини е знак, че американската нация излиза от стъписването пред агресията на либералните тълпи. Времето на маркетинга чрез морална надменност и социално инженерство отминава. Хората искат истински символи, които не се срамуват от себе си. Затова Сидни Суини и нейните „great jeans“ са повече от добра реклама - те са свидетелство, че битката за Свободата не е загубена.

Мащабният отзвук и проникване на тази рекламна кампания, както и масовата и ентусиазирана подкрепа за нея, показва недвусмислено, че крясъкът на либералните тълпи, който довчера съсипваше безогледно човешки съдби и корпоративни репутации, днес вече има маргинално значение. В този смисъл „Сидни Суини има страхотни дънки“ има ефект и на ново културно себеутвърждаване. Защото е заредена със същия импулс, който лежи в основата на американската национална традиция - свободата на личността срещу идеологическата тирания. Припомня, че истината продава; че красотата не е престъпление и че свободата не е собственост на истеричните малцинства от фанатизирани и агресивни либерални морализатори и woke-активисти.

Днес сме свидетели на залеза на либералните тълпи не като политическа група, а като психосоциален феномен, който натрапи своите фрустрации и нагони като норма на социален престиж и социално действие. Тези тълпи, захранени от постмодерната фразеология за „социална справедливост“, се опитаха да осъществят своеобразен либерален „глайхшалтунг“ - онази силово налагана унификация на обществото от времето на националсоциализма. Те искаха свят без инакомислие и без нюанси. Свят на тотално отричане на реалността в името на въображаеми конструкции и колективни емоции. Въобразен свят, откъснат от ценностните котви, които формират човешкото битие от хилядолетия - Бог, семейство, родина. Свят, в който да си бял, хетеросексуален и патриот, да се гордееш, че си истински, а не въображаем мъж или жена, е „расизъм“ и „екстремизъм“, който подлежи на изкорняване. Под маската на „социална справедливост“ те превърнаха социалните мрежи в арена за линчуване, корпорациите - в платформи за идеологическо насилие, а културата - в поле за автоцензура.

Но като всяка тълпа и либералната тълпа има една фундаментална слабост: тя не мисли, а се движи от емоционални импулси. И когато се изчерпа поредният патос, който я мобилизира, а все повече хора се изморят от постоянната принуда да бъдат „правилни“ и „одобрявани“ от либералната тълпа, за да имат право на обществено съществуване - тогава започва завръщането към нормалността. В началото на това завръщане беше доктрината „Тръмп“.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.