Защо Западът „открадна“ ядрените оръжия на Украйна

След разпадането на СССР, атомният арсенал е „подарен“ на Русия

САЩ плащат разходите за демонтиране на силозните пускови установки

След август 1991 г. на целия свят става ясно, че СССР доживява последните си седмици. Въпросът за контрола върху стратегическия ядрен арсенал на съюза се превръща в най-важния за международната сигурност. Той придобива особено значение след подписването на 31 юли 1991 г. в Москва от Михаил Горбачов и Джордж Буш-старши на Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СТАРТ-1).

Членове на „ядрения клуб“ като Съединените щати, Великобритания, Франция, Китай смятат, че е добре всички съветски атомни и ракетни оръжия да попаднат в едни ръце. Смята се, че по този начин ще се гарантира намаляването им. Тези страни оказват дипломатическа подкрепа за усилията на Русия да установи контрол над съветските стратегически оръжия, при условие че Русия гарантира изпълнението на задълженията на СССР по START I и Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) от 1968 г.

Държавният дълг 

Едва ли обаче тази подкрепа щеше да бъде толкова безусловна, ако Русия не беше поела задължения в друга област - изплащането на съветските дългове. На 4 декември 1991 г., в Москва представители на СССР и на новите независими държави, подписват Договора за правоприемство на външния държавен дълг и активите на СССР. Те установяват ясен дял на всяка република, като 61,34% от дела се дължи от Руската федерация.

Но трите балтийски републики, както и Узбекистан, Азербайджан, Молдова и Туркменистан отказват да подпишат договора. Това затруднява изпълнението му. Уреждането на въпроса за приемствеността на финансовите права и задължения на бившия СССР става предмет на двустранни споразумения между Руската федерация и новите независими държави. Руската федерация се стреми да поеме както външния дълг, така и активите на СССР (т.нар. нулев вариант). Самите международни финансови структури лобират за приемственост на Русия от СССР във връзка с всички международни права и задължения, включително място в ООН и ядрен статут.

Към момента на разпадането на СССР, основната част от съветския стратегически арсенал се намира на територията на Руската федерация. Но значителна част остава в още три страни: Украйна, Беларус и Казахстан. На територията на Украйна има 176 силозни пускови установки на междуконтинентални балистични ракети и 46 стратегически бомбардировача, в Беларус - 81 междуконтинентални балистични ракети, в Казахстан - 104 междуконтинентални балистични ракети и 40 стратегически бомбардировача.

На 21 декември 1991 г., когато окончателното разпадане на СССР става факт, ръководителите на 11 независими държави, събрани в Алма-Ата, приемат декларация за създаването на ОНД. В същия ден Борис Елцин, Леонид Кравчук, Станислав Шушкевич и Нурсултан Назарбаев - ръководителите на четирите държави, които стават фактически собственици на съветския ядрен арсенал - се споразумяват за съвместни мерки за контрола му.

Щатите дават гаранция

Прехвърлянето на „ядреното куфарче“ от Горбачов на Елцин не се случва  в ефира на телевизионните канали по света, а зад кулисите. В деня на предаването на властта Джордж Буш звъни непрекъснато по телефона на Горбачов и Елцин, за да се увери, че предаването на властта е факт.

Америка не оставя ръководителите на новите независими държави без своя опека, стремейки се да постигнат единен контрол върху съветските ядрени оръжия в ръцете на Кремъл. Силен натиск е оказан върху Украйна, тъй като там, за разлика от Казахстан и Беларус, мнозина от управляващите са за запазване на ядрените оръжия като гаранция за независимост.

От 1996 г. Русия е едноличен собственик на ядрения арсенал на бившия СССР.

На 14 януари 1992 г. е подписано тристранно споразумение между САЩ, Русия и Украйна и всички междуконтинентални балистични ракети и ядрени бойни глави, намиращи се на територията на Украйна, трябва да бъдат прехвърлени на Русия за унищожаване. Проблем се оказва финансовият въпрос, но Съединените щати плащат на Украйна 276 милиона долара за да покрият разходи по демонтирането на силозните пускови установки. На 23 май 1992 г. в Лисабон Украйна, Беларус и Казахстан подписват Допълнителния протокол към СТАРТ-1, който провъзгласява държавите без ядрени оръжия и се ангажират да премахнат съветските ядрени бойни глави или да ги прехвърлят на Русия, както и да се присъединят към ДНЯО. От 1996 г. Русия става едноличен собственик на ядрения арсенал на бившия СССР.

Спасени са самолетите

Към момента на разпадането на СССР само Русия и Украйна са собственици на свръхзвуков стратегически бомбардировач ТУ-160. В Украйна има 19 такива самолета. Под наблюдението на Съединените щати те ги подлагат на последователно обезвреждане по т.нар. програма Nunn-Lugar. Като част от тази програма Щатите дават на Русия, Украйна, Казахстан и Беларус 8,8 млрд. долара за унищожаването на оръжия за масово унищожение и стратегически оръжия.

През 1998-1999г в Украйна десет ТУ-160 са нарязани на скрап. Тогава Русия решава да спаси останалите 8 самолета и съгласно споразумение от 8 септември 1999 г. Украйна ги прехвърля, както и 3 стратегически бомбардировач Ту-95МС и 575 крилати ракети, в замяна на опрощаване на дълг от 285 милиона долара за доставен природен газ.