Ивет Горанова: Вярата и мечтите, които имаме, доказват, че няма невъзможни неща

Олимпийската шампионка по карате - Ивет Горанова, е родена на 6 март 2000 г. в Долна Митрополия, Плевенско. От дете тя се занимава с различни спортни дейности, а през 2009 г. преоткрива каратето. Когато е в 5 клас, Ивет записва спортното училище “Георги Бенковски” в Плевен с профил карате и се състезава за клуб “Петромакс”.

За 13-годишната си кариера в бойните изкуства, Ивет Горанова е натрупала стотици спортни отличия. Тя е първата жена с олимпийски златен медал в дисциплината кумите при жените в категория до 55 килограма. Има златен и сребърен медал на Европейските игри в Минск 2019 и Краков 2023, златен медал на Олимпийската квалификация през 2021, два бронзови медала на Европейското първенство през 2018 и още много отличия.

С голяма усмивка и ведро настроение, Ивет сподели в кратко интервю пред екипа на Sport Respect как е избрала този спорт, какви са нейните цели. 

- На колко години бяхте, когато започнахте да се занимавате със спорт?

- Занимавам се със спорт още от ранна детска възраст. Започнах да тренирам карате през 2009 г., когато бях на 9. Преди това активно практикувах народни танци и все още много обичам да танцувам.

- Разкажете ни Вашата история как избрахте спорта карате?

- Започнах да спортувам карате много случайно, дори бих казала като на шега. В училището, в което учих, откриха клуб по карате. По онова време вече ходех на народни танци, но много обичах да опитвам всякакъв вид нови занимания и различни интересни дейности, затова реших да се запиша. Заедно със сестра ми започнахме да посещаваме групите редовно и с всяка следваща тренировка ми харесваше все повече и повече. Така започна всичко.

- Вие сте изключително отдадена на каратето. Имате ли спортисти в семейството, които по някакъв начин Ви насочиха към спорта?

- Често ми задават този въпрос. (усмихва се) Колкото и странно да звучи, не, в моето семейство няма спортисти. Само аз и моята сестра Габриела сме единствените, които се занимаваме със спорт. Тя също е каратистка. Въпреки това семейството ми ме подкрепя във всяко мое решение или трудност и съм щастливка, че са до мен.

- Кой беше първият медал, който сте спечелила? Спомняте ли си повече за този момент?

Разбира се! Спомням си много добре този ден. Беше през 2010 г., едно от първите ми излизания на татамито в състезание. Бях на 10, но се класирах на първо място и спечелих златната награда. За мен беше най-важният медал на света. Чувствах се много горда от себе си и много щастлива! Това беше моментът, в който разбрах, че искам да се занимавам с карате.

- Това е и следващият ни въпрос, кой е най-важният медал за Вас, може би точно той?

- Хм, не. (усмихва се) Най-важният медал за мен е Олимпийското злато. Това беше моята мечта и не бих могла да опиша колко съм щастлива, че успях да я сбъдна. Не мисля, че съм имала по-голяма мечта през целия ми живот! От момента, в който разбрах, че каратето за пръв път влиза като дисциплина на Олимпийските игри в Токио 2020, златото и нищо друго като компромис, беше моята цел.

- А каква е най-важната Ви цел в момента?

- Най-важната ми цел в момента е да предам моите знанията на децата. Искам това което съм научила и опита, който съм натрупала, да бъде полезен за тях. За мен е важно да помогна колкото мога в подготовката и обучението им, за да може след мен да дойде следващия шампион.

- Ако не бяхте каратистка, какъв спорт щяхте да практикувате?

- Мисля, че ако не бях каратистка, сега щях да се занимавам с народни танци. Това ми доставяше огромно удоволствие и ми се отдаваше добре. В началото на спортната ми кариера имах известни колебания дали да продължа с народните танци, но избрах каратето и това е най-доброто ми решение в живота.

- Какво Ви мотивира да продължавате напред?

- - Най-голямата ми мотивация е, когато виждам, че съм добра в това, което правя. Кара ме да искам да достигна всички върхове, които са възможни в този спорт. Тогава ще мога да кажа, че вече няма какво повече да гоня.

- Какво е спортът за Вас?

- В този етап от живота ми, спортът за мен е всичко! Той е моят начин на живот, моята работа, моето хоби. Благодарна съм, че имах щастието да достигна до този спорт, и че избрах именно каратето да бъде моето призвание.

Ивет Горанова на тазгодишните Ервопейски игри в Краков 2023 завоюва сребърен медал в дисциплината кумите при жените в категория до 55 килограма.

- Каква е Вашата рецепта за успех?

- В рецепта ми за успех има две съставки - много труд и постоянство в тренировките. Усилията и работата, които полагаме в нашата подготовка са 90% от успеха на един спортист. Останалите 10% са състезанията, на които излизаме, за да покажем какво знаем и какво сме научили.

- Имате ли някакъв ритуал, който спазвате преди състезание?

- О, да, имам доста ритуали, които правя преди състезание. Няколко движения, няколко думи, които си казвам на себе си за мотивация и надъхване, но те са тайна и няма да ги издавам. (смее се)

- Какво бихте посъветвала младите спортисти на България?

Бих посъветвала младите спортисти да бъдат най-вече постоянни в процеса на тренировките си и никога да не спират да вярват в себе си, защото вярата и мечтите, които имаме, доказват, че няма невъзможни неща.