Скандалът като всекидневие

Той храни катарзиса, с който се пречистваме

Вечер българинът сяда пред телевизора на ракийка и салатка. Гледа как някой заклал майка си, друг изнасилил сестра си

Ако не беше скандалът, психическото здраве на човечеството щеше да е силно разклатено. Скандалът храни катарзиса, с който се пречистваме. Катарзисът е дефиниран от Аристотел във връзка с трагедията. При драматичните сцени вътрешен глас казвал на зрителя: „Добре, че не съм аз!“

Душевно успокоен и обновен, той крачел напред по кривулиците на живота.

Днес тази очистителна функция изпълняват медиите. Някой заклал майка си, друг изнасилил сестра си. „Добре, че не съм аз!“, изрича в себе си нашият съвременник. Скандалите го освобождават от мрачни помисли, дават му просветление.

Няма област от обществения живот без да е в капана на скандала. Най-шумни са политическите в коридорите на властта. Класическият Уотъргейт свали президента Ричард Никсън. След него филолозите добавиха зад скандала думата „гейт“ - врата.

„Пфайзергейт“ тече в момента, който тръгна от ковид пандемията. Тогава председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен имала шушу-мушу с фармацефтичния гигант „Пфайзер“. Далаверата била ония да натрупат състояние за милиарди от доставка на ваксини. Вече няколко години търсят сметка от Урсула. Тия дни се оказа, че шушу-мушу информацията е изчезнала безследно.

По нашенско такива „гейтове“ на всяка крачка. Силните на деня минават през вратите в разградения двор на държавата. Не се интересуват от добруването на нацията, а от собственото благополучие. Дебелите заплати и сочните кюфтета. Един мандат стига да оправиш себе си, децата и внуците.

Депутат е най-сладкият занаят.

Народното събрание, в което няма нищо „народно“, е пренаселено със скандалджии. Шамари, юмруци и ритници са аргументи в дебатите. Синини и цицини деформират благородните физиономии на депутатите. Ругатните са фон на тези драми като от епохата на Аристотел.

Венцеслав Димитров нарече Велко Вълканов „плешив социалист“. Евгений Бакърджиев постави диагноза на Жорж Ганчев: „Луд - това е естественото ви състояние!“ Жорж му отвърна с две удивителни: „Фашист!“ и „Бандит!“. Димитър Стоянов предупреди Румен Петков: „Някой ден ще те пратиме в затвора и ще ти спукаме гъза!“

Корупцията храни скандалите. В тоталитарната държава това цвете на злото не вирее. „Ако фанем некой да крадне, веднага вън!“, беше заканата на Тодор Живков. Рушветът е функция на демокрацията. Колкото по-демократично е едно общество, толкова повече се краде.

„Господин 10 процента“ щръкна сред първите герои на новото време. Толкова вземал от приватизационните сделки Александър Божков. Другата легенда е „Сашо Апашо“, както народът нарече неговия адаш Александър

Томов. С ловки маньоври той фалира Кремиковци и го разграби.

„Мозъка“ е екземпляр от същата колекция.

Закодиран под този псевдоним, през 2021 г. Лъчезар Иванов официално обяви, че е милионер.
Тази компания обаче диша прахта от високите токчета на Ружа Игнатова. Скандална дама с планетарна слава, коронована като „Криптокралица“. Архитект на финансови пирамиди, които завлякоха три милиона лапнишарани с милиарди. ФБР обяви награда от пет милиона долара за нейното залавяне. Няма да я хванат, както не уловиха и черната пантера. В Ружа също има нещо „черно“, тя е от ромски произход.

Ружа Игнатова, криптокралица и хубавица.

Ето го и спорта, призван да възпитава здрав дух в здраво тяло. „Батето“ беше Иван Славков, председател на Българския олимпийски комитет и член на Международния. Поиска пари за лобизъм, изхвърлиха го от МОК. Скандалът извади на светло не домашна кабеларка, а BBC.

Мишел Платини също е изтъкнат спортен деятел. Той прибрал над два милиона долара от хазната на ФИФА. Осъдиха го, после го оправдаха, защото скандалите много често се подмитат под килима. Ние сме майстори в тази операция. „Всяко чудо за три дни!“, казват мъдрите шопи.

Домашните скандали с корумпираните след третия ден потъват в небитието. Няма клиенти за бай Ставри в южното крило на Централния затвор. Човекът е строг, но справедлив, много обича майтапите. Големи майтапи падат с депутатското братство в парламента. След скандал народният представител се върти като циганин над клайдисвана чиния.

Да си даде ли имунитета,

е хамлетовският въпрос. Някои го правят, повечето отказват.

Има скандали, които променят физиономията на политическата карта. Виктор Юнукович беше президент на Украйна. След масови протести избяга в Русия. Оказа се рекетьор от космическа величина. Жертвените фирми му плащали „данък“ между 30 и 50 процента. Като се тегли чертата излезе, че е отмъкнал 12 милиарда долара.
Един от най-бомбастичните скандали на миналото столетие също беше президентски. Бил Клинтън мърсувал със стажантката Моника Люински. Клинтън първо отрече, после си призна. Стигна се до импийчмънт, но оцеля. Петното обаче остана и не може да бъде изтрито. Като петната по роклята на Люински.

Музеите на секса кандидатстват за реликвата. Такива има в Ню Йорк, Париж, Амстердам, Копенхаген, Барселона, Прага. Нашият е „Купидон“ в Пловдив, ако събере пари, може да участва в наддаването.

Медиите са опасно оръжие, зареждано от скандалите. „Щом кърви, значи върви!“, е девизът на журналистиката. Над деветдесет процента от новините са от черната хроника на всекидневието.

Вечер българинът сяда пред телевизора на ракийка и салатка. Гледа как някой заклал майка си, друг изнасилил сестра си. „Добре, че не съм аз!“, пречиства се вътрешно човекът. Никой не обръща внимание на репортаж за добро дело. При него няма катарзис.