“Без разказването на история една илюстрация е просто празна рисунка”
Сръбският илюстратор и дизайнер ще бъде сред гостите на Pictoplasma x Balkans 2026 във Варна и разказва за фантастичните си персонажи, влиянието на анимацията, човешкото несъвършенство и малките светове, които се крият зад всяка рисунка. Светът на Стефко Янговски (Stefko Jangovski) се намира някъде между познатото ежедневие и фантазията. Сръбският илюстратор и дизайнер превръща обикновени ситуации в цветни и понякога сюрреалистични сцени, населени с чудати персонажи, които се появяват отново и отново в работата му. Този месец Стефко Янговски ще бъде сред гостите на Pictoplasma x Balkans 2026 - фестивала за съвременно изкуство, дизайн, илюстрация и анимация с фокус върху създаването на визуални истории чрез персонажи.
Основната програма ще се проведе от 18 до 20 септември във Варна, а още на 17 септември в ReBonkers ще бъде открита изложбата “Characters Cooking and Eating”, с която започват фестивалните събития. На 18 септември Янговски ще води и творческата работилница “Fragmented Exploration”, посветена на създаването на персонажи чрез неочаквани задачи, експеримент и споделена работа между участниците. За Pictoplasma x Balkans той разказва как действителността и фантазията се срещат в рисунките му, защо всеки добър персонаж трябва да има своя предистория, как анимационните сериали са оформили визуалното му въображение и защо в епохата на изображенията, генерирани от изкуствен интелект, именно грешките и несъвършенствата остават толкова човешки.

- Г-н Янговски, Вашите илюстрации превръщат обикновени моменти в странни, игриви и често сюрреалистични светове. Какво обикновено идва първо при вас - наблюдение от ежедневието или въображаем персонаж?
- Илюстрациите ми са базирани най-вече на онова, което ме заобикаля, и на живота, който живея. Но има и голямо влияние от неестествената и магическата страна на света, така че по някакъв начин съчетавам двете в една творба. Вече имам своеобразна база данни от главни персонажи, които включвам във всичките си работи, така че въпросът е просто в какъв сценарий ще се окажат днес.
- Много от Вашите персонажи сякаш съществуват някъде между фантазията и реалността. Виждате ли ги като бягство от ежедневието или като друг начин да го разберете?
- Мисля, че това идва от начина, по който гледам на света. Представям си го донякъде като видеоигра или фантастичен свят. Така виждам и хората около себе си и затова персонажите ми изглеждат по начина, по който изглеждат.
- Макар на пръв поглед изображенията Ви често да изглеждат хумористични, те приканват зрителя да се спре и да открие скрити детайли. Колко важно е разказването на истории във вашия творчески процес?
- Мисля, че без разказването на история една илюстрация е просто празна рисунка. Не че не обичам просто да си драскам разни неща - всъщност това е голяма част от рисуването ми, - но според мен мисълта зад рисунката е онова, което я кара да се усеща завършена.

- Вие сте част от ново поколение илюстратори от Балканите, чиято работа получава международно признание. Смятате ли, че има отличителен визуален език или чувствителност, които свързват артистите от този регион?
- Като цяло мисля, че съществува визуален език, който свързва артистите от различни региони на света. Например, ако отидете по на юг, към Латинска Америка, можете да откриете по-игриви и цветни илюстрации. Ако отидете на север, има тенденция работите да бъдат по-смели и с по-малко цветове. Балканите са място, където всички държави са преминали през трудни периоди в историята си, но същевременно регионът е и мултикултурен по свой начин, така че всъщност всичко зависи от това, от какво се вдъхновява всеки артист.
- Дизайнът на персонажи се превърна в една от най-вълнуващите области на съвременната визуална култура. Какво прави един персонаж запомнящ се според Вас? Личността, несъвършенството, емоцията или нещо друго?
- За мен, тъй като съм голям почитател на анимацията, простотата в дизайна е голяма част от онова, което прави един персонаж запомнящ се. Но, разбира се, без личност той отново е просто празна рисунка. Всеки добър персонаж има нужда от своя предистория.
- Работата ви балансира между дигиталната прецизност и много личен художествен почерк. В епохата на изображенията, генерирани от изкуствен интелект, какво според вас остава незаменимо човешко в илюстрацията?
- С все повече дигитална работа, която се върши от изкуствен интелект, мисля, че рисуваното на ръка остава нещо много човешко, защото никога не е напълно съвършено и винаги има място за грешка. Затова мисля, че именно грешките са това, което кара една творба да изглежда човешка.