Истинската цел на САЩ в Украйна

Така наречената пролетна контраофанзива в Украйна е започнала след много настоявания на Вашингтон и НАТО

Има много отлични решения на украинския проблем и много хора го разбират, във и извън правителството

Американските държавни медии - NYT, WP, NPR и основните телевизионни новинарски корпорации - предпазливо повдигат теми, които отказваха да засегнат преди година. Научаваме, че нацистките и расистките идеологии са популярни в Украйна. Сега знаем, че Държавният департамент на САЩ, с немска и друга помощ от ЕС и НАТО, е замислял своя план срещу Русия, когато се подписа споразумението от Минск през 2014 г., като една благородна лъжа в стила на неоконсерваторите. Ние знаем от основните медии, че така наречената пролетна контраофанзива в Украйна е започнала след много настоявания на САЩ и НАТО и се проваля на всяка крачка, на висока цена.

Сега ни е позволено да видим с един бегъл поглед към намаляващото украинско население, а с него и на тяхната икономика. Косвено разбираме, че в Киев има нарастващо отчаяние - за пари, за оръжия, за членство в НАТО и за ЕС. Действията на украинската армия и нейното ръководство, атакуващи Москва с дронове, набезите в Беларус, опитите за предизвикване на ядреното заразяване в Източна Европа, въпреки че се отбелязват атаки и саботажи на собствените им украински атомни електроцентрали и на големите язовири. Въпреки че вярвам на Сиймор Хърш за това кой е направил саботажа на „Северните потоци“, удобната история за героичния екип от водолази, изпълнили тази работа, имаше валидна цел, да предостави на украинския избирател един лъч на надежда и героизъм.

Тоест, ако все още има останали избиратели в Украйна.

Случайният наблюдател на тази война, след 17 месеца, отбелязва физическото и емоционално изтощение и политическото отчаяние. Оргазмената възбуда, изразена от американския култ към смъртта във Вашингтон в последната събота на юни, беше показателна. Не за различните им „цели“ в Украйна или за фанатичната им омраза към Русия, а за това, че дългата суша започва да кара дори неоконсерваторите отчаяно да търсят малко „добри новини“.

Войната на неоконсерваторите е непопулярна, грозна и продажна. Най-лошото е, че е неуспешна, което означава, че вместо да завърши с триумф и празнуване, тя продължава да съществува като объркващ, противоречив и скъп умножител на проблемите. Виждали сме това и преди. Неоконите са като Дилън Мълвейни на американската политика, макар и с по-малко искреност и самосъзнание. Когато вашето влияние е това, което е унищожило ефективността и всякаква остатъчна чест във външната политика на САЩ през последните 70 години, както и е довело до фалит на нацията, остава само надписа на стената.

Или би трябвало да бъде. Вероятно би било по-добре страната ни да се ръководи от една бирена компания. Дори осакатените инстинкти на Анхойзер-Буш не биха довели до настоящата ситуация в Източна Европа.

Байдън планира да изпрати касетъчни бомби в Украйна и да, те са безразборни, ужасяващи и забранени в 120 държави, като неморални, но чакайте малко - решението те да се използват е изцяло на Украйна. Байдън, Блинкен, Нюланд и Съливан, половината Сенат и половината Конгрес, е добре, те нямат нищо общо с „решенията на Украйна“.

Освен ако Киев или някой европейски съюзник, или член на НАТО не иска да види прекратяването на военните действия, сключването на мир и превръщането на Украйна в безопасно място за живеене на украинците, но това е строго забранено, забранено е от Вашингтон, и не може да се случи, и не е позволено.

Очевидно имаме много от тези бомби MK-20 в „склада“ на Пентагона. Къде другаде ще ги използваме? Някой офицер по договора или набор от униформени „наистина умни“ люде трябва да бъдат повишени, след като шефовете им разберат, че са накарали американския данъкоплатец да плати за касетъчни боеприпаси за втори път, сега като финансирана от данъците помощ за „Украйна“. Цената на една доставка за Украйна днес е вероятно половината от това, което платихме първоначално на Textron, разбира се коригирана с инфлацията, но хей, вие искахте правителството да действа като бизнес, а по време на война то го прави.

Байдън е старец. Но представете си, ако щете, че имате дете и това дете лъже постоянно и никога не поема отговорност за най-очевидните си прегрешения, играе си със смъртоносни играчки и на всичкото отгоре има и няколко безспорни специални нужди. Какво бихме направили? Някои от нас биха могли да го институционализират, повечето със сигурност биха го лекували и всички ние с любов щяхме да се опитаме да сме сигурни, че то няма да убие или осакати никого.

Гражданите, разбира се, не могат да служат като любящи настойници на правителството и в това няма никаква връзка и ние не можем да повярваме на това, което то ни казва, мразим това, което прави, и не му дължим подчинение. Очарователното е, че тези думи ще шокират много от добрите американци, но не шокират нашите управляващи, които разбират точно тези отношения и процедират по съответния начин.

Което ме връща към целта на САЩ в Украйна. Това е разрушение, а не творческа дейност. Украйна е напълно унищожена като свободна държава, за да бъде използвана като мъртъв трън, с който да се боде Москва. Разговорът за чай на неоконсерваторите е най-вече за това колко мъртва и деконструирана Украйна ще бъде в службата на тази цел на САЩ, след като създадем 200 километра широка равнина от мини и бодлива тел, подобна на 47-ми паралел, управлявана, обезопасена и обработвана от международните наблюдатели, а поляците да управляват западните територии, но какво ще правим с Калининград? Смеем ли да изядем цялата праскова?

За да завършим с радост и както трябва, има много отлични решения на украинския проблем и много хора го разбират, във и извън правителството. Роберт Кенеди-младши в първата си предизборна реч разказа история за това как са почистили река Хъдсън, за много ядосаните рибари, които са останали без риба и препитанието си на публичната среща с тях и те започнаха да предлагат решения от типа насилието и тероризма, за да дадат на корпоративните замърсители вкуса на техното собствено лекарство. Тогава един човек спомена един факт, че това, което правят замърсителите, вече е в нарушение на съществуващ федерален закон и защо не го наложим? Това беше ключът към мирното подобрение. Законът за нашата нация и нейния основан на правилата ред, често ни изглежда като шега. Но когато Швейцария току-що спря своите танкове да заминат за Украйна, тя го направи, като се позова на закона. Представям си, че ако 120-те страни, които са забранили касетъчните боеприпаси, също имат своите закони, които биха служили на мира и биха помогнали да се сдържат диваците във Вашингтон.

Ако украинците трябва да живеят със своето бъдеще на украинска територия, те наистина трябва да са тези, които решават да направят следващите си стъпки. Тяхната Украйна не трябва да бъде подчинена на страхливци, масови убийци и на печалбарите във Вашингтон и Лондон, или в Киев с големия поток от пари и луксозните магазини благодарение на заплатите на прокси войниците. Ако украинците оставят войната на САЩ, и Великобритания, и Германия, и Полша, от Украйна изобщо нищо няма да остане. Те ще разказват на внуците си какво е било някога и какво са изгубили.

(Превод за “Труд news” - Павел Павлов)