Труд
Автор:
Труд news
Опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, показва 10-годишно проучване на кардиолозите от “Пирогов”
Броят на тропичните нощи нараства
Нощните високи температури са по-опасни за инфаркт от дневните, сочат данни от 10-годишно научно изследване на кардиолози от УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. Медиците са проучвали връзката между денонощните температурни колебания и сърдечните заболявания. Екипът от лекари е анализирал над 7400 случая на остър коронарен синдром.
“Минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3.7 пъти в сравнение с ефекта на дневните жеги. Липсата на нощно охлаждане се оказва критичен фактор за сърдечно-съдовото здраве”, съобщи началникът на Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” д-р Иван Мартинов.
Мащабно изследване за първи път документира и посочва скритите опасности на екстремните температури за сърцето, съобщиха от болницата.
Кардиолозите твърдят, че по-тревожно е откритието им, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на 7-ми ден при студ (+33%) и на 3-ти ден при жега (+88%).
Изследването разкрива и следния факт - докато хората над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините най-висок риск показват пациенти под 55 години (+37%).
“Тези сериозни открития на екипа от Клиниката по кардиология, налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи”, посочва д-р Мартинов.
Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.
Екипът от кардиолози на “Пирогов” разглежда още “Градския топлинен остров” - ключов феномен, който обяснява защо градовете, включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Това има директни последици за здравето, енергетиката и климата.
През последните 5 години броят на тропичните нощи (с минимална температура над 20°C) рязко нараства, особено в централните градски части. Това важи особено за София, сочи анализът.
Кардиолозите подчертават, че когато нощните температури остават високи, се увеличава топлинният стрес при хората. Установено е и че минималните летни температури в града се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните.
Липсата на охлаждане през нощта е тежко натоварване за сърдечно-съдовата система, особено при възрастни и хронично болни, категорични са медиците от “Пирогов”. Те предупреждават, че “тропическите нощи” увеличават риска от инфаркти, инсулти, обезводняване, топлинен удар, сънни нарушения и хронична умора.
Екипът, провел изследването, съобщава, че София се оказва особено уязвима по следните причини. Първата е, интензивното застрояване и малкото зеленина в центъра. Втората е интензивният трафик и климатизацията, които засилват ефекта.
Разликата със съседни райони може да е до 7 градуса
Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7ЇC, особено през нощта.
Основни причини:
1. Асфалт и бетон
Градските материали абсорбират и задържат слънчева енергия през деня, след което я отдават бавно през нощта. Това пречи на естественото нощно охлаждане.
2. Малко растителност и зелени площи
Дърветата и тревата охлаждат чрез изпаряване. Когато липсват - охлаждането е слабо.
3. Климатични инсталации и трафик
Градовете отделят допълнителна антропогенна топлина - от коли, климатици, промишленост.
4. Гъсто застрояване и тесни улици
Пречат на движението на въздуха и задържат топлината като “капан”.
Проблемът е глобален. В САЩ има много проучвания, още от 2010 г., който отчетат увеличаване на хората под 55 години с инфаркт на миокарда.
Проблемът е превенцията, тъй като още от ранна детска възраст се започва с нездравословния начин на живот - децата не излизат да играят навън, стоят пред екраните на мобилните устройства, не спортуват. Това води до затлъстяване.
Хората, които не спортуват, които не се хранят здравословно и не отделят достатъчно време за сън могат да пострадат от инфаркт на миокарда.
Всяка екстремна горещина е стресов фактор за организма. Високите температури влияят на кръвоносната система, има разширяване на периферно съдовата система заради охлаждане, оттам има и спазъм на съдовете. При хора с рискови фактори като диабет, нарушен липиден профил, с артериална хипертония, много бързо се стига и до инфаркт при екстремни температури.
Работя в кардиохирургията на болница “Света Екатерина” и забелязвам все по-млади хора, които идват за операция в следствие на коронарна болест на сърцето.
Заради екстремните температури много колеги и синоптици призовават гражданите да спазват определени условия на живот. И това не е случайно. Наистина, отдавна не сме били свидетели на толкова жарко лято и на толкова екстремни ситуации, в които болниците и спешните отделения наистина се пълнят с огромен процент от хора - припаднали, обезводнени, стояли дълго на слънце, с прилошавания и разбира се, в тази група, немалък процент са пациентите с тромбози, свързани с високи температури, хронични заболявания и тежки обезводнявания. Тези тромбози засягат както периферните артерии, така и са свързани с клиничните картини на инфаркт и инсулт.
Бих искала да помоля хората: Лятото е прекрасно, да запазим усещането си за комфорт и почивка с безопасно излизане навън до 10 сутрин и след 17 - 18 часа следобед. Хората с хронични заболявания да не пропускат контрола си, честото посещаване на кардиолог, меренето на кръвно и, разбира се, не по-малко от 300-400 милилитра вода на ден, това е задължителният прием, който да поддържа нормалното състояние на организма.
Търсете помощ при потене, световъртеж, задух, болки в корема
Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново
Кардиолози от Велико Търново са единодушни, че в жегата има риск от инфаркти, особено в районите с високи нива на замърсяване на въздуха.
“Важно е да се обръща внимание и на нетипични симптоми - обилно потене, слабост и преходен световъртеж, стягане в долната челюст, раменете, ръцете, новопоявил се задух, болки в корема”, съветват специалистите.
Лекарите са категорични, че най-важните симптоми за заплашващ инфаркт са - гръдна болка, придружена или не от изтръпване на лявата или двете ръце, обилно изпотяване, гадене, слабост и т. н.
“Зачестяват нехарактерните прояви, предшестващи сърдечния удар. Трябва да се знае, че при възрастните хора болката отсъства при повече от половината от покосените от инфаркт, особено при жените. Затова при всяка проява на задух, залежаване или обща обърканост е задължително да се направи и електрокардиограма. Без ЕКГ няма диагноза инфаркт”, категорични са кардиолозите.
В горещи дни масово в региона хората правят курбани и празненства
Светлана Василева,
Труд news, Благоевград
Жегите в Благоевградско отприщиха инсултите и инфарктите, съобщават от Спешния център. Линейките хвърчат непрекъснато по сигнали, които са се увеличили двойно по време на горещините през юли. 40 градуса жега оказва сериозно влияние върху хора със сърдечно съдови заболявания. Въпреки това инсултите бележат ръст и са повече от инфарктите, казват спешните медици. Ако 18 повиквания са за инсулти, 6-7 са за инфаркти. Случаите засягат предимно хора във възрастовата категория от 50 години нагоре. При младите се забелязва увеличаване на тахикардии, ускорен пулс, защото се надценяват. Спортуват повече и натоварват сърцето, а в тези горещини организмът трябва да се щади, казват още медиците.
Според тях през тези горещи дни масово в региона хората правят курбани и празненства. Стига се до злоупотреба с алкохол и тежки храни, което води до инфаркти, до високо кръвно, до колабиране. Такива случаи имат регистрирани. Затова призовават през горещниците да не се приема алкохол, а повече вода.
