Истории от бележника на д-р Емилова: Георги и Ник в обща борба за здраве

Георги и Ник правят лечебно гладуване в името на здравето на момчето.

Баща и син правят заедно 20-дневен режим на плодове и чай

“До обясняваш на тийнейджър живота е все едно да устройваш на рибата баня.” Тази знаменита мисъл на американския хуморист Арнълд Гласоу е обица на ухото на всеки родител, който се опитва да вкара в правия път своя тийнейджър, обяснявайки му например как да се грижи за здравето си. И точно затова се възхищаваме на Георги Тинчев и неговата съпруга, които успели да убедят своя син Ник, на 15, да направи една седмица на плодове и чай в клиниката на д-р Емилова. Майката на Ник има голяма заслуга, тъй като е идвала няколко пъти и познава отлично ефекта на лечебното гладуване. Но сега момчето е в клиниката с баща си, който също прави режим на плодове и чай, и то не 7, а цели 20 дни! 

Ник беше при д-р Емилова през лятото в Боровец, където направи 7 дни на плодове, промени храненето си и е свалил до днес 10 килограма от теглото си. А то беше 103-104 кг при ръст от 186 см. Родителите на Ник (семейството живее във Великобритания) са били разтревожени не толкова от килограмите, колкото от влошените показатели на момчето: омазнен черен дроб, затлъстяване, хиперинсулинемия. При първоначалните изследвания през лятото инсулинът на Ник е бил 70 единици, много над нормата! Сега е 15. Килограмите са 93 и вървят надолу, и Ник подпомага този процес на детокс с плуване и фитнес.

Страхотно се чувства и Георги в клиниката: “Не изпитвам никакъв глад, нямаме кризи с Ник, пълни сме с енергия. И е добре, че на света има клиника като тази на д-р Емилова, едно уникално място, с изключителни лекари и отлично разработена програма, която ни дава знания, помощ, подкрепа и истинска лекарска грижа.”

Глупав като гъска

(откъси от глава 6 на книгата “Гладната революция на д-р Емилова”, посветени на инсулиновата резистентност, омазнения черен дроб и диабет тип две)

изд. “Зелената ябълка”, 2023 г. автор Милена Попова
 
Кой е глупав като гъска?!

Знаете ли как се е появил прочутият френски деликатес - пастетът фоа гра? На практика това е хипертрофирал и силно омазнен дроб на гъска. Гъските си “отглеждат” такъв черен дроб, който им служи за резервоар на гориво - глюкоза, по време на дългата им миграция. Коварният и лаком човек обаче открил още преди хиляди години (твърди се - в Египет), че ако тъпче насила домашната гъска с храни, които увеличават и омазняват черния є дроб, ще може да разполага с големи количества от тази деликатесна храна. Сега се използват модерни промишлени методи за гушене на гъски с богата на нишесте царевична каша (вкарват тръба в гърлото на клетата вързана птица). Само за седмици с тази ужасяваща техника черният дроб на гъската се омазнява до степен, в която сърцето є буквално се пръска.

Същото се случва с човек, който редовно се “гуши” с калорична, сладка и мазна храна, без обаче да му предстоят месеци на летене и пълен глад, както при гъските. Черният му дроб се омазнява и увеличава, панкреасът започва да бълва инсулин, за да се справи с планината от храна, но това само го изтощава, защото клетките са омазнени, техните рецептори са запушени с мастни капчици и така стават резистентни към инсулина. Кръвоносните съдове се задръстват с липиди, а сърцето му понякога е на крачка от пръсване. Само че при човека процесът на “гушене” е напълно доброволен! 

Всъщност, бумът на диабета в САЩ през 80-те години на миналия век някои изследователи свързват с огромните количества глюкозо-фруктозен царевичен сироп, който се прави от евтина царевица, и се влага буквално във всяка храна - хляб и тестени, безалкохолни, сладолед и пакетирани сладкиши, чипсове, пастети, сосове... И да, със същия сироп се гушат и гъските за скъпия пастет! Хранителната индустрия се стреми към все по-големи печалби и те идват не само от евтините суровини като този сироп, но и от влагането на съставки в храните, които предизвикват пристрастяване, каквито са солта и захарта, някои ароматизатори, подобрители на вкуса, оцветители, изкуствени подсладители и т. н. Сред тях захарта е номер едно по пристрастяващо действие - тя може да се сравни само с кокаина, извличан от листата на коката така, както захарта е извличана от тръстиката или захарното цвекло...

Черният дроб като препълнен вагон на метрото

Преди да се стигне до инсулинова резистентност, черният дроб дава сигнали, че е на ръба на изтощението. Когато той е препълнен с глюкоза (резервната енергия, или гориво за клетките) тялото складира излишната под форма на мазнини, които омазняват мускулите, коремните органи, а част от тях се акумулират обратно в черния дроб, също го омазняват и го принуждават да се увеличи. И така се сдобиваме с уголемен и ОМАЗНЕН ЧЕРЕН ДРОБ! Той върви в комплект с хиперинсулинемията и инсулиновата резистентност - това са трите страни на един “бермудски триъгълник”, в който изчезва внезапно здравето ни. Един американски лекар, специалист в лечението и превенцията на диабета, сравнява омазнения черен дроб с препълнен вагон на метрото. А ударните дози инсулин при хиперинсулинемията са като “набутвачите” в японското метро - служители, които дежурят на перона и когато вагонът е препълнен, със специални дъски се опитват да набутат още пътуващи хора вътре. Смешна аналогия? Да, ако не ни засяга пряко.