Как Италия иска да използва проекта за мост към Сицилия, за да постигне целта на НАТО за разходи за отбрана

Изправени пред нова и плашеща "цел" за разходи на НАТО, италианските политици предлагат дълго обсъжданият мост към Сицилия на стойност 13,5 милиарда евро да се счита за военен разход, пише Politico. Италия е една от страните от НАТО с най-ниски военни разходи, като миналата година е отделила само 1,49% от брутния си вътрешен продукт за военни цели. Това прави новата цел от 5% до 2035 г. да изглежда непостижима.

И тук мостът би могъл да бъде полезен. Правителството, водено от Джорджа Мелони, е решено да продължи фараонския проект за изграждане на най-дългия висящ мост в света над Месинския проток - проект, който е бил мечтата на римляните, диктатора Бенито Мусолини и бившия премиер Силвио Берлускони.

Както министърът на външните работи Антонио Таяни, така и министърът на инфраструктурата Матео Салвини, заместници министър-председатели на Мелони, подкрепят идеята, че мостът има стратегическа стойност за НАТО, а не чисто икономическа роля - аспект, който беше подчертан и в правителствен доклад през април.

Правителствен служител подчерта, че все още не е взето официално решение дали мостът да бъде класифициран като проект за сигурност, но заяви, че вероятно скоро ще се проведат допълнителни дискусии, за да се "види колко осъществим е този проект".

Идеята би могла да бъде политически полезна за Мелони, който се бори да убеди неприязнената към войната общественост в необходимостта от големи разходи за отбрана в момент, когато Италия вече се насочва към мерки за строги икономии.

Има някои ясни причини, които Италия би могла да посочи, за да оправдае изграждането на моста. От 5% от БВП, определени от НАТО, само 3,5% трябва да бъдат основни разходи за отбрана, докато 1,5% могат да бъдат насочени към по-широка стратегическа устойчивост, като например инфраструктура.

Служител на италианското министерство на финансите също така предположи, че класифицирането на моста като военен проект би помогнало на правителството да преодолее някои от икономическите и техническите бариери, които са възпрепятствали изграждането му в миналото. В продължение на десетилетия усилията за изграждане на моста, чиято дължина се оценява на 3,3 километра, многократно са се сблъсквали с проблеми, свързани с разходите, трудностите при експлоатацията в сеизмична зона и потенциала за разселване на населението.

Новата класификация би "преодоляла бюрократичните пречки и съдебните спорове с местните власти, които биха могли да оспорят правителството в съда, твърдейки, че мостът ще засегне непропорционално земята им", каза служителят на Министерството на финансите. Тя също така би "улеснила набирането на средства, особено през следващата година, за моста".

Императивно или нелепо?

През април италианското правителство прие документ, в който се заявява, че мостът трябва да бъде построен поради "наложителни причини от първостепенен обществен интерес". В допълнение към гражданската употреба, "мостът над Месинския проток има и стратегическо значение за националната и международната сигурност, толкова голямо, че ще играе ключова роля в отбраната и сигурността, улеснявайки движението на италианските въоръжени сили и съюзниците от НАТО", се добавя в документа.

Италия поиска също така проектът да бъде включен в плана на ЕС за финансиране на мобилността на военен персонал, материали и стоки, тъй като той "би се вписал идеално в тази стратегия, осигурявайки ключова инфраструктура за прехвърлянето на сили на НАТО от Северна Европа към Средиземно море", се казва в правителствения доклад. Мостът "представлява предимство за военната мобилност, позволявайки бързо транспортиране на тежки превозни средства, войски и ресурси както по шосе, така и по железопътен транспорт", добави правителството.

Дали НАТО – и, по-важното, президентът на САЩ Доналд Тръмп, който обича мащабните строителни проекти – ще приемат тази логика, е друг въпрос.

Официално Месинският проток е извън единствения определен коридор за военна мобилност на НАТО, определен от Италия, който започва от пристанища в региона Пулия в долната част на италианския "ботуш", пресича Адриатическо море до Албания и продължава до Северна Македония и България. Също така не е ясно дали протокът е част от мрежата за военна мобилност на ЕС, чиито коридори, според запознати с дискусиите, би трябвало да съвпадат с маршрутите на НАТО.

Американците засега не разкриват намеренията си. Когато бяха попитани за моста на срещата на върха на НАТО в Хага в края на юни, американските съветници се усмихнаха, но не дадоха незабавен отговор.

Мостът на Берлускони

Министърът на външните работи Таяни е твърд поддръжник на моста. "Ще накараме италианците да разберат, че сигурността е по-широко понятие от простото наличие на танкове", каза той в неотдавнашно интервю за бизнес ежедневника "Милано Финанца". "За да постигнем това, ще се съсредоточим върху инфраструктура, която има и граждански приложения, като например моста над [Месинския] проток, който попада в рамките на отбранителната концепция, като се има предвид, че Сицилия е платформа на НАТО", добави той.

Министърът на инфраструктурата Салвини, другият заместник на Мелони, вижда моста като нещо, което би могло да трансформира неговата крайнодясна партия "Лига" в успешно национално политическо движение, което също така се заема с голям проект на юг. "Разбира се", каза той наскоро, когато репортер го попита дали мостът може да помогне на Италия да постигне новата си цел за НАТО.

"Инфраструктурата е стратегическа в много отношения и от гледна точка на сигурността, така че ако инвестираме повече в сигурността, част от стратегическата инфраструктура ще стане част от този план за сигурност", добави той. Салвини настоява за ускоряване на процеса, според служител на Министерството на финансите и законодател, запознат с вътрешната динамика на правителството. "Матео оказва силен натиск да получи някаква форма на "одобрение" на проекта на техническо и политическо ниво, за да покаже на общественото мнение, че нещо се движи“, каза служителят на Министерството на финансите.

Опозиционните партии не са съгласни нито с необходимостта от изграждането на моста, нито с класифицирането му като военен разход. „Това е подигравка с гражданите и с ангажиментите, поети в рамките на НАТО. Съмнявам се, че този блъф от страна на правителството ще бъде приет“, каза Джузепе Анточи, член на Европейския парламент от популисткото ляво движение „Пет звезди“. „Правителството трябва да спре и да избягва да прави международен посмешище, което би покрило Италия с подигравки“, добави той.

Друг аргумент срещу проекта е, че той ще свърже два от най-бедните региони на Италия, нито един от които няма ефективна транспортна система. Мнозина смятат, че инвестициите в местни пътища и железопътни линии са по-належащи. „Населението на Сицилия и Калабрия страда от неадекватна инфраструктура за водоснабдяване, бавен транспорт, дупки по пътищата и болници от третия свят. Следователно мостът през пролива не може да бъде приоритет“, каза Анточи.

Но управляващата коалиция е решена да продължи напред. Във вторник Салвини заяви, че окончателното одобрение за проекта се очаква през юли. В донякъде зловещ знак, Таяни предложи мостът да бъде кръстен на Берлускони, министър-председател, известен със своите партита „бунга-бунга“ и безкрайни съдебни битки.