Държавите от НАТО ще увеличат военните си разходи на 5% от БВП

Новата цел може да представлява голямо предизвикателство

Промяната вероятно ще породи отклоняване на хора от пазара на труда към армията

Потребителските цени ще се повишат

На среща на високо равнище на лидерите на държавите от Северноатлантическия съюз НАТО беше подкрепено предложението на Съединените щати тези държави да увеличат военните си разходи до достигане на поне 5% от брутния им вътрешен продукт до 2035 г. Единствено Испания защити собствена позиция като не се съгласи да увеличи толкова рязко военните си разходи. Разбира се, за това има както чисто географско обяснение - страната се намира много далеч от “заплахата” (както бе окачествена) Русия, така и поради относително скорошните проблеми с публичните финанси.

Според данни на изданието NATO Review през 2024 г. делът на военните разходи в БВП е бил около 2.7% средно за съюза. Според поетите ангажименти инвестиции до 1.5% от БВП биха могли да се отчетат като военни разходи. Тоест средно за НАТО минималното нарастване се очаква да бъде с поне 0.8 процентни пункта, което се равнява на допълнителни почти 425 млрд. щатски долара по цени от 2024 г.
Един от проблемите при тази политика е, че дори увеличението до 2% от БВП беше трудно за някои от държавите от НАТО и макар че почти всички вече го изпълниха за някои от тях новата цел може да представлява голямо предизвикателство, особено ако в тях управляват по-отговорни във фискално отношение правителства. За САЩ, които направиха предложението, такъв проблем не съществува, тъй като понастоящем там се харчат около 3.4% от БВП - т. е. почти каквато е поставената цел.

При достигане на целта европейската част от НАТО ще прави най-големите военни разходи в целия свят. По-важното за тях обаче е, че президентът Тръмп потвърди ангажимента си към НАТО. Тоест настоящата мярка може да се разглежда като цената, която трябва да плати Европа, така че САЩ да остане в НАТО.

Колко ще струва на България този „ангажимент“?

Без други промени във фискалната политика ежегодните дефицити заради по-големите военни разходи ще означават постоянно натрупване на нов дълг.

Принципният въпрос е може ли правителство да поема дългосрочни ангажименти за българската държава без обществено обсъждане и без изрично съгласие от населението. Ангажиментът за достигане разходите за отбрана до 5% от БВП и поддържането на това съотношение за неограничен период от време след това излиза далеч извън мандата на настоящото коалиционно правителство и вероятно самото то до края му няма да предприеме сериозни стъпки за постигането му. То изпитва трудности да ограничи дори настоящия дефицит, а към него се прибавят нови разходи, без да се посочи устойчив източник на приходи. Точно такава бюджетна практика допринесе за настоящия дефицит и разумното управление означаваше тя да бъде избегната.

Планираните военни разходи за 2025 г. са около 2% от очаквания брутен вътрешен продукт. Предвид настоящата неблагоприятна ситуация, при която изпълнението на приходната част на бюджета изостава, е твърде вероятно да се наложи актуализация преди края на годината. Освен това през следващите години от фискално-структурния план също не изглежда вероятно да се пристъпи към изпълнение на новопоетото задължение.

Опцията да бъдат признати за насочени към военните способности разходите, индиректно свързани с отбрана - например такива за инфраструктура с двойно използване, в размер до 1.5% от БВП, означава, че всъщност спрямо текущото състояние необходимото увеличение е около 1.5% от БВП. Нарастването може да бъде разпределено равномерно през периода 2029-2035 г., така че да не се предизвикват сериозни шокове.

Според стилизирания модел, който използвам за оценката на въздействието, допускам в базовия сценарий дългосрочен номинален темп на растеж на БВП от 5% годишно и бюджетен дефицит 3% от БВП. Промяната в политиката се изразява в увеличаване на разходите и дефицита с 1.5 процентни пункта спрямо БВП от 2029 до 2035 г. Допускам, че всеки допълнителен лев за отбрана ще допринесе също за 1 лев допълнителен БВП.

Такова допускане е оптимистично, при положение че новото въоръжение, което се въвежда или поръчва през последните години, е изцяло вносно. Освен това според приетия държавен бюджет за 2025 г. консолидираните разходи (без вноската в бюджета на ЕС) се увеличават с 18,1 млрд. лв. спрямо изпълнението за 2024 г., докато според пролетната прогноза на Министерството на финансите БВП ще нарасне само с 15.5 млрд. лв. Следователно на 1 лев допълнителни разходи се падат почти 0.86 лв. БВП. Очакваната чуждестранна инвестиция в завод за барут далеч не може да компенсира обещаното нарастване на разходите. Освен това тя вероятно ще се случи с подпомагане от държавния бюджет на инвеститора чрез поемане на част от разходите, което означава, че нетният ефект няма да е толкова голям.

Повишаването на разходите за отбрана вероятно ще породи отклоняване на хора от пазара на труда към армията, тъй като те ще могат да бъдат привлечени чрез по-високи възнаграждения. Такива обаче ще изискват и останалите заети в бюджетния сектор, което ще създаде допълнителен натиск върху публичните финанси (този ефект не е отразен в модела). По този начин ще се увеличи разликата между търсене и предлагане на труд, поради което цената на труда като цяло ще се повиши. Това няма да се обуславя от обективни промени, а от политически. Повишените доходи в бюджета обаче ще се изразяват в по-голямо търсене на стоки и услуги и поради това потребителските цени ще се повишат.
Друг негативен ефект се поражда от отклоняването на ресурси от продуктивно използване в икономиката към армията чрез поръчките към местния пазар.

Оценката на въздействието се изразява в сравнението между алтернативния и базовия сценарий. Допълнителните военни разходи представляват фискален стимул и ще допринесат за увеличаване на номиналния БВП с почти 6% в дългосрочен период от 2035 г. нататък. След това обаче те няма да имат принос за повишаване темпа на дългосрочен растеж.

Същевременно без други промени във фискалната политика ежегодните дефицити ще означават постоянно натрупване на нов дълг. Така при алтернативния сценарий съотношението между държавния дълг и БВП ще е с около 2 п. п. по-високо към 2035 г., а към 2045 г. вече ще е с почти 13 п. п. по-високо отколкото би било без по-високите военни разходи, като с течение на времето негативният ефект става все по-голям. Въздействието е отрицателно, защото дългът би се увеличил, без да допринася за ускоряване на икономическия растеж.

Това означава, че подобна политика е неустойчива и не трябва да бъде приложена без компенсиращи мерки. Бюджетната консолидация е необходима и понастоящем и тя трябва да обърне тенденцията от дефицит към поддържане на поне балансирани бюджети и това да се случи преди стартирането на програмата за по-високи военни разходи. Тоест дотук говорим за разходни и вероятно приходни мерки, които да свият дефицита с над 3% от БВП до края на 2028 г.

Оттам нататък допълнително трябва да бъдат свити разходи и/или осигурени устойчиви приходи за около 1.5% от БВП, така че да не се позволи подобна политика да застрашава устойчивостта на публичните финанси. Ако такива мерки не се предприемат, понастоящем липсва фискално пространство за подобна политика. Този проблем не е само за България - той се отнася за голяма част от държавите от ЕС.

Европейски съюз

Както посочих по-горе, допълнителните военни разходи няма да бъдат включени при оценката за наличие на свръхдефицит, но те ще са част от държавните бюджети и за финансирането им ще бъде необходимо увеличаване на задлъжнялостта. Това може да се използва като мотив за емисии на нови облигации на равнище ЕС като цяло, за да не се отчитат за отделните държави, тъй като част от тях са силно задлъжнели. Само че тези дългове също ще трябва да се обслужват и връщат (или много по-вероятно - да се револвират).

Получените средства след това ще трябва да бъдат разпределени сред държавите на базата на предложени от тях проекти. Горчивият опит от Плана за възстановяване и устойчивост обаче показва, че България не се справя добре в подобни условия поради липсата на капацитет.

Тъй като ще минават през общия бюджет на ЕС приходите за тях ще трябва да бъдат събирани от отделните държави чрез вноските им, които ще трябва да нараснат. Тоест дали ще бъдат платени пряко лихви, или с такъв размер ще се увеличи вноската може да бъде еквивалентно. Все пак не трябва да се пропуска рискът чрез такава емисия да се получат допълнителни преразпределения, тъй като отделните държави ще имат стимул да получат по-голяма част от средствата.

В крайна сметка текущото състояние на публичните финанси на голям брой държави, които едновременно са членове и на НАТО, и на ЕС, не им позволява такова увеличаване на военните разходи. През 2024 г. с дефицити над 3% от БВП са Белгия, Испания, Франция, Италия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Финландия. Сред тях единствено Полша има толкова високи разходи за отбрана, че би могла даже да ги намали (при отчитане на част от инвестиционните разходи като такива с двойно използване), но дори тогава тя би надвишила прага за дефицита (3% от БВП).

Други пък понастоящем са близо до или над прага за държавния дълг (60% от БВП) и надвишаването на действителния дефицит над 3% ще допринесе за надхвърлянето или отдалечаването от него. Това се отнася за Германия, Хърватия и Словения. Като цяло твърде голям брой държави вече се отклоняват от устойчивите публични финанси и тази мярка допълнително ще влоши ситуацията.

Финансовите пазари при обявяването на фактическото разхлабване на фискалните правила приветстваха мерките от страна ЕС и намеренията на НАТО. Наистина, в краткосрочен период биха могли да се проявят позитивни ефекти за някои икономики, които се надяват техни фирми да успеят да реализират продукцията си по този начин. Неслучайно цените на акциите на предприятията от военно-промишления комплекс се повишиха. Икономическият ефект от такива разходи обаче е ограничен поради факта, че те изместват по-продуктивни такива в частния сектор и за фирми, които не са задължително близки до изпълнителната власт, каквито са военните производства. Тоест при последните вероятно ще се отбележи растеж, но той ще е за сметка на по-ниски растежи или дори спадове в други отрасли, които не са директно подпомагани от държавите чрез поръчки.