Как новият президент на Полша ще спре марша на либералните реформи?

Коментар на Оливър Муди за The Times.

Новостта на президентските избори в Полша не е в близкото резултатно положение, нито в дълбоките разделения, които стоят зад него, нито в предстоящото „съжителство“ между премиер и държавен глава от съперничещи си блокове.

А в това, че избирателите са подкрепили две години и половина хаос с широко отворени очи.

Победата на Карол Навроцки, историк, подкрепян от дясната опозиционна партия „Право и справедливост“ (ПиС), е катастрофа за Доналд Туск, центристкия премиер, и главоболие за много от съюзниците на Полша.

В миналото президентите, чиито политически програми се сблъскваха с тези на премиера, са били склонни да постигат несигурен баланс между сътрудничество и конфликт, въздържайки се от чувство за обществена отговорност, лична суета или уважение към достойнството на поста.

Този път положението е осезаемо различно. Напускащият президент Дуда, враг на Туск и съюзник на ПиС, блокира голяма част от водещите законодателни актове на правителството и номинирането на повече от 50 посланици. А Навроцки беше изключително ясен, че възнамерява да доведе тези разрушителни тактики до крайност. Неговата мисия е да провали премиерския пост на Туск до парламентарните избори през есента на 2027 г., за да може ПиС да се върне на власт.

Освен ако Туск и неговите съюзници не успеят да съберат 60% от гласовете в парламента, необходими за преодоляване на президентското вето - почти невъзможна задача във всяка дори малко спорна област на политиката - те няма да могат да прокарат смислени реформи.

Правителството ще се затрудни да изпълни основните си обещания, като либерализиране на забраната за абортите, въвеждане на еднополови граждански партньорства и прочистване на съдебната система.

Дори рутинните досега номинации за висши длъжности в армията, съдилищата и държавната прокуратура ще се превърнат в бойни полета.

Това от своя страна ще увеличи центробежните сили, които дърпат краищата на коалицията на Туск, тромава конструкция, сглобена от четири отделни политически блока, простиращи се от лявото до социално консервативното дясно.

Не е изключено Туск да бъде принуден да проведе предсрочни избори. В полската преса вече има предположения, че той може да свика вот на доверие през следващите дни, за да се опита да запази съюза си.

Резултатът ще промени и ролята на Полша в Европа. Откакто Туск се завърна на власт през 2023 г., страната превърна военната си сила в дипломатическо влияние, залагайки претенции за място на върха на вземането на решения редом с Франция и Германия.

Партньорите му сега са загрижени за перспективата да се сблъскат с две години нестабилност и раздори, последвани от евентуално връщане към враждебните отношения с Брюксел и Берлин, които преобладаваха при предишните правителства на ПиС от 2015 до 2023 г.

Струва си да се помисли и защо мнозинството от полския електорат са избрали това състояние на нещата и са избрали президент, който няма конвенционален политически опит преди кампанията.

Победата на Навроцки може да изглежда тясна в процентно изражение, но в абсолютно изражение той спечели 10,6 милиона гласа - най-високият брой, откакто Лех Валенса, носител на Нобелова награда за мир и фигура в движението „Солидарност“, пое президентския пост през 1990 г.

ПиС и Навроцки успяха не само да мобилизират класическите си поддръжници в провинцията и малките градове, където взеха около две трети от гласовете, но и получиха предимство сред избирателите от поколение Z и милениалите.

Това отчасти отразява забавянето на полската икономика, чийто растеж напоследък е прекъснат след „златна ера“ до 2023 г. Но това произтича и от широко разпространеното разочарование от неспособността на Туск да изпълни много от предизборните си обещания и нарастващото чувство за инерция в управлението.