Труд
Автор:
Труд онлайн
В компанията се подготвят за възможността активите им да бъдат конфискувани от държавите, в които се намират, пише FT
Провалът на продажбата на чуждестранния бизнес на Лукойл на Gunvor постави руската петролна група в криза и увеличи риска от загуба на активи на стойност 14 милиарда евро, което подхранва спекулациите за евентуално поглъщане от най-големия ѝ вътрешен конкурент "Роснефт", пише The Financial Times.
Миналата седмица Вашингтон блокира сделката на Gunvor за придобиване на Lukoil International на фона на нови санкции на САЩ срещу втората по големина петролна компания в Русия, заявявайки, че няма да предостави лиценз на марионетката на Кремъл Gunvor за управление на активите.
Лукойл, за която отдавна се говори, че има тесни връзки с президента Владимир Путин, има срок до 21 ноември да продаде или да отпише международни активи, изграждани в продължение на десетилетия, тъй като западните компании се надпреварват да спазят крайния срок на САЩ за пълно прекратяване на връзките.
„Някои от първоначалните участници в търга, чиито заявления бяха отхвърлени в полза на Gunvor, може да опитат отново“, каза един от експертите на руския петролен пазар. „Но собствениците на Лукойл вече се подготвят за възможността активите им просто да бъдат конфискувани от държавите, в които се намират.“
Блокирането на сделката с Gunvor, която отрича всякакви връзки с Москва, остави перспективите на Лукойл изключително мрачни. След като ограничи международната си експанзия, компанията има ограничени възможности за растеж на вътрешния си пазар, доминиран от Роснефт, водена от дългогодишния съюзник на Владимир Путин Игор Сечин, и държавната "Газпром нефт".
„Всичко в страната е предадено на „Роснефт“ и „Газпром нефт“, а достъпът до външни пазари вече е затворен“, каза Владимир Милов, който е бил заместник-министър на енергетиката в началото на 2000-те години. „Лукойл няма бъдеще като бизнес. Това е компания с подрязани криле.“
Възможно поглъщане
Спекулациите, че „Роснефт“ може най-накрая да поеме контрола над „Лукойл“, отново се засилиха. Въпреки че според източници от енергийния сектор Путин многократно е блокирал опитите на Сечин да поеме конкурента, някои експерти смятат, че сега може да се отвори такъв прозорец.
„Сечин никога не се е отказвал от идеята да поеме Лукойл“, каза източник, който преди това е работил в "Роснефт". „На всеки няколко месеца той се обръща към най-високите нива с ново предложение, но засега без резултат.“
Сумата от 14 милиарда евро, която Лукойл може да загуби, отразява минималната стойност на мажоритарно притежаваните от нея задгранични операции, според изчисления на Financial Times, базирани на данни от международната централа на групата в Австрия и дъщерните ѝ дружества в Холандия.
Загубата на тези активи би била най-сериозният удар за руската компания, която е под западни санкции, от първата година на пълномащабното нахлуване в Украйна. Миноритарните дялове в чужбина, на стойност приблизително 6 милиарда евро, не подлежат на ограничения от страна на САЩ.
Санкции и ограничени перспективи
Въпреки че новите американски санкции са насочени както към частната компания „Лукойл“, така и към държавната компания „Роснефт“, които заедно представляват около половината от производството и износа на петрол на Русия, „Лукойл“ ще бъде най-силно засегнат.
Чуждестранните активи на компанията представляват значително по-голям дял от общата ѝ стойност, отколкото повечето други руски петролни и газови гиганти – наследство от развитието на сектора в постсъветския период.
Лукойл е основан само седмици преди разпадането на Съветския съюз през 1991 г., когато правителството обединява няколко производители на петрол и рафинерии в първата вертикално интегрирана структура на страната.
Инициатор на това сливане е Вагит Алекперов , тогавашен заместник-министър на нефтената и газовата промишленост, който скоро оглавява компанията – типичен „червен директор“, запазил поста си след разпадането на Съюза.
От началото на приватизацията Алекперов постепенно увеличава дела си. Въпреки че се оттегли от поста главен изпълнителен директор през май 2022 г. след налагането на санкции от САЩ, той остава най-големият акционер на Лукойл и според Forbes се смята за най-богатия човек в Русия.
Агресивната експанзия на Роснефт през 2000-те години, когато компанията активно придобиваше петролни активи, тласна Лукойл активно да развива международните си операции.
Чрез добавяне на нови проекти към дяловете, придобити в Казахстан и Азербайджан през 90-те години на миналия век, Лукойл създаде глобално присъствие: нефтени находища в Ирак и Африка, рафинерии в цяла Европа, търговско звено в Швейцария и мрежа от бензиностанции от ЕС до САЩ – една от които Путин посети лично в Ню Йорк през 2003 г.
Въпреки че компанията формално е била частна, тя никога не е била независима в западния смисъл. Още през 1996 г. Алекперов признава: „Би било наивно да отричаме специалните си отношения с държавата.“
Милов отбеляза, че въпреки че Лукойл се е превърнал в лидер в индустрията още преди Путин да дойде на власт, след встъпването му в длъжност Алекперов „се е адаптирал много бързо, демонстрирайки лоялност и готовност за неформални отстъпки“.
Путин и Алекперов от години поддържат баланс между собствените си интереси и тези на компанията, според петима източници, запознати със ситуацията.
Според Ади Имсирович, преподавател в Оксфордския университет и бивш ръководител на отдела за търговия с петрол на „Газпром“, въпреки предполагаемите връзки на „Лукойл“ с Кремъл, международният бизнес на „Лукойл“ винаги се е отличавал с високо ниво на професионализъм и истинска амбиция: „Компанията наистина се стреми да развие глобална посока.“
Наличието на голям частен износител на петрол, който не се възприема като пряко продължение на държавата, отдавна е предимство за Москва, но новите санкции я лишават от това предимство.
Натиск в чужбина
В допълнение към вътрешните трудности, санкциите увеличиха натиска върху страните, където Лукойл има големи активи.
Според Ройтерс, компанията е обявила непреодолима сила в иракското си нефтено находище в понеделник и е предупредила, че ще спре производството и ще се оттегли от проекта, ако ситуацията не бъде разрешена в рамките на шест месеца.
В България, където Лукойл представлява около 10% от БВП на страната и изцяло притежава единствената петролна рафинерия в страната, парламентът миналата седмица забрани износа на петролни продукти, проправяйки пътя за фактическото изземване на завода. Нов закон, приет в рамките на часове въпреки протестите на проруската опозиция, позволява на държавата да назначи синдик, упълномощен да продава активи и да депозира приходите в държавна сметка.
В Румъния, където по-малката рафинерия на компанията осигурява около една трета от националното производство на гориво и работи с под пълен капацитет през последните месеци, ситуацията е по-малко критична. Министърът на енергетиката Богдан Иван заяви във вторник, че правителството трябва да „поеме контрол“ върху местните активи на руската компания – рафинерията и мрежата от бензиностанции – „за да защити 5000 работни места и да гарантира стабилността и сигурността на националната енергийна система“.
Междувременно Молдова, както съобщи министърът на енергетиката в социалните мрежи, е предложила да закупи инфраструктурата за доставка на авиационно гориво на Лукойл за единственото международно летище в страната и иска временно разрешение от САЩ да продължи дейността си, „докато проблемът не бъде решен“.
„Лукойл е изградил толкова обширна и взаимосвързана мрежа, че сега е истинска кутия на Пандора“, отбеляза Имсирович. „Координирането на тези активи ще бъде изключително трудно.“
