Катя Кремзер представя „Точка на доверие“

Столичната публика ще има възможност да присъства на премиерата на новата поетична книга „Точка на доверие“, която излезе пред няколко дни с логото на ИК „Персей“.

Събитието е на 5 юни от 18.00 ч. в Българския културен център (ул. „Веслец“ 13) и ще се води от Мая Панайотова, с участието на Боян Ангелов и Надя Попова. Поетесата Катя Кремзер, която разделя реалното си и творческо време между София и Виена, е обединила в няколко цикъла стиховете, писани след 2019 г. досега. В тях преобладава любовната лирика, но и много общочовешки и философски теми – напр., физическо и душевно оцеляване, пътят към Бог, опазване на света и хората в периоди на пандемия, война и кризи, климатични промени, съхраняване и завръщане към ценностите, човещината и чистотата в отношенията, съпричастността и благородството в тези тревожни времена за човечеството. Творбите не отразяват буквално реалността, а в търсенията си представляват всеобхватни послания и вечния антагонизъм между духовното и тленното. 

Катя Кремзер разсъждава от позицията на ранимата женска душевност. На пръв поглед заглавието навежда мисълта на читателя към етически взаимовръзки, защото в общ смисъл доверието е социално отношение. А всяка точка не винаги означава край. Всъщност няма правило кога да се появява и кога да изчезва доверието между двама партньори, между индивидите в дадена група или като цяло в обществото. Тук се намесва поетическата интерпретация, която разполага с безкраен арсенал от мотиви, ситуации, аналогии, позовавания и метафорични конструкции.

В тази поетическа канава читателят няма да открие наставления, нито дитирамби кое е правилно и кое грешно в интимността, в сложния организъм на обществото. Деликатна в изказа си, благородна и всеотдайна в общуването с любимия, с познати и непознати, поетесата разсъждава за любовта като за зона на свободата: никаква брадва, никакъв затвор не биха могли да я унищожат. А доверието е само един миг, красив като калинка, която е свободна да отлети. Да си влюбен в 21. век не е ретро – обичащото женско начало побеждава всяка умора и несправедливост, всяка инертност, ревност и параноя. Душата има очи, които излъчват обещания – на тях се крепи бъдещето.