На кино с Борсалино

Ален Делон продължава да оперира като внушителен символ, едновременно на киното и мъжеството от отминала европейска културна епоха, която изглежда все по-ценна, след всеки следващ опит да се пренапише историята и промени целия облик на Западната цивилизация. Особено онзи стилен и магнетичен Ален Делон, с едноименната шапка от крими класиките „Борсалино“ и „Борсалино и компания“. Сега вторият шедьовър се завръща на голям екран в България.

А в същото време Делон е в световните заглавия с продажба на картини от огромната си лична колекция, както и с автобиографична книга, озаглавена „Любови и спомени“. Тук също има българска следа – една от авторките на текста е живеещата във Франция специалистка по кино, литература и история Деница Банчева. В книгата Ален Делон казва - „Никога не съм мечтал да бъда актьор. Заради жените започнах да играя и продължих да го правя, пак за тях.“

Но да се върнем на „Борсалино“. Тази вечер, петък 12 май, от 18:30 часа в зала „Славейков“ е прожекцията на класическия европейски шедьовър „Борсалино и компания“, част от специалната селекция с крими класики от 70-те на Френския институт в България, която продължава през целия месец май.

Тук героят на Белмондо от първия филм – марсилския мафиот Франсоа Капела – е погребан. Изправен до ковчега му, неговият приятел Рош Зифреди, изигран от Ален Делон, се заклева да отмъсти. При първата отдала му се възможност той ликвидира убиеца – един от доверените хора на кръвния враг Волпоне. Но реакцията на Волпоне е светкавична и империята на Зифреди е унищожена буквално за една нощ. Това само разпалва неговото желание да отмъсти докрай за паметта на приятеля си. 

Месеци преди да навърши 88 години, Ален Делон не крие разочарованието си, както от настъпващата житейска есен, така и от съвременната културно кастрирана епоха като цяло. В едно от най-песимистичните си интервюта наскоро той каза: „Животът не ми носи кой знае какво. Всичко съм видял, всичко съм изпитал. Но най вече мразя сегашната епоха. Повръща ми се от нея!” Ален Делон определено не е правен за сегашния трагикомичен цивилизационен момент. Прочутата му реплика „Харесвам жените, които приличат на жени” няма да се хареса особено много но политически коректните апаратчици.