Двудневен форум на Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България премина с разискване на едни от най-важните теми за местната власт и за хората в градовете и населените места. Сред тях са безводието и управлението на водите, електроснабдяването, програмата за саниране, управлението на отпадъците, проектите на общините за инфраструктура по Националната инвестиционна програма, бъдещето на европейските програми и Плана за възстановяване и устойчивост.
Заседанието бе открито от кмета на Велико Търново и председател на Управителния съвет на НСОРБ Даниел Панов, а в дискусията се включиха двама министри - на регионалното развитие и благоустройството – Иван Иванов, на околната среда и водите – Манол Генов, както и зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев, вицепрезидентът Илияна Йотова и др.
Даниел Панов подчерта: Общините ще продължат да инвестират енергия и усилия в осигуряване на по-добри условия за гражданите. Искаме да запазим младите хора по места, да осигурим лекарства и грижа за нашите възрастни съграждани по селата, да има вода и електричество, независимо от климатичните условия, да инвестираме в пътища, жилища, да намалим отпадъците и да подобрим услугите, които предоставяме. Трябва обаче ясно и на висок глас да се каже - общините не са единствената институция за решаване на всички проблеми. Затова очакваме да бъдем подкрепени от държавата за всички задачи, които ни възлага. И заедно с нея да решаваме натрупаните през годините системни проблеми във всички сфери“, каза Панов.
Безводието – общ водещ приоритет на държавата и местната власт
В детайли с министрите бяха обсъдени системните проблеми, трупани с десетилетия – водоснабдяването, електроснабдяването и управлението на отпадъците. Те засягат директно общините и населението, и често поставят кметовете на първа линия на недоволство, въпреки че решенията изискват както национална стратегия, така и ресурси.
„421 населени места с 500 000 жители са на воден режим. През изминалите четири години правителствата не взеха никакво отношение по този жизненоважен въпрос. Затова спешно е нужна национална програма за решаване на проблема с безводието, за по-добро управление на водите. Обнадеждаващо е, че в управленската програма на правителството това е е откроено като приоритет. ВиК-асоциациите и дружествата не бива да строят встрани от този процес, а обратното – да бъдат проактивни, да използват проектантските си отдели и да кандидатстват по европейските механизми за инвестиции, а не само да отстраняват аварии и да събират такси“, коментира Даниел Панов. Той подчерта, че необходимите средства за обновяване на ВиК-мрежата в България преди 2 години по разчети на МРРБ са били 12 млрд. лева. Това загубено време спешно трябва да бъде наваксано, категоричен бе кметът на Велико Търново.
Санирането рестартира с блоковете в резервните списъци
Правителството предвижда нова националната програма за саниране на жилищните сгради. В нея на 100% ще бъдат финансирани блоковете, които и сега са одобрени, но са в резервните списъци. Планираният ресурс ще е 2,5 млрд. лева. Заради липса на желаещи да плащат 20% самоучастие отпада вторият етап програмата за саниране по Плана за възстановяване.
Националната инвестиционна програма за общините е много важна за хората,
нито едно евро не бива да бъде загубено заради бюрокрация
Даниел Панов обобщи, че местната власт е удовлетворена от амбициозните цели, заложени в управленската програма на 105-ия редовен кабинет и има пълна готовност да работи с правителството за постигането им. Особено важни за общините са както Националната инвестиционна програма за общински проекти, така и европейските програми. Чрез тях се правят инвестиции в инфраструктура и услуги, които пряко подобряват живота на хората – нови водопроводи и канализационни мрежи, обновен път до отдалечен квартал, модернизирани училища, детски градини, културни и социални институции.
В тази връзка Даниел Панов каза, че за първи от 29 години местната власт и държавата постигат абсолютен консенсус по отношение на всички въпроси за бюджета за общините. 1,7 млрд. лева са необходими за общинските проекти по публичната инвестиционна програма, а в кратки срокове Министерството на финансите трябва да изплати са 524 млн. лв.
Бъдещето на европейското финансиране за България засяга пряко общините като най-големите бенефициенти на европейски средства. Договорите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) са сключени, но реалното изпълнение закъснява – досега изплатените средства по тях са под 2%. НСОРБ предложи конкретни механизми за по-бързо съгласуване на проектите и мониторинг.
„Нашата обща отговорност е в следващата финансова рамка на ЕС да има стабилно финансиране за регионите и гъвкави условия, съобразени с местните нужди. Важно е нито едно евро да не бъде изгубено поради административни пречки или забавяния. Успехът на европейските инвестиции се измерва в подобреното ежедневие на хората в нашите населени места“, каза още Даниел Панов.
Новият модел на такса смет не бива да натоварва гражданите
Общините са обнадеждени от новата визия за устойчиво управление на отпадъците и кръгова икономика в програмата на правителството. Подготвят се промени в Закона за управление на отпадъците – например, въвеждане на система за разделно събиране на текстилни отпадъци и дългоочакваната депозитна система за бутилки.
„Нужна е подкрепата на държавата за изграждане на нужната инфраструктура, за реформиране на системите за управление на битовите отпадъци, за създаване на центрове за разделно събиране, компостиращи инсталации, системи за отпадъчен текстил, както и за актуализиране на Закона за местните данъци и такси. Тази подкрепа ще гарантира, че новият и по-справедлив модел за изчисление на ТБО няма да се превърне в натоварващ за гражданите с по-високи такси за битовите отпадъци“, посочи Даниел Панов.
Сдружението подкрепя и идеята за по-върд подход на правителството към електроразпределителните дружества – засилен контрол върху изпълнението на техните инвестиционни програми и дори санкции, ако не изпълняват задълженията си.
Местните администрации вече се подготвят за еврото. „Нашата цел е гражданите във всяко населено място да посрещнат еврото спокойно, информирано и без сътресения. За тази цел държавата трябва да има готовност да подпомогне особено по-малките общини в техническата им подготовка – с експертна помощ или целево финансиране за адаптирането на информационните системи“, завърши Даниел Панов.