Кога ще ги стигнем… румънците?

Кога ще ги стигнем американците, ще ги задминем кога? Това пееше великият Тодор Колев в един от вечните си хитове от началото на демокрацията. Днес вече не е сред нас. Ние не сме настигнали американците. И това въобще не е най-голямата ни болка. Толкова сме далече и от румънците. Поне във футбола!
Исторически погледнато на ниво национален отбор през 1994 година завършихме четвърти на мондиала, а те стигнаха „само“ до ¼-финал. Двете страни се гордееха с Христо Стоичков и Джика Хаджи, с Красимир Балъков и Мариус Лакатуш, с Трифон Иванов и Джика Попеску. На клубно ниво Румъния ни „би“ с едно място нагоре – „Стяуа“ игра два финала през 80-те в КЕШ (един спечелен срещу „Барселона“). А ЦСКА стигна два полуфинала (КЕШ и КНК). С други думи – вървяхме ръка за ръка.
Какво донесе демокрацията на футбола ни се видя нагледно през тази седмица? И в двете страни тя навърши Христова възраст. И съдбата събра два български отбора да се изправят срещу румънски. От Букурещ гостува ФКСБ. Истинско объркване може да настъпи, ако се чудите дали това е истинският наследник на „Стяуа“, който събира по над 35 000 души на мач или втородивизионният „Стяуа“, който е на феновете, а не на ексцентричния Джиджи Бекали. Няма значение. Този отбор дойде, видя един напълно празен стадион „Васил Левски“ и победи ЦСКА 1948 с 1:0. И румънците достатъчно се чудеха защо на стотина метра играе друг ЦСКА, който пълни трибуните. И срещу кой всъщност играят. Поне в България „червените“ фенове ясно са се разбрали кой наследява традициите и емблемата на славния армейски клуб.

Ден по-късно Румъния погледна към „Българска армия“. Екзалтирани фенове, празнична и войнствена атмосфера. Но условията – ужасяващи. Две трибуни затворени заради липса на седалки. Спечелилият само един мач в евроисторията си „Сепси“ дойде, видя и победи заслужено ЦСКА с 2:0. Пореден румънски кошмар за най-успелия ни клуб, който прави мисията „Класиране“ почти невъзможна. В социалните мрежи фенове се „надвикват“ с коментари колко е виновен Густаво Бусато. Сбърка бразилският страж, но именно той беше най-полезният играч на ЦСКА през миналия сезон. Може и да не е уместно сравнението, на през 2002 година Оливер Кан сам закара слабата Германия на финал на мондиал и се провали срещу Роналдо. Други „червени“ искат неистово главата на Саша Илич. Объркал тактиката, състава, схемата… Сигурно е направил грешки. Но също така е сигурно, че до преди месец всички възхваляваха Сале за сезона, в който до последния мач се биеше за титлата.
Ако има някой, който наистина заслужава сериозно размахване с пръст, това е Иван Турицов. Капитанът няма право да обижда трибуните, които не може винаги да те хвалят и проклинаха нещастно изпуснатата дузпа, коствала реално титлата. Турицов явно бързо забрави народната любов, която усети в най-пълен мащаб, когато не улучи вратата от бялата точка.

Но да се върнем в по-дълбоките води. През 1997 година ЦСКА се изправи срещу „Стяуа“ в КЕШ. В първия мач на стадион „Генча“ поведе с 3:1, завърши 3:3 и отпадна след 0:2 в реванша. Два епични мача. Днес стадион „Генча“ е едно изключително модерно съоръжение, а „Българска армия“ вече на нищо не прилича. Времената се безпощадни към всички. Разликата е, че румънската държава позволи да се изгради нов дом на „Стяуа“. Направи нов национален стадион, който вече прие финал в Лига Европа и мачове от Евро 2020. Ако някой посивял с времената румънски журналист е бил тук през 1997 година и е видял двете арени в Борисовата градина, сигурно е възкликнал: „Мама миа, тези не мърдат и с миг напред!“
Жалко за българския футбол! Жалко за историята на ЦСКА, която е започнала с победа над „Динамо“ (Букурещ) с 6:1. Едно е сигурно – ръководството на ЦСКА в продължение на 20 години показва красиви картинки с нова „Армия“. За първи път при Гриша Ганчев нещата потръгнаха в реализация. В едно телевизионно интервю бизнесменът каза, че стадионът трябва да е готов до март 2021 година, иначе ще се откаже. Е, не се махна напук на системата. Казват, че най-голямата му мечта е да открие нов модерен стадион на ЦСКА. Въпросът е, че нещата вървят бавно и единствените информации по темата са как някой документ бил одобрен. Докато и последната институция се изкаже, сигурно в Румъния няма да има и средно голям град без модерен стадион, а националният отбор ще стигне пак до четвъртфинал на мондиал. А нашият ще играе дербита с Гибралтар…