Защо СССР спира да произвежда легендарното BMW 340

Маршал Жуков „подарява“ на руснаците известната марка, но те не успяват да я задържат

Първият следвоенен немски автомобил е символ на възраждането

Втората световна война току-що е отшумяла, Германия е в руини, а съветските войски вече мислят как не само да демонтират фабриките за скрап, но и да им вдъхнат живот. И така, в малкото градче Айзенах, където самият Бах някога е роден, започва история, достойна за холивудски блокбъстър. Това не е просто история за коли. Тя е за хора, за амбиции, за победи и... да, за това как руснаците успяват да изгубят едно BMW, което можеше да бъде тяхно. Да тръгваме?

Айзенах, 1945 г. Градът е като след апокалипсис: две трети от завода на BMW са разбити на парчета, навсякъде има развалини, а местните, стискайки зъби, гребат с лопати 18 хиляди кубически метра боклук.  Американците идват в града през април, оглеждат разрухата и решават, че няма какво да вземат. Но все пак успяват да грабнат нещо, преди да си тръгнат. В секретен доклад до съветската администрация по-късно пишат, че са елиминирали техническия директор Шимановски, уж специалист по реактивни двигатели. В британските архиви обаче няма нито дума за такъв „специалист“. Но Петър Шимановски, конструктор на BMW, е звезда в Айзенах. Може би е бил отвлечен? Историята е неясна, но е факт: американците си тръгват, а руснаците пристигат. 

„Подкуп“ на колела

Лято на 1945 г. В щаба на съветската администрация в Карлхорст цари суматоха. Д-р Рудолф Паул, ръководител на Тюрингия, бърза да се види със самия маршал Жуков. В ръцете си държи петиция от фабричните работници, а до него е чисто ново BMW 321, сглобено от части, които работници от цяла Тюрингия събират като съкровища. Паул разгръща снимки на автомобили, чертежи, планове пред Жуков. И казва: „Маршал, дайте ни шанс! Фабриката е жива, можем да правим автомобили, да плащаме репарации. Само не ни разглобявайте!“

Наречете го както искате - дипломация, подкуп, бизнес предложение. Но на 13 октомври 1945 г. Жуков подписва заповед с педантични инструкции: заводът в Айзенах стартира производството на автомобилите BMW 321 и мотоциклетите R 35. До март 1946 г. да се произведат 130 автомобила и 30 мотоциклета, а до април – 4-врато BMW 326. Планът е прецизен като бележките на Бах: гориво, машини, доставчици, всичко е по график.

Ноември 1945 г. Заводът оживява. Първите 16 мотоциклета R 35 и 14 автомобила BMW 321 слизат от поточната линия. Но колите са сглобени по заобиколна технология: части се намират почти само на сметищата, каросериите се заваряват на ръка. Капакът е с „хриле“, фаровете - като от миналия век, мигачите - семафорни, като от стар филм. А качеството? О, да не говорим за тъжни неща.

Ламарината на каросерията на съветския „Баварец“ е вълниста, хромът бълбука, боята избледнява по-бързо от южняшки тен. Коляновите валове се чупят, скоростните кутии се разпадат, амортисьорите текат като решето. Доставчици? Половината от тях ги няма — оборудването им вече се извозва в СССР като репарации. Берлинският завод AMBI-Budd, който произвежда каросерии за BMW 326, е демонтиран по заповед на Държавния комитет по отбрана. Жуков е бесен.

Но има и светли моменти. Заводът се разраства: от 758 работници през юли 1945 г. до 2576 през юли 1946 г. Жителите на Айзенах доказват, че могат да го направят. Същата година на панаира в Лайпциг дебютират BMW 321 и R 35. До 1950 г. произвеждат почти 9000 автомобила и 83 000 мотоциклета. Не е зле за руини, нали?

Ханс Флайшер

А сега за човека, без когото тази история би била по-скучна. Ханс Флайшер. Преди войната, скромен човек, който мечтае за дизайн, но с майстори като Шимановски има малък шанс да напредне. Война, фронт, плен - той преминава през всичко. И през 1945 г. се завръща в Айзенах. Но докато „старите звезди“ или бягат, или седят в сянка, Флайшер е много активен. Именно той по-късно рисува легендарното BMW 340.

Заводът работи, но всеки ден е като минно поле. Доставчици? Някои са в руини, някои са откарани в СССР. Сачмени лагери? Трябва да бъдат внасяни контрабандно от Западните зони. Колянови валове? Дефектни идват от Мюнхен, така че в Айзенах сами усвояват коването и закаляването. А работниците? Опитните бягат в Западните зони. През 1947 г. дори д-р Паул, същият, който убеждава Жуков, се втурва на Запад.  Качеството е лошо, доставките са нарушени, а през 1947 г. в завода има огромен пожар. Саботаж? Може би. Но Айзенах не се отказва.

И ето я - 1948 г. конструкторите решават: стига кърпене на старото, време е да се създаде нещо ново. Взимат за основа BMW 326 – и се ражда BMW 340. Първият следвоенен немски автомобил! През септември 1949 г. новите серийни автомобили слизат от поточната линия. Колата тръгва с гръм и трясък. От 49-та до 55-та са произведени 21 083 бройки. Те се изнасят за Норвегия, Белгия, Швейцария. Айзенах доказва, че не просто поправя старото, а създава бъдещето.

Краят на една мечта

Но тогава се намесват адвокатите. Баварската BMW AG, която ремонтира камиони за американската армия в Мюнхен, изведнъж си спомня: „Хей, това е нашата марка!“ През 1951 г. съюзническият контролен съвет премахва свободното използване на германски патенти. BMW AG започват дело в съда, настоявайки да се забрани на Айзенах да използва тяхната марка. Междувременно в ГДР се прехвърлят фабрики от съветската администрация към местните власти. През 1952 г. Айзенах става част от VEB IFA, а марката BMW е променена на EMW - Eisenacher Motorenwerk.

Но това е началото на края. През 1953 г. производството на EMW 340/2 е официално спряно. За Айзенах, който мечтае за премиум клас, това е жесток шамар. А през 1954 г. акционерното дружество „Автовело“ е ликвидирано. Съветският експеримент приключва. Айзенах дава на руснаците BMW 340 - автомобил, който можеше да се превърне в символ на следвоенното възраждане. Но те го губят. Защо? Саботаж, бягство на инженери, съдебни битки, политически игри. Или просто небрежност?