Куршумената афера

Тлъсти комисионни за фалшиви патрони

Цяло десетилетие България се вълнува как е хързулната родната войска

Оръжейните афери периодически се появяват по хълмовете на времето. Първата скандализира общественото пространство в началото на ХХ век. Тогава внасяме от странство фалшиви патрони за войската. Гърмят като кьорфишеци, но двама висши офицери прибират тлъсти комисионни.

През 1903 г. Министерският съвет отпуска на военния министър Михаил Савов кредит от 400 000 лева за муниции. Той обаче се мръщи, иска двойно повече пари. На 6 май в премиерското кресло сяда Рачо Петров, който е с пагони като Савов. Цар Рачо, както го наричат, дълбоко бърка в държавната хазна и вади няколко милиона за военни доставки.

Савов веднага нарежда да се поканят в София представители на оръжейните фирми “Келер”, “Рот” и “Вайс”. Последната е рекламирана от нейния софийски агент Илия Киселов. За австрийската “Вайс” ходатайстват и някои политически приятели.

Инспекторът по артилерията обаче твърди, че тази фабрика прави консерви и подвижни фурни. Нейният цех за куршуми и гилзи е нов и слабопроизводителен, предупреждава оръжейникът.

С тайнствени аргументи Манфред Вайс преборва конкуренцията. На 16 август артилерийската инспекция го вика от Будапеща да подпише контракт за доставка на 10 милиона патрона. На Вайс не му се мърда от Европа и направо праща парафиран договор. Михаил Савов слага името си под документа.

За Будапеща заминава комисия да приеме стоката. На 27 август нейният председател алармира София, че няма какво да се приема. Патрони липсват, пише в депешата.

“От този момент става явно - установяват по-късно разследващите, - че фабриката не може да изпълни задълженията си по доставката на готовите патрони, понеже австрийското правителство, както това можеше да се предполага още от самото начало, не е искало да отпусне старите си патрони из своите военни складове. А именно тези патрони са били законтрактувани между Военното министерство и фирмата на М. Вайс!”

Сделката е потопена в масонска тайнственост. Кореспонденцията между Будапеща и София е шифрована, а корумпираните използват конспиративни имена. Рачо Петров се крие зад псевдонима Шарл, Михаил Савов е закодиран като Жан.

Михаил Савов е закодиран като Жан.

Аферата върти пратеникът на фирмата Фон Вал, а черната работа върши Илия Киселов. Рушветите са оформени като “тестаменти” с различни суми. Те се вдигат или падат в зависимост от договаряната цена за мунициите.

“Лицата, на които трябваше да се дава провизионът, бяха министрите Шарл-Петров и Жан-Савов”, сочи агентът Илия и продължава разкритията: “Фон Вал дохожда няколко пъти тук и ходеше не един път с тях, та се разправяше ту с Петров, ту със Савов; каза ми, че издал един тестамент за 75 000 лева, който дал на Р. Петров.”

Това е два дни преди 16 август, когато на фирмата е предложен нашият договор. Киселов свидетелства за още два тестамента от 50 000 и 40 000 лева. В ония предвоенни години левът е скъп, достойно съперничи на чуждата валута. С толкова пари в банковата сметка си фараон не само у нас, но и в Европа.

През 1906 г. вестник “Мир” се добира до част от документите по куршумената афера и почва да ги вади наяве. В брой след брой българинът вижда в каква корупция са затънали управниците му.

За да се защитят, Рачо Петров и Михаил Савов организират издаването на всекидневника “Съвременен борец”. Мисията на борческата газета е да ги брани от нападките. Освен това Шарл и Жан дават “Мир” на прокурора.

Процесът започва на 22 април 1906 г. Макар че интересът е огромен, едва стотина щастливци с покани могат да влязат в Окръжния съд. “Цялата зала беше буквално препълнена с публика. Заседанието се откри в 9 часа без 25 минути”, хроникира “Съвременен борец”.

Главният свидетел Илия Киселов признава всичко, като изнася и важни подробности. Той твърди, че фирмата “Вайс” е предложила 150 000 лева комисионна, за да няма официален търг. По този начин са отстранени конкурентите “Келер” и “Рот”.

Въпреки че петима адвокати защитават “Мир”, Шарл и Жан са още на власт и отговорният редактор на вестника е признат за клеветник. Продажен съдия му лепва 1 месец затвор и 200 лева глоба.

Запазено е едно писмо на Илия Киселов, в което се пазари с будапещенските си чорбаджии. Агентът на фирмата предлага сумата за рушвети да се увеличи. Като тегли чертата кой колко ще получи от оръжейната далавера, той пресмята, че е на червено с 8500 лева. “Де е тогава моята печалба?”, пита Илия и настоява: “Ето защо аз Ви моля да увеличите с 20 000 лева за 15 милиона лешници, всичко 176 000 франка.”

“Прочее чакам Вашия телеграфически отговор утре по пладне, като получите настоящето, за да мога вечерта да го дам на Шарл и Жан и тогава да получа от тях окончателен отговор”, завършва Киселов.
Под “лешници” посветеният трябва да разбира патрони. По време на преговорите количеството и качеството на мунициите постоянно се менят. В един момент Шарл и Жан скланят да приемат от “Вайс” бракувани патрони, но срещу по-висока комисионна. С тях манлихерите ще плюят на стотина метра!
Рачо Петров и Михаил Савов изкарват агент Илия по-черен от дявола. “Съвременен борец” рови негови оръжейни грехове още от Стамболово време и го заклеймява: “Така щото Илия Киселов в случая се явява като един непоправим рецидивист в шантажни афери.”

На 22 февруари 1910 г. депутати от опозицията и мнозинството внасят предложение да се ревизират кабинетите на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев. Назначена е комисия, която до есента изготвя доклад. Въз основа на него ХIV Народно събрание решава бившите управници да бъдат изправени пред Държавен съд.

Образувано е следствено дело №1/1911 г. с дебел обвинителен акт. В него гвоздеят е куршумената афера “Шарл-Жан”. На стотици страници Рачо Петров и Михаил Савов са обвинени в нарушение на Конституцията и във вреда, причинена на царството за лична полза.

Държавният съд се събира на 1 февруари 1913 година. Цяло десетилетие след оръжейната шашма България продължава да се вълнува, как е била хързулната родната войска. С редица процедурни хватки обаче новото ХV Народно събрание обявява съда за недействителен. Шарл и Жан се изплъзват от везните на Темида.