Цените варират значително между страните в Европа. Съществуват значителни разлики дори между съседни страни като Австрия и Унгария — или Германия и Полша. Но как можем най-добре да сравним цените в цяла Европа? И кои са най-скъпите и най-евтините страни на континента?
Индексите на ценовите нива са добър начин да ни помогнат да разберем колко скъпи или евтини са стоките и услугите във всяка страна. Те сравняват националните ценови нива със средните за ЕС и се изчисляват с помощта на паритети на покупателната способност (ППС).
Според Евростат, ППС действат като изкуствена обща валута, тъй като показват колко хора могат да купят с една и съща сума пари в различните страни.
Резултатите се основават на ценови проучвания, обхващащи повече от 2000 потребителски стоки и услуги, проведени в 36 европейски страни.
Как се сравняват цените в различните страни?
Има няколко индекса на ценовите нива, които сравняват цената на различни стоки и услуги — като храни, напитки, дрехи, хотели и други. В допълнение към тези индивидуални или групови индекси, има два основни показателя, които показват „общото“ ниво на цените на потребителските стоки и услуги:
Един от тях е действителното индивидуално потребление (AIC), което измерва всички стоки и услуги, действително консумирани от домакинствата. То включва потребителски стоки и услуги, закупени директно от домакинствата, както и услуги, предоставяни от организации с нестопанска цел. Индикаторът включва и услуги, предоставяни от правителството за индивидуално потребление, като например здравни и образователни услуги.
Друг индикатор са крайните потребителски разходи на домакинствата (HFCE), които изследват общите разходи за индивидуални стоки и услуги от резидентните домакинства.
С други думи, AIC разглежда какво използват домакинствата – включително услугите, за които не плащат директно – а HFCE показва за какво харчат пари.
Евростат отбелязва, че AIC често се използва в международни сравнения, тъй като обхваща повече от по-тясната концепция за потребление на домакинствата. Поради това Euronews използва данни за AIC за сравнения, въпреки че данните за потреблението също са включени в графиката.
Швейцария е 3,9 пъти по-скъпа от Турция
Към 2024 г. от 36 държави Швейцария е най-скъпата, с цени на 184% от средните за ЕС - 84% по-високи от средните. Турция пък е най-евтината, с цени на 47% от средните за ЕС, което означава, че са с 53% по-ниски от средните за ЕС.
Това прави Швейцария 3,9 пъти по-скъпа от Турция, което разкрива резкия контраст в ценовите нива в цяла Европа.
Ценово ниво над 100 означава, че дадена държава е по-скъпа от средното за ЕС; под 100 означава, че е по-евтина.
Най-евтини и най-скъпи държави: България срещу Люксембург
В ЕС Люксембург е най-скъпата държава, с цени с 51% по-високи от средните за ЕС.
България и Румъния са най-евтините държави членки, с 57% от средните за ЕС.
Това означава, че Люксембург е около 2,7 пъти по-скъп от България и Румъния, което показва значителна, но по-малка разлика в сравнение с разликата между Швейцария и Турция.
Десет страни от ЕС имат цени над средните за ЕС. Дания (143%) и Ирландия (141%) следват Люксембург като най-скъпи.
Сред четирите най-големи икономики в ЕС, Германия (109%) и Франция (108%) са малко над средните, докато Италия (98%) и Испания (91%) са под тях.
Географски модели в ценовите нива
Обикновено страните от Западна и Северна Европа имат по-високи ценови нива. Швейцария, Исландия, Люксембург, Дания, Ирландия, Норвегия и Финландия показват значително над средните цени. Това обикновено са страни с високи доходи със силни валути и по-високи разходи за живот.
И петте скандинавски страни – Дания, Финландия, Швеция, Норвегия и Исландия – също постоянно се класират близо до върха.
За разлика от това, страните от Централна и Източна Европа като цяло имат по-ниски ценови нива. Румъния, България, Унгария, Полша и балтийските държави – Латвия, Литва и Естония – са под средното за ЕС. Тези региони обикновено отчитат по-ниски разходи за труд.
Ценовите нива са по-ниски и в страните кандидатки за ЕС. Те включват Турция, Северна Македония, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина.
Защо страните от ЕАСТ са толкова скъпи?
Две страни от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Швейцария и Исландия - са на първо и второ място през 2024 г., като Норвегия е на шесто място.
В анализ от 2018 г., базиран на данни от 2017 г., Ларс Свенбей от Статистическата служба на ЕАСТ обясни, че високата производителност на работната сила и съответните високи заплати са ключови фактори за високите ценови нива в страните от ЕАСТ.
Доходите не са включени в сравненията на цените
Индивидуалните или домакинските доходи не са включени в сравненията на ценовите нива.
„Тези цифри са чисти сравнения на цените на стоки и услуги. Те не вземат предвид нивото на заплатите, възнагражденията или други показатели за личния доход“, каза Ларс Свенбей пред Euronews Business.
Това означава, че някой, който живее в страна с високо ценово ниво все още може да не може да си позволи повече стоки и услуги от някой в страна с по-ниско ценово ниво, в зависимост от доходите.
Класацията на цените се променя по категории
Ценовите нива варират значително в различните категории. Например, ценовото ниво на алкохола и тютюна в ЕС е било почти три пъти по-високо в Ирландия (205%), най-скъпата страна, отколкото в България (69%), най-евтината.
Ресторантите и хотелите показват втората по големина разлика. Дания има най-високи цени - 148% от средните за ЕС, докато България отново регистрира най-ниските - 53%.