Корупцията клати Зеленски, а бензинът - Путин

За да има преговори или Киев, или Москва, трябва да признаят собствената си уязвимост

Двамата президенти трябва да воюват и на разкрилите се вътрешни фронтове

В края на миналата седмица медиите в големите столици на Стария континент сякаш се надпреварваха в отразяването на връхлетялата Украйна корупционна буря и на безкрайните опашки за бензин в Русия. 
Големи вестници като берлинския “Ди Велт”, ториннския “Ла Стампа” и френския “Льо Фигаро” не се поколебаха да подчертаят, че за пръв път от началото на руската инвазия по-опасният фронт за Володимир Зеленски е вътрешната политика, а не бойното поле.

Като сега той трябва да намери решение на връхлетeлите го в рамките само на 48 часа три големи проблема: първият е свързан с освобождаването на заместник-шефката на собствената му канцелария Ирина Мудра, която е замесена в разследване за пране на 3,3 милиона долара, другият е призивът за избори на отстранения от него и свръх популярен бивш министър на отбраната Михайло Фьодоров, а третият - утвърждаването от Парламента на наложения от президента, но недолюбван от армейските началници и обикновените украинци приемник на Михайло - Йевхен Хмара.

Колкото до Владимир Путин, се посочва, че московската пропагандна машина, не е могла да прикрие огромните опашки пред бензиностанциите, като в края на краищата се стигна до официалното признание, че заради украинските бомби по руските рафинерии страната е в криза що се отнася до масовото гориво. И властта бе принудена да прати на бърза ръка в пандиза шеф на антивоенната партия “Яблоко”, която изглежда бе станала по-популярна покрай липсващия бензин.

Според коментаторите на посочените всекидневници ситуацията в Киев се усложнява от предизвикателството, отправено от Михайлов Фьодоров, който говори за “криза в управлението” и призовава за избори, въпреки че Конституцията ги забранява при военно положение. А той не е обикновен опонент - бил е един от най-близките съратници на Зеленски от 2019 г. насам, като отстраняването му заедно с това на висшия военен началник Олександър Сирски отдавна предизвиква почти всекидневни протести в Киев.

Този натиск от две посоки - корупцията сред най-близките сътрудници на Зеленски (преди Мудра заради енергийни рушвети бе свален бившият шеф на президентския офис Андрий Ермак), и вътрешната опозиция, идва в най-неподходящия момент за европейските амбиции на Киев.

Ами Европейският съюз многократно е посочвал системната корупция като основна пречка по пътя на Украйна към членство, а Брюксел следи с особено внимание устойчивостта на антикорупционните институции. И всеки нов инцидент, засягащ президентската администрация край Днепър, подкопава имиджа на Украйна като държава, спазваща брюкселските стандарти за управление, и рискува да даде аргументи на онези европейски правителства, скептични към разширяването на Съюза. 

Парадоксът е, че именно подкрепяните от Запада антикорупционни органи - демонстрирайки своята ефективност и способност да предприемат действия срещу високопоставени лица - наливат вода в мелницата на онези, които се стремят да забавят европейската интеграция на Киев. А за администрацията на Тръмп, която от месеци настоява за мирно споразумение с Москва, нестабилността в Украйна пък създава както възможности, така и рискове - тя подсилва позициите на онези във Вашингтон, според които Киев трябва “по-бързо” да приеме компромиси, тъй като “не може да си позволи” продължителни преговори. Но в същото време отслабеният Зеленски разполага с по-малко политически капитал, за да се съгласи с мирен план, възприеман като твърде изгоден за Москва. Освен това призивите за избори - макар и неосъществими от конституционна гледна точка - подхранват подозренията, че липсата на подновен президентски мандат - първоначалният изтече през 2024 г. - отслабва легитимността на Зеленски да подпише трайно споразумение и това е ключов аргумент в руската позиция.

А признанието, че Русия е принудена да внася бензин, представлява най-яркото опровержение на комуникационната стратегия, която Владимир Путин налага от четири години на министри, висши служители, олигарси и медии - войната в Украйна, представяна като “специална военна операция”, трябваше да остане възможно най-далеч от ежедневието на руснаците, от техните сърца и умове. Интересното е, че кризата с горивата започна в Крим, където вече беше обявено извънредно положение, след като Украйна прекъсна доставките, изваждайки от строя транспортните връзки с Русия. 

Сега обаче извънредната ситуация обхваща всички единадесет часови зони на тази необятна, колкото цял континент страна, а социалните мрежи се пълнят с кадри на хаос и дори със сбивания. Според тези всенародни медии колоните пред бензиностанциите могат да продължат с дни и седмици, като вече се намирали хора, които продавали мястото си на опашката срещу значителна сума в рубли. Даже руската изобретателност за оцеляване подтикнала хитрец да се дегизира като полицай, за да получи предимство, ама след като бил разкрит, той бил пребит от двама мотоциклетисти. А един сибирски губернатор осигурил топла храна за чакащите шофьори, друг въвел система за зареждане в зависимост от това дали регистрационният номер на автомобила е четен или нечетен, а трети дори мобилизирал легендарните казаци, за да регулират потока от превозни средства пред бензиностанциите. 

Путин съответно не може да скрие от обществеността стълбовете дим, издигащи се над горящите рафинерии в покрайнините на големите градове, да не говорим за пламъците, поглъщащи складовете на “Wildberries” - руският гигант на онлайн търговията. И всеки от висшия еталон на властта, който се осмели да “осветли” системното прикриване на реалността, е заплашен от незабавно уволнение. Съдба, за която стана дума в началото, сполетяла Андрей Клепач - бивш заместник-министър на икономиката, който бил заявил “неправилно”: “Няма да спечелим тази война на изтощение. Заблуждаваме се, че другата страна ще рухне. Това не е така, нито пък ще се случи. Цената, която плащаме, расте!”

Така позициите на Зеленски са подкопани от корупционни скандали, вътрешни разногласия и улични протести, докато Путин се сблъсква с военни неуспехи, причинени от украинските дронове. Тази “споделена уязвимост” е нож с две остриета за американските усилия за посредничество - от една страна, тя би могла да улесни постигането на “сделка”, тъй като двама отслабени лидери теоретично имат по-голям стимул да си осигурят споразумение, което да затвърди оставащата им власт. Но от друга страна, тя би могла значително да затрудни посредничеството - силно отслабеният Зеленски може да не разполага с вътрешнополитическа легитимност, за да одобри болезнени отстъпки, без да бъде обвинен в държавна измяна. 

Докато Путин е в състояние да избере ескалация на войната вместо преговори, опасявайки се, че всяка стъпка към диалог би била възприета като признак на слабост. Както подчертава в. “Ла Стампа”, в този несигурен баланс решаващият фактор за мира като нищо ще се окаже това коя от двете страни - Украйна или Русия, първа ще възприеме собствената си уязвимост като основание за преговори с врага.