Катарзис и метаморфоза при концепциите и позициите на кандидатите за Прокурорската колегия на ВСС през 2022 г. и сега

Промяната на мнение е допустима, но за кандидат, участвал в ръководството или представлявал професионалната общност, тя изисква обяснение

През 2022 година бяха проведени избори за кандидати за ВСС, които не доведоха до нов състав на съвета, заради парламентарната квота. Сега, 4 години по-късно, магистратите са на прага на нови избори. Част от кандидатите, които се явиха тогава, се явяват и сега, разликата е, че сега имат различна позиция за управлението на прокуратурата, докато тогава бяха активни единствено в защитата му. Нова концепция обаче не означава нова биография. Острите думи срещу управлението не освобождават от отговорност хората, които са участвали в него или публично са го защитавали.

Красимира Филипова, Владимир Николов и Добринка Калчева са избрани още на първия тур през 2022 г. Днес отново искат доверието на прокурорите. В документите, които сега са подали във ВСС явно си личат по-острите оценки за управлението, кадровите практики и вътрешните зависимости. Предишните им позиции обаче остават част от проверката за последователност. Промяната на мнение е допустима, но за кандидат, участвал в ръководството или представлявал професионалната общност, тя изисква обяснение. Особено когато критиката е към кадровия орган, който продължава да функционира извън мандата си, без избраният през 2022 г. нов състав да встъпи. 

Филипова: управленският опит не освобождава от отговорност 

Красимира Филипова е назначена за заместник на главния прокурор през януари 2020 г. по предложение на Иван Гешев и остава на поста до юни 2023 г. Ръководи работата на прокурорите от отдели „Съдебен“ и „Административен“. Преди това заема длъжности заместник на административния ръководител на прокуратури на районно, окръжно и апелативно ниво и поста заместник-министър на правосъдието. Биографията й показва продължително участие в управлението. Това обстоятелство прави въпросите за собствената й отговорност неизбежни.

През 2022 г. Филипова отчита „значителен напредък“ на ВСС в осигуряването и отстояването на независимостта на съдебната власт, който следва да бъде продължен. В публично интервю от юни същата година възразява срещу обсъжданите модели за разследване на главния прокурор с извънредни правомощия: „Всички подобни модели обаче са противоконституционни“. Това е позицията й, докато е заместник на Гешев. Днес в мотивите й се описва погазване на законността, липса на отговорност и самокритичност, изолиране от редовите магистрати и предизвестени избори. Тя настоява бъдещият ВСС да прекрати отрицателните практики на настоящия.

Тежката диагноза прави още по-тежък въпроса за собствената ѝ роля. Кога признатият напредък се е превърнал в погазена законност? Кои практики е оспорвала, докато е била част от най-високото ръководство на ПРБ? Какви конкретни действия е предприела? 

Филипова дължи повече от критичен речник. Дължи обяснение за оценките, които е давала и за поведението, което имаше докато беше на зам.главен прокурор. Без подобно обяснение сегашната позиция оставя удобно разделение - управленското участие носи професионален престиж, а недостатъците на управлението се приписват на други. 

Претенцията да поправяш системата е неубедителна, когато собственото ти участие в нейното управление остава без равносметка. 

Николов: защитата на Гешев не се заличава с нова концепция 

През 2021 г., в мандата на Гешев, Владимир Николов преминава от районно ниво към ръководството на Окръжната прокуратура — Плевен чрез избор за административен ръководител. Гешев присъства на встъпването му. През същата година Николов оглавява Асоциацията на прокурорите в България. Тези обстоятелства не доказват лична зависимост, но поставят публичното му поведение в конкретен институционален контекст.  

Публичната му подкрепа се проявява и чрез участие в общи събития с ръководството на ПРБ. През 2023 г. Николов участва в протеста в защита на Иван Гешев, когато прокурори от цялата страна излязоха в тоги пред съдебните палати. Николов не остана в Плевен, при своите колеги, а беше в Съдебната палата в София, където говори пред медиите след Гешев и Сийка Милева. На отделното съвещание в Бояна на 24 август 2020 г., след словото на Гешев и аплодисментите, също беше взел думата и заяви, че  „българската прокуратура е най-реформираната част от съдебната система“. Критиките към институцията поставя в контекста на политически натиск.  

През юли 2021 г. оспорва предложението за отстраняване на Гешев, като казва, че то „не може да се базира на слухове, внушения и подобни неща“. През януари 2022 г. отново определя прокуратурата като силно реформирана, а исканата оставка на Гешев — като политически въпрос.  

Това е последователна публична линия на защита от страна на Владимир Николов към тогавашното ръководство на ПРБ. Активира и Асоциация на прокурорите в България, която бълва редовно защитните позиции. По-късно нейният Управителен съвет обвинява бившия председател, че е използвал организацията за персонална защита на Гешев, включително чрез над десет текста без предварително обсъждане и изрично решение на управителния орган. Това е обвинение на настоящото ръководство на АПБ в публичен спор, което изисква конкретен отговор.  

Днес мотивите на Николов говорят за кръгове на влияние, злоупотреба със служебно положение и ръководители, налагащи незаконосъобразни практики. 

Интересно е къде беше тази категоричност на Николов по времето на Гешев, когато имаше трибуната на професионалната организация и административния пост? Кога Николов е разпознал описаните пороци и как им е противодействал, докато публично е представял прокуратурата като най-реформираната част от системата? 

Защитата е документирана. Противопоставянето трябва да бъде показано със същата конкретност. Без тази равносметка новата концепция променя оценките, но оставя отговорността за предишните позиции неизяснена. 

Калчева: днешната диагноза поставя под въпрос вчерашната оценка 

Добринка Калчева преминава от районна към апелативна прокуратура през 2014 г., преди мандата на Гешев. Това развитие не може да бъде приписвано на неговото управление. Публичните ѝ позиции през 2022 г. обаче подлежат на пряко сравнение със сегашните.  

Тогава тя заявява, че обръщането на гражданите към прокуратурата „недвусмислено опровергава твърдението, че нямат доверие в държавното обвинение“. Аргументът е слаб: търсенето на съдействие от институция с определени законови правомощия само по себе си не доказва доверие в нейното ръководство и работа. За евентуално освобождаване на Гешев Калчева посочва, че би се произнесла според фактите, доказателствата, закона и морала.  

Днес тя описва неформални мрежи на влияние, лични зависимости и изграждане на мрежа от послушни ръководители. Твърди, че Прокурорската колегия е допринесла за отрицателните процеси, като едновременно защитава предходния избор като законен и демократичен.  

Категоричността на сегашната оценка на Калчева изисква обяснение за умереността на предишната й позиция. Кои зависимости са възникнали след 2022 г. и кои са били видими още тогава? Какво е направила тя срещу тях? 

Получената изборна подкрепа не отговаря на тези въпроси. Защитата на собствения резултат трябва да бъде придружена с ясни гаранции срещу административно влияние върху избора. Иначе остава неизяснено защо днес вътрешните зависимости са назовани толкова остро, а тогава публичният акцент е бил върху защитата на институцията. 

Петков: критиката е документирана още при Гешев 

При Пламен Петков критичната линия е проследима още през 2022 г. Мотивите му оспорват инертността, кабинетното капсулиране и празните обещания за реформи. Предлага срокове за конкурсите, участие на общите събрания при номинирането на ръководители и ежегодна отчетност на членовете на ВСС.  

Сегашните документи продължават тези теми с акцент върху предвидимото кариерно развитие и защитата срещу вътрешен неформален натиск. Това се установява лесно чрез текстовете от двата избора.  

По време на изказване на Пламен Петков пред ВСС през 2022 г.  Гешев напуска залата демонстративно, но той продължава да говори в същата линия. По-съществено за сравнението при него спрямо другите кандидати от предходните избори е, че критиката му е записана още при тогавашното ръководство.  

Изборният процес също изисква проверими гаранции. През 2025 г. Съветът за партньорство към ВСС настоява за анализ на надеждността и нов одит на електронната система. Това не доказва манипулиран прокурорски вот през 2022 г., но показва, че въпросът за доверието не приключва с обявяването на резултатите.  

Избраните през 2022 г. дължат отчет за позициите си при Гешев, преди да поискат повторно доверие, защото който днес осъжда управленски модел, трябва да обясни какво е правил, когато е участвал в него или го е защитавал.