Косовският премиер Албин Курти твърди, че руският президент Владимир Путин е обсебен от Косово и че го притеснява, че Косово е "история на успеха на НАТО", съобщава Kosovo-online.
„Путин говори за Косово всяка седмица. Той е обсебен от Косово. Той смята, че Ирак и Афганистан са се провалили и мрази, че Косово е история за успех на НАТО“, каза Курти пред виенския всекидневник „Стандарт“.
Той твърди, че Сърбия е под руско влияние, а Белград смята Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово само за временни държави.
Курти казва, че "Сърбия е руска провинция от години" и, че неутралитетът на Сърбия е само престорен.
„Това, което ме тревожи, е неутралитетът на демократичния Запад спрямо престорения неутралитет на Сърбия“, подчерта Курти.
Той припомни, че Сърбия не е въвела санкции срещу Русия, не е осъдила войната срещу Украйна, а Сръбската православна църква, както заявява, не е солидарна с украинската църква, а с тази в Москва.
Той посочи още, че миналата година Сърбия е подписала три важни споразумения с Русия.
Курти заяви, че през май е подписано споразумение за евтин газ от Русия, след това през септември е подписано споразумение за координация на общата външна политика, а третото е назначаването, както той каза, на "най-ревностния проруски политик". Александър Вулин за шеф на сръбското разузнаване.
Той посочи и военното сътрудничество на Сърбия с Русия, като посочи, че за 2021 г. двете страни са планирали 91 съвместни военни действия и са извършили 104.
„Най-значимите бяха „славянският щит“ и „славянското братство“, коментира Курти.
Освен това Курти посочва, че руският хуманитарен център в Ниш, само на 160 километра от Прищина, е „пълен с шпиони и агенти на Руската федерация“.
Също така се съобщава, че регионалната централа на руската медия "Спутник" се намира в Белград, а 56 процента от сръбската петролна компания е собственост на Газпром и 51 процента от най-голямото газово хранилище.
„В края на септември 2021 г. МИГ 29 излетя на границата на Косово, а в същото време руският посланик Александър Бокан-Харченко посети сръбските войски на границата с Косово“, каза Курти.
Той посочи още, че последната среща между сръбския президент Александър Вучич и Путин е била на 25 ноември 2021 г., три месеца преди руската инвазия.
„Тогава те обсъдиха Северно Косово. Вучич показа на Путин Северно Косово на карта. Една част от връзката между Белград и Москва очевидно се занимава със северната част на Косово", заяви Путин.
„Когато НАТО ни освободи през 1999 г., Милошевич беше изправен пред решение дали да има власт над сърбите в цялото Косово или над отделни сърби в една част. Той се спря на втория вариант, на север, и прегрупира сърбите там“, твърди Курти.
Курти заяви, че Путин е дошъл на власт два месеца след края на войната в Косово.
„Когато бях военнопленник през юни 1999 г. в сръбски затвор, Юнус бек Йевкуров с 206 руски войници тръгна от Босна и Херцеговина с 30 въоръжени превозни средства към Прищина, за да превземе бившето летище на НАТО. Там се запознава с британския генерал Майкъл Джексън. Той разговаря с генерал Уесли Кларк, който каза, че трябва да се отърве от руските войски“, напомни Курти, че руски войски също са били разположени в Косово.
Той добави, че Путин все още говори много за Косово и че го притеснява, че Косово е история за успех на НАТО.
Според него Сърбия играе ролята на Русия на Балканите.
„Сърбия гледа на РС, както Русия гледа на Беларус, като на регион под контрол. Има още паралели, Сърбия гледа на Черна гора, както Русия гледа на Украйна, а на Косово, както Русия гледа на Молдова. В това отношение северната част на Косово играе ролята на отцепнически регион на Приднестровието, който е под контрола на Русия“, каза Курти.
В Сърбия, добавя той, хората обичат да говорят за статута на Косово, но по същество статутът на Сърбия остава неясен.
"Сърбия смята Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово, дори Северна Македония, за временни държави, защото има хегемонистични, експанзионистични амбиции", добави Курти.
Курти посочва, че след разпадането на Югославия само Сърбия не се е примирила със собствения си статут.