Лодка по пътя

Неизбежно е – времената едно по едно се оттичат и с тях имената ти от миналото – Лаврак, Аврал, Вълче. Остават само отпечатъци от драмата – от вълчите ями на времето: от юношески бунтове, от казармения абсурд с невъобразимия възел от антична трагедия и битов анекдот, стегнал „неблагонадеждните“, от студентска езопова публицистика, от разследваща журналистика в тъмните социални води, където ставаш мишена. И заплахите, че ще наранят невръстния ти син… После големия... Сега синовете са далече, възмъжали в личните си пътища. И жените те напускат. После – завръщане при родното Южно Море. При заника на майката, която си говори с отвъдното.

Неизбежно е – време е за сбогуване с онези роли в живота, през които преминаваме, но и време да благодарим за тези, в които оставаме – сина, бащата, човека на перото. Устояващия. С такова богато повествование в аз-форма грабва „Сбогом, Лаврак“ на Васил Люцканов – и като частна житейска  история, и с универсалния си заряд – всеки знае, че го очаква есента на живота, а изповедта на героя разказвач започва точно оттам.

Сега е времето за Исихия, за Черния плаж, където няма време, затова лесно се срещат и прегръщат всички времена. Там можеш  да помълчиш със себе си, да се излееш пред Морето. Натам е призован героят разказвач от Едип, патравия гларус от „Третото око на Едип“,предходната  книга на автора– към Изповедалнята.Така се ражда тази книга, като изповед в духа на шеговития, ироничен начален диалог между героя Едип и автора му. Понятието „драма“ непрекъснато се утвърждава и пародира едновременно, стратегически се снижава патосът му и от композицията на творбата, и от стила на наратива. Дори когато пътят преминава през почти трагични колизии, натрупаната мъдрост изплува в жизнеутвърждаваща усмивка.

Авторът е открил правотата в думите на библейския Йов: животът на всеки от нас е само едно „духване“. Но наред с това помни още от детството си завета на барба Яни, съседа рибар – „Не ставай отломка от лодка.“ Затова в „Сбогом, Лаврак“ есента на живота е посрещната със светло смирение, като естествена част от битието ни в земното, но и като поредно предизвикателство: време да се провери дали по Пътя, въпреки понякога непоносимото слънце, връхлитащите бури и режещите ръбове на крайбрежните скали, лодката все още плава. Цяла.

За автора на романа „Сбогом, Лаврак”

„Сбогом, Лаврак” е трета поредна книга на дългогодишния журналист Васил Люцканов (15 г. във в. „Труд”) за последните 4 години след 27-годишна творческа пауза (през 2022-а излиза „Душите ни страдат красиво”, а през 2024-а – „Третото око на Едип”). И докато предните две са сборници с разкази, „Сбогом, Лаврак” е първи роман на автора. Кръстил го е роман-позорище в двуякия смисъл на: сцена за театрално представление, и място за публични телесни екзекуции на осъдени. 

Разказът е профилиран кинематографично, често театрално-бутафорно, зареден с ирония и самоирония. Сюжетните линии превеждат главния герой Виктор Лютов – Лаврака (морски мълк), типично бургазлийче-гамен, през лабиринт от вълчи ями в живота му. От подивял войник в „Триъгълника на смъртта”, дамгосан като потомък на „враг на народа” и училищен бунтар, заклеймен и мачкан от Партията и Комсомола. Разпределен в графа „неблагонадежден” в Университета, Виктор Лаврака е „опипван” от Тодор Живковата Държавна сигурност. Изнудван и провокиран с всички мародерски похвати на комунистическите служби, пречупили преди него професори и студенти-бунтари от времето на Пражката пролет и „Солидарност”. Дебненето с вълчите ями в прехода продължават и след 10 ноември’ 89. Романтизмът на привидната свобода са Давидовата прашка в противоборството на журналиста-вестникар Лютов с Голиата на Дълбоката държава и олигархично-мафиотската ѝ наемна ченгеджийница в наше време. И ако Лаврака все пак успява да преметне през рамо пожизнената манипулация на системата, то става на солена цена.  Разбит личен живот, предупредително здрависване със Смъртта, загуба на всички възможни Жени и Любови в живота му. И все пак открива Спасение – в Исихията на Южното бургаско море, - всеопрощаващо с безкрайния си хоризонт и вдъхновително с вечната си Орфеева магия. Историята на Лаврака е черноморски прочит на „Книга на Йов” – най-енигматичната част от Стария завет.