Лосовете

Месо, кожа, рога, копита

Гъсто, вкусно, потопено в горския аромат

Кой на кого е нужен: лосът на човека или обратното? Какво може да даде лосът на човека? Най - напред това животно е обитател на гората и трябва да бъде съхранено като вид, за да не прочетат някой ден нашите потомци: “Лосът беше широко разпространен. Сега в див вид не се среща...” Освен това лосът означава месо, кожа, рога, копита.

Лосът е най- едрият представител от семейството на елените. При мъжките дължината на тялото достига до три метра, височината в холката - до 2,3 метра, а тежината - до 570 кг. А за млякото трябва да се говори отделно. Маслеността му е 12 - 14%, прилича повече на каймак -гъсто, вкусно, потопено в горския аромат. И не само с това е характерно - даже през лятото може да се съхрани на стайна температура няколко дена. По състав то е близко до млякото на антилопата - кана, което се използва при лечение на язвена болест. Лосът е нужен на човека. Лосът ще изчезне, ако човекът не му помогне.

В Европа лосът е известен от най-древни времена. Още Юлий Цезар разказва, че в Херцинската гора има “животни, подобни на кози, но доста по - големи и без рога”. Считало се, че те не могат да лежат, когато решат да почиват, и не могат да станат, когато паднат. Причината за това: краката им нямат стави. Затова по време на сън те се прислоняват към дърветата. Но опитните римски ловци използвали тази привичка на животните за свои цели: за да хванат дивеча, трябвало да подкопаят или поотсекат дървото - щом животното се подпирало, дървото падало. Вероятно по този начин протичал ловът на лосове някога в Римската империя. Но е необходимо да се добави, че добиването на лосове в ония времена се смятало за занимание, достойно само за големи мъже. И разни владетели и владетелчета се надпреварвали да го гонят.

И така в Саксония последният екземпляр бил убит през 746 г., а в Силезия - през 1776 г. А преди това германските императори все пак се опитвали да се грижат за лосовете. Още през 943 г. Отон I издал първият закон, регулиращ лова на лосове. Подобно законодателство сътворил и Хенрих II /1006 г./ и Конрад II /1025 г./. Но лосовете ставали все по- малко.

А как вървели работите в Русия? Някога от там се извозвали с хиляди кожи от лосове. Използвали се даже за военна екипировка. През 1892 г. - един тогавашен нов закон доста посъкратил лова на лосове. Запасите от лосове били поставени под постоянен държавен котрол.

В света на дивите животни

Ловният периметър на хищниците

Обикновено хищниците имат свои ловни периметри и не напускат очертанията им. Известният писател и природоизследовател Джим Корбет разказва как един мъжки леорард - човекоядец случайно навлязъл в чужда територия и получил страхотен урок за това си поведение от другия мъжки леопард, стопанин на тази територия. Тигърът, рисът, росомахата и самурът също имат определени ловни периметри. Това е напълно обяснимо - за цялато група хищници няма да се намери достатъчно плячка.

Водачът

Обикновено водачът на стадото бозайници е възрастно, силно и опитно животно. То не е ръководено от загриженост за останалите членове на колектива. Но когато намира за себе си по - добра храна или място за почивка и нощуване, то осигурява и на стадото по - добри условия за живот. При дивите северни елени, архарите, слоновете и вълците водач на стадото обикновено е опитната женска, а при горилите и павианите - мъжките.