Къде отиват душите на починалите домашни любимци

Много хора забелязват странни неща след загубата на косматия си приятел

Питомците променят невронните пътища в мозъка на стопаните си

Въпрос, който вълнува всеки собственик на куче или котка е: “Има ли животното душа и къде отива тя, след като питомецът умре?” Ние се привързваме толкова силно към домашните си любимци, че започваме да им приписваме човешки черти, и съвсем естествено искаме да вярваме - и вярваме - че животните, също като нас, притежават душа; че след смъртта тя не изчезва завинаги в забравата, а продължава да съществува в животински рай или някъде другаде.

Темата за смъртта на домашния любимец е нещо, за което се опитваме да не мислим до последния възможен момент. Но когато той настъпи, вътре в нас се отваря празнота, която отчаяно се опитваме да запълним с най-важния въпрос: къде отиват те?

Мостът на дъгата

Всички познаваме красивата история за Моста на дъгата. Това е място със зелени поляни и безкрайни купички с любима храна; там никой не боледува, старите лапи отново стават пъргави, а слепите очи проглеждат. Те тичат, играят и ни чакат. Там отиват душите на животните, които са си отишли ??от този свят. Там няма болести. Нашите приятели се чувстват удобно, на топло и уютно; те са щастливи.

И чакат. Чакат онези, които обичат повече от всичко на света. Все пак всяко куче си има свой собствен, специален Човек. И тогава, един ден, в далечината - точно на края на хоризонта - се появява познат силует. Животното мигновено усеща, че това е неговият Човек. Той е дошъл, за да го преведе през Моста на дъгата и да се отправят заедно към дома - към място, където никога повече няма да се разделят...

Тази притча е написана отдавна от неизвестен автор (макар днес да се приписва на различни хора) и се е превърнала в истинска опора за скърбящите стопани. Изпитваме дълбока, вътрешна потребност да знаем, че те са щастливи там. Но какво ще стане, ако погледнем на това не през призмата на красива приказка, а малко по-дълбоко?

Енергията се запазва

Ако се обърнем към основите на физиката, първият закон на термодинамиката гласи, че нищо не изчезва просто така във въздуха. Енергията единствено се преобразува от една форма в друга.

А сега се замислете: какво представлява вашата котка или вашето куче? Те са концентриран сноп от чиста, безусловна, стопроцентова енергия. Те излъчват любов в мащаби, на каквито ние, хората, често просто не сме способни. Животното не знае как да обича “заради нещо” или с условия. Къде отива тази огромна енергия, когато едно малко сърце спре да бие? Тя не може просто да се изпари в нищото.

Много стопани признават, че забелязват странни неща след смъртта на любимеца си. Някои усещат позната топлина до краката си нощем; Други разпознават познат поглед в очите на бездомно куче на улицата - такова, което внезапно се приближава и докосва с муцуна дланта им. Енергията им остава в този свят. И голяма част от нея е именно у нас.

Променят ДНК-то ни

Учени смятат, че домашните любимци са способни да променят генетиката на своите стопани. Не става дума за мистика, а за съвсем реални неща. Нашият космат приятел е променил невронните пътища в мозъка ни. Те са ни научили да се прибираме у дома навреме. Научили са ни да разбираме езика на тялото без нито една дума. Научили са ни да се разхождаме под проливния дъжд и да намираме радост в това. Научили са ни да прощаваме за сдъвканите маратонки и счупените вази - просто защото е невъзможно дълго да се сърдиме на онези виновни очи.

Част от нашия любимец е буквално вплетена в характера ни, в човека, който сме днес. Те не просто си отиват “някъде отвъд дъгата”. Те продължават да живеят вечно в способността ни за съпричастност и любов.
Единственото нещо, което помрачава спомена, е вината. “Не успях да стигна навреме”, “Трябваше да отида при друг ветеринар”, “Не си играех достатъчно с тях през онази последна година”.

Но знаете ли кое е най-забележителното у кучетата и котките? Те живеят в настоящия момент. За тях няма съжаление за миналото или страх от бъдещето. Тяхното “сега” винаги е било изпълнено с нас. За тях ние сме били цяла вселена - божество, което отваря консерви с пастет и ги чеше зад ушите. Те си тръгват, без да таят обида за онази една пропусната игра на хвърляне на топка. Тръгват си със знанието, че са обичани.

Мнението на ясновдците

Ясновидците вярват, че животните - било то домашни любимци или диви създания - преживяват живот след смъртта; нещо повече, това съществуване се разгръща във физически план в друго измерение, близко до нашето - тоест близо до Земята.

Едни смятат, че когато домашен любимец умре, той отнася със себе си част от грешната човешка душа. Впоследствие питомецът може да се прероди като друго животно, растение или дори като човек. Други ясновидци са убедени, че съществува рай за животните и душите им отиват в него.

Твърди се, че душите на починалите животни могат в известен смисъл да филтрират сънищата ни, като поглъщат и отнемат всякаква негативност. Ако сънуваме кошмар, душата на нашия покоен любимец ще ни събуди и ще изтрие неприятните спомени от съня. Ако душата на животното усети, че стопанинът му силно тъгува по него, тя може да се завърне в ново тяло - може би дори като хамстер, който внезапно решаваме да си осиновим.